Каква е връзката между приетата критична резолюция на Европейския парламент за България и неслучилата се инвестиция на “Майкрософт” в страната ни?

На 5-ти октомври “Майкрософт” обяви, че ще инвестира близо 1 милиард долара в Гърция за изграждане на център за данни и инфраструктура за облачни услуги и това събуди голяма дискусия у нас защо България не е избраната държава.

Всъщност хипотеза за инвестиция в България не е съществувала и това е същественият въпрос, който е нужно да коментираме.

Този тип решения на компании от мащаба на “Майкрософт” не са спонтанни. Те са стратегически - плод на задълбочен анализ на редица социално-икономически и политически фактори, които дават дългосрочна перспектива за качествена работа на корпорацията в рамките на глобалния им процес на производство. Наред с цената на операцията, наличието на квалифицирани специалисти и капацитета на университетите да подготвят такива, ключови критерии са политическата стабилност, предсказуемостта на бизнес средата и върховенството на закона.

Днес е трудно да сглобим убедителен разказ за България, който да интригува компании от тази лига, а и ръководството на държавата не дава сигнал, че разбира връзката между публична оценка като резолюцията на ЕП и изключването на държавата ни от плановете на компании като Майкрософт за стратегически инвестиции.

И ако резолюцията се гласува сега, то тя е резултат от натрупани във времето множество обстоятелства и системни дефекти в оперирането на държавата ни, които се следят и познават от световната бизнес общност.

Назоваването на резолюцията като акт, обслужващ интерес на политически опоненти, без калкулиране на ефекта върху инвестиционните перспективи в България, без ясен публичен сигнал за спешни корективи мерки, показва дълбоко неразбиране на факта, че значим фактор в голямата политика са именно корпорациите, които не просто откриват работни места - те легитимират държави. Присъствието им е двигател на бизнес и развоен процес по световни стандарти и модел за развитие на местния бизнес. Знакови компании водят след себе си други от техния калибър, създават клъстери за развитие на иновативни локални предприятия, задвижват просперитет.

Привличането им е плод на умна стратегическа проактивна многопланова дипломатическа работа на държавите. Преди години на мен и екипа ми ни отне две години да “продадем” България в HP - инвестиция, която задвижи значим инвестиционен процес в ИКТ индустрията ни с много добри пост ефекти за държавата ни.

Разликата с днес е, че тогава правителството имаше интерес и виталност да участва качествено в този процес.

То е много по-различно от конюнктурна подкрепа на бизнесите на клиентелата, политиката на раздаване на пари на калпак за оцеляване и отсъстващ диалог с водещите в световния бизнес. Такава икономическа политика прави значимите инвестиции невъзможни.

Липсата на стратегия и системна работа за развитие на дигиталната и дигитално-базираната икономика в страната ни с ясни приоритети за това как подкрепяме местните ни компании да станат международни корпорации с експортен потенциал и какъв тип чужди инвеститори каним да развиват своя дейност в държавата ни от гледна точка на дългосрочния ни икономически интерес е билет за бедност и пропиляване на огромния капитал и талант, който имаме в сектора.

Големият публичен шамар, който приетата от ЕП резолюция с оценка на България като страна с проблематична среда за прилагане на върховенството на закона и липса на базови свободи, наред с репутационните ефекти, уявнява и задълбочава рисковете пред икономическото развитие на държавата ни в свят на все по-свързана икономика, в която качественият бизнес на бъдещето, български или чуждестранен, избира къде да развива дейността си.

Много ми се иска не само инвестиционният избор на България от “Майкрософт” да е възможна хипотеза, а също българските предприемачи с продукти с качество за световен пазар да имат условия да растат и развиват от България световен бизнес. То се случва с управление, което прави резолюции като вчерашната невъзможни.