"Всъщност хипотеза за инвестиция в България не е съществувала и това е същественият въпрос, който е нужно да коментираме", споделя Саша Безуханова, основател на MOVE.BG.
Знаете ли кой е най-големият работодател у нас? Къде са заети най-много от работещите в България?
Това са малките и средни предприятия или МСП. Те са гръбнакът на българската икономика, защото повече от 75% от работещите у нас са наети в тях, според данните на Европейската комисия за 2018 година. Малките и средни предприятия са също и гръбнакът на европейската икономика, тъй като те са работодател на почти 70% от заетите в Европейския съюз като цяло.
А кой е един от основните проблеми пред МСП? Какво им липсва, за да развият конкурентоспособността си и да разширят дейността си?
Това е недостатъчното проникване на иновациите: както на нови технологии, така и на новаторски бизнес модели и решения.
План за действие, публикуван от Агенцията за регионално икономическо сътрудничество (АРИР)-Стара Загора преди броени дни, предложи мерки за промяна на положението. Пакетът е резултат от тригодишна работа по европейски проект, в който влизат осем държави. От 2016 досега АРИР и партньори изследват нуждите, проблемите и на предизвикателствата пред МСП и на основата на получените данни Агенцията изготви предложения за България, които целят да развият средата за въвеждане на иновации от малките и средни предприятия. По този начин МСП ще могат да разширят дейността си, включително и да излязат на външни пазари, обяснява ни Венелин Добрев от Агенцията. Венко е, също така, част от проекта на MOVE.BG “The ChangeMakers of Bulgaria: двигателите на промяната в България”.
Малки и средни предприятия
Според данните на Националния статистически институт за 2018 година МСП са произвели над 65% от брутния вътрешен продукт на страната. Водещата роля на тази икономическа категория е особено силна сред нефинансовите предприятия (извън банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества). През 2018 година у нас е имало 413 162 нефинансови компании, в които са работили 2 207 549 души. Микропредприятията с до девет души персонал са били 382 742 и в тях са били заети 689 665, малките фирми с до 50 души екип са били 25 005 на брой и са дали работа на 495 627 работника, а средните компании с до 250 души персонал са били 4663 с 463 316 работници общо в тях. Предварителните данни към 30 август запазват тези тенденции и за 2019 година. Затова стимулирането на конкурентоспособността на МСП е ключово за създаването на нови работни места и развиването на регионите у нас.
“Създаването на среда за внедряване на иновации е от съществено естество за развитието на българската икономика. През тези три години видяхме редица добри практики, които могат да бъдат приложени и в България и да дадат прекрасни резултати,” обяснява ни Венко.
Венелин Добрев по време на представяне на проекта. Снимка: АРИР.
Планът
Агенция за регионално икономическо развитие, която е неправителствена организация в обществена полза и е създадена от община Стара Загора през 1990 година, се включва в европейския проект през 2016 по покана на водещия партньор в консорциума - регион Тесалия (Гърция). Проектът обединява 9 партньора от 8 държави в ЕС: фондацията за екология от Ломбардия (Италия), търговско-промишлената палата на Молизе (Италия), агенцията за регионално развитие на регион Пардубице (Чехия), регион Земгале (Латвия), “Пном Новум” - неправителствена организация за иновации от региона на Западна Трансдунавия (Унгария), университетът на Нюкасъл (Великобритания), центърът за подкрепа на бизнеса в Кранж (Словения) и агенцията за регионално развитие на Горенския регион (Словения). Проектът се нарича INNOGROW и е съфинансиран от програма INTERREG Europe. Планът за действие със заложените в него мерки е резултат от първа фаза на INNOGROW.
“За България ситуацията е такава, че пречките пред МСП са едни и същи, независимо дали те са в градски или селски общини. Именно заради това нашите мерки адресират малките и средни предприятия като цяло, но е поставен фокус върху тези в селските райони,” обяснява ни Венко.
“Планът е съставен на следния принцип - определяне на проблемните и перспективните области в България по отношение на внедряването на иновации в МСП, намиране на добри решения от чужбина и тяхното адаптиране към ситуацията в нашата страна чрез работни групи с експерти от институции, бизнес, научните среди и експерти от НПО сектора."
Сътрудничеството между отделните партьори е ключово за проекта. Снимка: АРИР.
Мерките
Планът съдържа следните мерки:
- Финансиране на МСП, носители на “Печат за високи постижения” - целта е да се създаде финансов инструмент, чрез който публични и частни инвеститори да подкрепят проекти от "SME Instrument" (Phase 1 и Phase 2) на “Хоризонт 2020”. По-точно - да се инвестира в тези инициативи, които са били одобрени от програмата и са получили печат, но не са били финансирани поради недостиг на средства. По този начин ще се гарантира подкрепата на качествените инициативи, пишат от АРИР в плана. През новия програмен период 2021-2027 настоящата програма “Хоризонт 2020” ще бъде заменена с новата “Хоризонт Европа”;
- Ваучерна схема за МСП за кандидатстване по програма “Хоризонт 2020” и “Хоризонт Европа”: мярката е изработена по модела на вече работещия модел в Уелс, Великобритания. Целта е да се стимулират повече предприятия да кандидатстват за научна и развойна дейност като чрез ваучерите трябва да се финансират разходи от типа на пътувания и изготвяне на проектни предложения. Според плана, ваучерната схема трябва да е достъпна за всички предприятия, но с фокус върху МСП;
- Развитие на технологичния трансфер: предложението включва оценка на съществуващия капацитет в университетите и научните звена и създаването на spin-off и spin-out компании от тях. Тази мярка би стимулирала предприемачеството и стартъп средата, особено и оглед на предстоящия старт на Фонда за технологичен трансфер, обясняват от АРИР;
- Годишно проучване на нуждите на МСП: изследването на нуждите, проблемите и предизвикателствата на годишна база би подпомогнало по-доброто планиране на политики, особено и с оглед на промените в начина на финансиране през новия програмен период. От 2021 Европейският съюз ще въведе по-индивидуализиран подход и за да сме успешни в кандидатстването по проекти, е добре да имаме ясна картина на средата;
- Подкрепа за износа на стоки от МСП: излизането на външни пазари е ключово за създаването на устойчиви бизнес модели, за разширяване на производството, за запазване на работните места и за наемането на нова работна сила. Затова планът включва две подмерки в тази посока: подпомагане на сертифицирането на продукти, които имат потенциал за износ, както и обновяване на действащия в момента “Национален експортен портал”.
Част от мерките в плана са взаимствани от Българската стартъп асоциация (BESCO), благодарение на доброто сътрудничество с тях, споделя ни Венко.По време на целия проект АРИР е и в постоянен диалог с представители на Министерството на икономиката.
“Искам да благодаря на дирекция “Икономическа политика” в министерството, на Управляващия орган на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 и на Ангелина Тодорова от Фонда на фондовете, които дадоха безценна обратна връзка за заложените мерки. Също така огромна роля имаха и всички експерти, които се включиха в обсъждането на финалната версия на плана за действие.”
А сега накъде?
Планът е изпратен до Управляващия орган на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020. Мерките могат да бъдат приложени до края на този програмен период или през следващия, в зависимост от останалото финансиране, обяснява ни Венко
“Ние сме заявили готовност да участваме в обсъждане на тяхна последваща успешна реализация, а преди дни получихме писмо от Управляващия орган, че ще разгледат възможностите за реализиране на някои от мерките още до края на 2020-та година," споделя Венко и допълва:
“Истината е, че голяма част от иновациите не зависят от някое законодателно решение, а от промяна в мисленето на хората, които развиват бизнес. Около 80% от иновациите, които видяхме по време на срещите за обмяна на опит в ЕС бяха резултат от кооперирането на различни малки и средни предприятия в селските райони. Има чудесни такива примери от Италия и от Гърция, които се надявам да видим и тук.
Разбира се, достъпът до финансиране и законодателните мерки също са жизненоважни, но личната предприемаческа инициатива стои на първо място. В нашия план за действие сме се постарали да съчетаем предложения, които биха повлияли положително на всички заинтересовани страни.”
Представяне на резултати от проекта. Снимка: АРИР.
MOVE.BG и МСП
MOVE.BG започна четвъртото издание на националното годишно проучване на дигиталната бизнес среда в България - Innovation Ship. Изследването e най-изчерпателното и подробно картографиране на българската дигитална екосистема.
Анкетата е отворена за попълване до 10 октомври, а за участниците са предвидени и награди. Проучването е насочено към микро-, малки, средни и стартиращи български дигитални компании, които предлагат изцяло дигитални икономически или традиционни услуги, базирани на дигитални продукти.
Нека заедно покажем нуждите на средата, за да можем да помогнем на българските проекти и на превръщането на страната ни в европейски дигитален хъб.