Будителката Славка Динкова: основоположничка на девическото образование на македонските българи

Снимка: "Уикипедия", лиценз: CC.

На 1- ви ноември споделяме с вас историята за делото на Славка Динкова. Тя ни беше изпратена от нашия читател Климент Наумов на интерактивната историческа карта на програма "Моята българска история" на MOVE.BG.

Вие също можете да ни разкажете история за будителите от вашите населени места, както и за важни събития от нашето общо минало.

Картата на "Моята българска история" ви очаква тук - myhistory.bg.

А сега приятно четене на историята за делото на Славка Динкова.

"През 1866 г. солунската българка Славка Динкова основава първото българско девическо училище в Солун. Освен пламенен патриот и смел общественик, тя е и новатор-педагог, първата българка, дръзнала публично да заяви в печата възгледите си за девическото образование. Нейното училище служи за пример в борбата за новобългарска просвета и вдъхновява създаването на Солунската българска община – общината, която по-късно ще претендира да се превърне в централна за Македония и която ще играе водеща роля в просветното дело на македонските българи. 

Но, преди да преминем към просветителската дейност на Славка Динкова за кратко ще се спрем върху рода ѝ, останал незаслужено забравен. Баща ѝ Константин Държилов, родом от беломорското село Държилово, е герой от Гръцката война за независимост. Заедно с брат си Кирияк Държилов основава българска печатница с гръцки букви в Солун през 1850 г. Именно в нея е отпечатано прочутото Кониковско евангелие – български превод на Неделното евангелие, преведен от Павел Божигробски на родното му воденско българско наречие. Двамата братя поддържат кореспонденция с Георги Раковски и участват активно във възрожденските процеси в българското общество. Майката на Славка, Велика Държилова, жена родолюбива, произхождаща от стар охридски род, подкрепя всецяло образованието на своите деца.

По-големият брат на Славка – Георги Динков, се нарежда сред най-будната част от българската възрожденска интелигенция. Завършва богословско образование в гръцкото училище на о. Халки, след което продължава образованието си в Русия. След завръщането си в Османската империя става личен секретар на Стефан Богориди, което му осигурява достъп до висшите среди в Цариград и пряк поглед върху развитието на Българския църковен въпрос. По-късно се установява в Солун, откъдето сътрудничи на Димитър Миладинов и сам обикаля историко-географската област Македония, за да събира материали от българския фолклор. Също като баща си и той поддържа кореспонденция с Георги Раковски, а през 1862 г. заминава за Белград с желание да се включи в редиците на Първата българска легия.

Славка Динкова е родена през 1850 г. в Солун. Завършва началното си образование в гръцко училище в града, след което продължава обучението си във френското лазаристко училище, помещаващо се в женския католически манастир в Солун. Там се докосва до модерните идеи на Просвещението и образците на европейската философска мисъл. Младата жена се вълнува от мястото на жената в съвременното общество, ролята ѝ в семейството и модерните тенденции в девическото образование. През 1866 г., насърчавана от майка си, отваря българско девическо училище в родния си дом. Обучението в него е безплатно и първоначално започва с три ученички. В него освен на български език, гръцки език и ръкоделие, младите момичета опознават своята родина и получават първите уроци по родолюбие. Контактите им със семейството на Славка им дават възможност да следят пряко новостите в развитието на Българския църковен въпрос, революционното движение и дебатите в българското възрожденско общество.

През следващата 1867 г. Велика Държилова умира, оставяйки имуществото си на българското девическо училище със завет към дъщеря си да продължи с народополезната си дейност. Междувременно броят на ученичките постоянно нараства. Поради големия интерес към българското образование и отчаяната гръцка съпротива срещу отваряне на български училища, младата учителка се съгласява да приеме и момчета. В работата ѝ безценна помощ ѝ оказва Георги Динков, който е сред основните инициатори за създаването на българска община в Солун. Съществена парична подкрепа оказва шивашкият еснаф в града, а дарения под формата на учебници, книги и финансови средства пристигат от другите части на българските земи и от Цариград. За да осигури приемственост и развитие на своето дело, тя се съгласява общината да поеме контрола върху училището. Славка Динкова е назначена за управителка на образователната институция, а в съставеното настоятелство влизат брат ѝ, чичо ѝ и видният солунски българин Вельо Негрев.

Доброто развитие на училището и уважението, което ѝ демонстрира солунското общество, дават самочувствие на Славка да сподели своите възгледи за девическото образование пред българския народ на страниците на издавания от Петко Славейков в Цариград вестник “Македония”. Юра Константинова изтъква, че в своите дописки солунската просветителка: “не е съгласна с разпространеното в обществото виждане, че жените, призвани да се грижат за семействата си, се нуждаят единствено от домашно възпитание. Тъкмо напротив, тя застъпва тезата, че тяхното обучение трябва да започне от съвсем крехка възраст.” Тя акцентира върху моралното възпитание на девойките, които след време предстои да родят и отгледат бъдещия елит на нацията. Междувременно солунската учителка превежда статии по темата от френски и подготвя книга, в която подробно и аргументирано да положи теоретичните основи на девическото образование в България.

Твърде рано обаче, още през 1869 г., след петмесечно боледуване младата българка умира. По повод смъртта ѝ редакцията на в-к “Македония” я определя като “най-чувствителна девойка, благочувствена керка и родолюбива българка”. В наши дни нейният светъл образ не остава незасегнат от съвременните политически събития. Македонският литературен историк Славчо Ковилоски например твърди, че тя е първата македонска журналистка и първата македонска феминистка, създава първото македонско девическо училище в Солун. Но самата Славка Динкова е пределно ясна за своя род и своята деятелност, като определя училището си като “народното българско училище”, което просвещава българската младеж."

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!