Застрояването на София през 30-те години на ХХ век: Основи на модерното градоустройство

Представяме ви един интересен текст, който получихме на интерактивната историческа карта на програма „Моята българска история“ на MOVE.BG. Нашата читателка Маргарита Василева ни разказва за полагането на основите на модерното градоустройство в София в началото на 30-те години на XX век.

През 1934 година била приета Наредбата за застрояването на София, която положила основите на модерното градоустройствено развитие на столицата. Според чл. 1 от нея Столичната община била задължена да изготви общ градоустройствен план в срок от 2 години от влизането ѝ в сила, който да обхваща застрояването и разширението на града.

София била разделена на вътрешна и външна строителна част.

Граници на вътрешната строителна част

Границата започвала от ул. „Орханийска“, преминавала по протежението на Слатинската река до пресечката ѝ с бул. „Черни връх“ и Перловска река. Оттам границата стигала до пресечката с ул. „Вит“.

Следващата част от границата преминавала по ул. „Златица“, оттам на север по ул. „Дончо Ватах“ и продължавала по ул. „Клисура“ до ул. „Ангел Войвода“.

Оттам границата следвала ул. „Макгахан“, след това – ул. „Баткун“ и покрай кланицата на ул. „Ибър“ достигала до северозападния ъгъл на гробищата.

След това границата продължавала на юг по района на гробищата до Софийската гара, като следвала железопътната линия София-Кюстендил до пресечката ѝ с ул. „Мирова“ в Гевгелийския квартал. Оттам по права линия стигала до продължението на оста на ул. „Клементина“.

Границата продължавала през ъгловата точка ХII по права линия до о. к. 628-в при квартал 166, преминавайки през Владайската река до квартали 193 и 192, следвайки бул. „Княз Тервел“. Оттам по бул. „Житница“ и шосето София-Княжево границата се движела по ул. „Троянови врата“, която разделяла землищата на София и Красно село, до околовръстната жп линия.

Продължавайки на юг, границата минавала покрай квартали 295 и 294 по бул. „Пейо Яворов“, до алеята между резервоара и Семинарията, а оттам по права линия до Дървенишкото шосе и края на боровата гора. Границата следвала същата линия до пресечката ѝ с Цариградското шосе и покрай Агрономическия факултет до пресечката с околовръстната линия, оттам до ъгъла на ул. „Каймак-Чалан“ и ул. „Айгидик“.

Оттук границата следвала железопътната линия София-Пловдив и перпендикулярно на нея покрай квартал 251 до пресечката със Слатинската река, и следвайки я достигала до ул. „Орханийска“. 

Разделение на вътрешната строителна част

Вътрешната строителна част на София била разделена на пет зони: централна, първа, втора, трета и индустриална. Централната зона обхващала площта между ключови улици и булеварди, като бул. „Драгоман“, ул. „Веслец“, ул. „Екзарх Йосиф“, ул. „Раковски“ и бул. „Христо Ботев“. Тази зона включвала и по-малки квартали, оформени от улици като „Дондуков“, „Царица Елеонора“, „Цар Освободител“, „Иван Асен II“, „Граф Игнатиев“ и др., всяка от които носела имената на важни исторически личности и събития.

Индустриалните земи и тяхното значение

Индустриалните зони се намирали в периферията на града, като се простирали от пресечката на бул. „Сливница“ с железопътната линия София-Пловдив, следвайки жп линиите до Военната рампа, и достигали до жп линията за Илиянци. Оттам границата следвала същата линия до общинската кланица и оттам по ул. „Малашевци“ – до бул. „Сливница“. Тези зони играели ключова роля в икономическото развитие на София, като приютявали основните промишлени предприятия на града. 

Външната строителна част: Разширението на града

Външната строителна част на София обхващала територията извън града и достигала до строителните граници на околните села, като Враждебна, Слатина, Горубляне, Панчарево, Дървеница, Драгалевци, Бояна, Княжево, Горна Баня, Надежда, както и курортните зони Овча Купел и Красно село.

Архитектурна хармония и изисквания за фасадите

Новите сгради, построени във вътрешната строителна част, трябвало да съответстват на съществуващата архитектурна хармония. Фасадите на тези сгради следвало да бъдат в унисон със съществуващите сгради на съответната улица. Специални изисквания имало за фасадите на новите сгради по ключовите площади на София, като „Народно събрание“, „Александър Невски“, „Александър I“, „Света Неделя“, както и улиците: „Цар Освободител“, „Мария Луиза“, „Дондуков“ и други. Архитектурната комисия при Столичната община разглеждала проектите и ги изпращала за одобрение от Министерството на съобщенията.

Изисквания към жилищните сгради и помещения

Всички нови жилищни сгради следвало да отговарят на строги стандарти. Във всеки парцел се изисквало да бъде оставен незастроен двор. Всяко жилище трябвало да включва най-малко една стая, антре или вестибюл, клозет, кухня, избено или таванско помещение, а разстоянието от най-отдалеченото жилище до стълбата не можело да бъде повече от 15 метра.

Сградите с осем или повече апартамента трябвало да осигурят жилище за портиера. Всички помещения, освен вътрешните коридори, антрета и вестибюли, следвало да имат външно осветление и проветряване, а жилищата – да разполагат с поне едно помещение, ориентирано към слънчевата страна. Не се допускало всички помещения в едно жилище да бъдат със северно изложение.

Сутеренни помещения и отопление

Сутеренните помещения се използвали за жилищни нужди само ако подът им не бил по-ниско от 1/2 метър под тротоарното ниво и ако били изолирани срещу влага. Сградите без централно отопление трябвало да осигурят комини за всяко жилищно помещение, кухня, баня и пералня, които трябвало да завършват на височина най-малко 1/2 метър над покрива.

Мерки за безопасност и шумоизолация

Жилищата трябвало да разполагат с най-малко една огнеупорна стълба, водеща до тавана и избата. Било задължително стълбата да бъде добре осветена и оградена с масивни, огнеупорни зидове. В сградите с повече от един етаж се изисквало да бъде поставен поне един пожарен кран на всеки етаж, на удобно и лесно достъпно място.

Стените и подовете трябвало да осигуряват звукоизолация между отделните жилища. Дебелината им трябвало да бъде най-малко колкото дължината на една нормална тухла. На покривите на сградите задължително се поставяли снегобрани, за да се предотвратят инциденти през зимата. Изискването било те да бъдат високи най-малко 20 см.

Така, с всяка нова сграда и всеки нов квартал, София растяла и се превръщала в още по-голям и красив град. В него всеки ден започвали нови истории и се вплитали човешки съдби – процеси, които продължават и днес.

Вие ходили ли сте по улица „Орханийска“?

А виждали ли сте снегобран? 

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.

Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!