Какво се случи:
Следвайки европейска директива 20/20 (20% ВЕИ до 2020), българското правителство въведе 20% такса върху приходите на производителите на енергия от вятър и слънце. За разлика от обичайната практика, изменението ще важи и за вече сключените инвестиционни договори. Предвид идеите за въвеждане на директива 50/50, инвеститорите в България следва да се подготвят за нови непредвидени финансови тежести.
Защо се случи:
По информация на MИЕ, недостигът на паричен поток в сектор енергетика възлиза на 500-800 млн. лева годишно. Причината е, че разходите за генерация не се прехвърлят на 100% към крайния клиент. Цената към крайния клиент, определяна от ДКЕВР, е субсидирана, заради политически и социални съображения. Това принципно води до финансови затруднения за всички участници.
С последните промени в енергетиката този недостиг беше изцяло прехвърлен към НЕК. Това само по себе си правилно действие за изолиране на проблема за един участник и кратковременно оздравяване на системата, трябва да бъде незабавно последвано от действия ,които да установят цялостен нов баланс.
Правилно ли се случва:
Първото от тези действия, които виждаме е въвеждането на такса върху производителите на енергия, използващи вятър и слънце. На пръв поглед мярката е насочена към оздравяване на енергийната система, но трябва да отбележим, че:
1) Въведените от страна на правителството мерки, които на практика действат ретроспективно, оказват негативно влияние върху инвестиционните нагласи на българските и международни инвеститори. Това е недвусмислен сигнал, че инвестиционният риск е висок. Увеличава се цената на капитала и привлеченият капитал за инвестиции в България. За обществото става по-скъпо да привлича и задържа инвеститори.
2) Иззетият ресурс от отрасли на сектора отива в държавния бюджет, а не директно в НЕК, където е недостигът от 500-800 млн лева.
3) Иззетият ресурс е недостатъчен да покрие недостига. При разходи за слънце от около 400 млн. и вятър около 200 млн. годишно, приходите от нововъведената такса ще бъдат около 120 млн, което е крайно недостатъчно.
4) Липсва равнопоставеност и солидарност при решаването на проблема. Мярката е въведена само към два от източниците и то в един подотрасъл. При общо разходи за генерация около 4млрд. (АЕЦ, ТЕЦ, заводски централи, слънце, вода, вятър и т.н.),логично възниква въпросът как всеки ще допринесе за решаване на проблема с липсващите 800 млн. Факт е, че вече се чуват гласове и за въвеждане на такса за всички производители.
5) Липсва диференцираност и логика при определяне на допустимия размер на изземвания ресурс от бизнеса към системата. Под един знаменател се поставят вятър и слънце въпреки разликата в цената на МВч (средно 500 за слънце и 160 за вятър)
Какви са възможните действия за решаване на такъв тип проблем:
1) Покриване на недостига чрез преразпределние на средства от държавния бюджет и чрез заеми.
2) Пребалансиране на нормата на печалба на всички участници на пазара до достигане на ново устойчиво ниво.
3) Фалит на участници, който няма да застраши сектора и ще има минимално негативно влияние върху банковия сектор и обществото.
4) Повишаване цената за крайните потребители.
Необходимо е да се приложи комбинация от решения, които заедно и поотделно трябва да бъдат устойчиви, справедливи и изпълними и чийто краен резултат да е равен на 800 млн.
Ако се редуцира диференцирано нормата на възвръщаемост на всички участници (АЕЦ, ТЕЦ, заводски централи, слънце, вода, вятър и т.н.) би могло да се достигане до приемливи нива за сектор енергетика - значително понижен IRR (levered). Такова занижено ниво е недостатъчно, за да привлече нови инвеститори, но е по-добре от колкото цялата система да колабира. Така ще се увеличи и шансът на инвеститорите да оцелеят, въпреки че няма да възвърнат вложените средства. Намаляване с 10% на приходите на всички би генерирало около 400 млн лева. Разбира се намалението би следвало да се диференцира спрямо цената на МвЧ и по-скъпите производители би трябвало да понесат по-голяма тежест. За крайния снабдител IRR следва да е по-висок, за да компенсира пазарния риск, усилията за повишаване качеството на услугата, мерките за подобряване ефективността и т.н.
Ако се увеличи цената за крайните потребители с около 10%, това би генерирало около 400 млн лева.
Тези мерки биха довели до ново устойчиво състояние на отрасъла в средносрочен план.
Комбинацията от мерки и усилията за прозрачното им прилагане е сред приоритетите на МИЕ и ДКЕВР и от тях би следвало да очакваме действия.
За да може да се направи правилната комбинация и размерност на работещите решения е нужно да се дискутират, анализират и изяснят професионално следните въпроси.
1)Адекватен ли е моделът и инструментариумът на държавно регулиране? А)Правят ли се дългосрочни прогнози за цената и търсенето на енергия в България и региона (на базата на New Entrant Cost); Б) Къде се моделират и оценяват отделните бизнес участници използвайки 20+ години парични потоци. (съвремени инструменти за финансов анализ); В) Къде се моделира възвращаемостта на всички участници и динамичното моделиране на решеният с тяхното влияние върху енергийният баланс и цента за потребителите - финансовото състояние на сектора като цяло.
2) Къде в държавата се анализира енергетиката на системно ниво? Къде има този експертен капацитет и кой има инструментариума да дефинира политика и изпълнява действие в унисон със стратегията и плановете за развитие?
3) Защо говорим за разчети и баланси (терминология която предполага статично и едногодишно измерение) а не за финансови модели, дисконтитани парични потоци и LCOE (които преполагат дългосрочно и съобразено с живота на инвестицията измерение)?
4) Как балансираме между интереса днес и дългосрочните интереси?
Призоваваме гражданите и експертите от сектора да помогнат в изясняването на тези теми, като MOVE.BG предлага платформата Теодор Бобочиков