Младите дигитални компании са най-жизнената част от българската икономика. Това е изводът от представянето на годишното национално проучване InnovationShip 2018, организирано за трета поредна година от MOVE.BG и отворената мрежа за дигитално развитие EDIT. Данните от проучването бяха представени на 19 ноември в Campus X с участието на стартиращи компании, водещи експерти от бизнеса, представители на правителството и дипломати.
Най-бързо разрастващият се тип технологична специализация у нас е в областта на блокчейн – 25% повече компании специализират в блокчейн технологии спрямо 2017 година.
Българските компании специализират в изграждане на платформи (46%), анализи на големи масиви данни (25%), машинно обучение и изкуствен интелект (23%) и облачните изчисления (19%), показват още данните на InnovationShip 2018. Тези области на специализация са и в основата на фундаменталните технологии за зараждащ се финтек клъстър.
Стартиращият дигитален бизнес у нас все повече се глобализира и професионализира. Общо 59% от компаниите продават своите продукти и услуги извън страната, а повече от една трета получават основните си приходи от международните пазари.
Данните от InnovationShip 2018 затвърждават и позицията на България като хъб за иновации не само в Европа, но и на световно ново – общо 29% от анкетираните продуктови компании предлагат глобални иновации.
„Стартиращите дигитални компании са най-виталната част от българската икономика. Те развиват днес в България продукти и услуги за нуждите на света утре. Годишното изследване InnovationShip 2018 го показва. Млади български компании се утвърждават на международните пазари с решения, базирани на изкуствен интелект, блокчейн, анализ на големи данни, криптиращи и облачни системи. Подкрепата в развитието им е единствената рецепта за промяната на икономическия портрет на държавата ни от ишлеме-икономика в икономика с добавена стойност. И това трябва да е национална кауза, защото именно те носят потенциала България да стане Европейски иновационен хъб и фактор в глобалната споделена икономика.“, заяви Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и мрежата за дигитално развитие EDIT.
За първа година проучването изследва и социалното въздействие на компаниите. Голяма част от тях вярват в използването на технологии за постигане на социална промяна по финансово устойчив начин. От запитаните 45% определят фокуса върху социалното въздействие като особено важен за организацията си.
„Резултатите от тази година потвърдиха три ключови тенденции в българската дигитална екосистема – интернационализация, глобализация и професионализация. Това значи, че все повече чужденци основават и работят в местни стартъпи, все повече компании се фокусират върху международните пазари и все повече расте броят на серийните предприемачи.“, подчерта доц. д-р Антон Герунов от Центра за моделиране на социално-икономическите системи и старши анализатор на InnovationShip 2018.
България е водеща страна в Европейския съюз по брой жени в технологичния сектор, но все още има какво да се направи по отношение на равното участие в управлението на компаниите – 22% от анкетираните стартъп компаниите имат съоснователи жени.
“Моето послание е да намерим синергията между стартъпи, иноватори и институции.“, заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който участва в панелна дискусия, посветена на бъдещето на дигитална България. Борисов обеща още на следващото заседание на Националния икономически съвет да предложи Българската стартъп асоциация (BESCO) да бъде приета като редовен член, а не само като наблюдаващ.
Предсказуемост на данъчната политика, законодателство в полза на младите иновативни компании, преференциално данъчно третиране на т. нар. ангелски инвестиции и подобряване на електронните административни услуги, са част от решенията, които според анкетираните компании биха подобрили в институционалната подкрепа и административната рамка за развитие на стартиращия бизнес в България.
Проучването InnovationShip 2018 е проведено сред 213 микро, малки, средни и стартиращи компании, анкетирани между август и октомври 2018. Пълният текст на проучването може да намерите тук. Запис от конференцията "Дигитални посоки 2018", по време на която изследването беше представено за първи път, можете да гледате тук.
