Историци и истории: С питане и до Цариград се стига?!

Когато в XXI век опитаме да си представим живота и бита на българите през епохата на Възраждането обикновено пред нас изникват величествените силуети на къщите в Стария град на Пловдив, тесните изящни калдъръмени улички в Копривщица и занаятчийските работилници в Етъра. И въпреки че специалистите добре знаят, че традиционното българско село в Османската империя не е имало такъв вид, историците са категорични, че икономическите промени в българското общество през епохата на Танзимата стоят в основата на църковно-националните борби и постижения през XIX век. Развитието на търговията, приемането на нови култури в земеделието и появата на свободната стопанска инициатива срещат българите с постиженията на модерната цивилизация. След създаването на Княжество България икономическият просперитет на страната я превръща не само в “чудото на Балканите”, но ѝ дава възможност да изпълни своята мисия като довърши националното освобождение с обединението на българите в Мизия, Тракия и Македония.

Днес съвременното българско общество се намира на пътя към Новия свят на споделени градивни ценности. Утвърждаването на новите идеи и концепции като нова обществена норма е болезнен процес, движен от променени икономически дадености и нови лични и общностни потребности на хората. На пръв поглед звучи страшно, но всъщност не е нищо по-различно от това, което преживяват нашите предци – първостроителите на съвременната българската държава и продължителите на тяхното дело. Устойчивото развитие в условията на революционни икономически и обществени промени изисква стабилни основи, готови да издържат на натиска от плодовете на новото познание. Знанието стои в основата на информирания избор и ни води през трънливия път на промените, позволявайки ни да се възползваме от добрите възможности, като сведем грешките и кризите до минимум.

Поради това през настоящата 2024 г. в “Историци и истории” ще се фокусираме върху българският опит от епохата на Възраждането и развитието на съвременната българска държава. Ще говорим за възрожденската българска интелигенция и българските законотворци и предприемачи след Берлинския договор, за да преоткрием основите на “българското чудо”. Ще потърсим грешките, не за да посочим виновните, а за да ги анализираме и извлечем поука. Ще обърнем внимание върху мрежите на влияние и личностния фактор в колективното развитие, за да извлечем поука за нашето място и роля в съвременните процеси.

С питане и до Цариград се стига?!

В първия епизод от нашата тематична поредица ще си поговорим за отношенията между централната и местната власт в историческа перспектива. Ще засегнем вечния въпрос: централизация или децентрализация, като стигнем до обикновения човек със своите нужди и надежди. Къде свършва националният интерес, според който централната власт направлява развитието на общините и къде започва произволът, за който тя често е обвинявана в опитите си да наложи волята си над цялата държавна територия? 

Както винаги в “Историци и истории” ще се опитаме да достигнем до същината на проблема с помощта на професионалните историци. С нашия гост – доц. Светослав Живков от Софийския университет, ще говорим за механизмите, които определят отношенията между местната и централната власт.

Заповядайте, ще бъде интересно! Очакваме ви на 30-ти януари от 18:00 часа в Дома на MOVE.BG - ул. “Сердика”№20, етаж 1, София.

"Историци и истории" е формат на историческата програма на MOVE.BG "Моята българска история"

Историци и истории