Стратегия за плаж Корал и другите два плажа за природосъобразен туризъм

Кирил Петков е един от тримата основатели на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, афилииран с Харвардския и Софийския университет. Преподава курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността. Управител е на Българската компания за развитие, както и на инвестиционни проекти в областта на мултидисциплинарни и високотехнологични иновации в България. Завършил е финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет. Кирил е отдавна ангажиран със съдбата на българските плажове със специален статут, със съхраняването на малкото останали незастроени места и с опазването на черноморското биоразнообразие.

Плажовете Корал, Иракли и Карадере бяха дефинирани със закон като плажове за природосъобразен туризъм без право на концесия или даване под наем. Това беше първата стъпка в правилната посока за запазване на истинска природа на нашето Черноморие и създаване на туристически продукт с висока добавена стойност, но за да се постигне крайната стратегия е наложителна още една съществена промяна в закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Какво е толкова уникално в природата на плаж Корал?

Плаж Корал е покрит главно от природни местообитания, представляващи зараждащи се дюни, малки участъци от подвижни бели дюни и неподвижни сиви дюни. Въпреки негативното влияние на човешката дейност там са запазени типични растителни видове, характерни за съответния вид дюни. Едновременно с това при оценка на хабитатната и флористична значимост на територията на къмпинг Корал е установена популация на блатно кокиче (Leucojum aestivum L.) - 3382 броя,  както и пет зони природни местообитания, заемащи площ от близо 200 дка, от които четири природни местообитания, включени в Червена книга на България, том 3, от които 3 хабитати. Установени са и редки растителни съобщества, като доминираните от бял озирис (Osyris alba). Флористичното богатство на региона включва общо 10 вида растения с природозащитно значение, от които 2 вида - блатното кокиче и бодлив залист, са ценни лечебни растения под режим на контролирано ползване, 5 вида са включени в Червена книга на България, том 1 с категория „Застрашен”, 6 вида са защитени – включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Защо съществуващият модел на даване под наем и/или концесия не работи за плаж Корал?

Един плаж, който се дава под наем, има следните фиксирани разходи за всеки сезон:

Задължителни разходи:

Концесия към държавата:                                                                          60 000 лв.

Спасители: 8 поста х 2 спасители х 2 смени х 1000 лв х 4 месеца       128 000 лв.

Сметоизвозване, ток и вода: 20 000 лв.                                                   20 000 лв.

Медицински пункт и медицинско лице: 10 000 лв.                                    10 000 лв.

Минимални разходи за влизане под наем:                                             218 000 лв.

Така при този стандартен модел на отдаване на плажове и при наличие на само два месеца активен сезон наематели и концесионери трябва, за да оправдаят първоначалната си инвестиция, да сложат минимум 10 заведения на плажа (по 20 000 лв. наем всяко), както и платени чадъри и шезлонги, за да се достигне до приход от 300 000 лева, което би оправдало бизнес дейността на наемателя и/или колекционера.

При икономическите дадености на този модел дори и най-добросъвестният наемател, който обаче иска да не загуби своята инвестиция, би се видял принуден да направи този плаж да изглежда като Слънчев бряг.  Въпросният модел, в който туристическият продукт е с ниска добавена стойност, не привлича платежоспособни туристи. Така се създава туристически продукт, който не може да бъде диференциран от други дестинации, които предлагат същия масов туристически продукт.

Добри примери от света

Поставянето на отделни плажове под особен статут не представлява прецедент в световен мащаб при управлението на този вид държавна собственост. По-долу са изложени конкретни примери за на такива плажове, където осъществяването на стопанска дейност е забранено с цел запазването им в максимално естествен вид.

Плаж Кармел, Калифорния

Плажът на градчето Кармел е със статут на общински парк, напълно свободен достъп и със забрана за всякаква търговска дейност. Този факт привлича туристи от целия свят, а градчето Кармел става едно от най-богатите туристически места в Калифорния. Средният доход на населението в Кармел надвишава два пъти средния доход на Калифорния поради факта, че туристите, които идват да се насладят на природния плаж, са хора с доходи над средностатистическите.

Парк Каменджак, Хърватия

Каменджак в Хърватия е природен парк с дължина 10 километра и 20 природни плажа. Той е обявен за национален парк без правото на търговска дейност в двадесетте залива. Областта Истрия, в която паркът се намира, е с най-високия доход на глава от населението в Хърватия след столицата Загреб.

Плаж Ваду, Румъния

Защитеният плаж Ваду в Румъния е част от резервата на делтата на река Дунав. На този плаж не се разрешава влизане с коли и къмпингуване. На 3 километра от плаж Ваду се намират две населени места – едноименното Ваду и Корбу, които развиват туризъм от наем на вили и ресторантьорство, а посетителите идват да летуват в тези две малки населени места главно поради близкия достъп до природния плаж.

Рискове пред плаж Корал

При актуалния статут на плаж Корал за наго продължават да съществуват определини рискове. Като например проектът на испанската компания Ибердрола, обхващащ територия точно зад активната зона на плажа. 60% от общата му площ би попаднала върху дюните на плаж Корал. Този проект е с висока интензивност на застрояване и фактът, че е разположен директно върху съществуващите дюни, го прави не само в пълен разрез с идеята за природосъобразен туризъм, но носи и голям риск за природното разнобразие на дюните.

Какви да са следващите стъпки в стратегията за запазване на плаж Корал като място за природосъобразен туризъм?

Важно е да се осъзнае, че идеята за частна собственост и идеята какво може да се прави на тази частна собственост са съвсем различни концепции. Така например собственик на земя до бензиностанция или газостанция не може да строи жилищни сгради в непосредствена близост до бензиностанцията заради нужния сервитут на безопасност.  Друг пример – всяка национална магистрала изисква сервитут от 50 м от края на платното. Там е забранено да се застроява със сгради, които не обслужват магистралата. Общият градоустройствен план на София също е зонирал площи като „земеделска земя без право на промяна“ или „зелена зона“ без право на строителство, където собствениците на земи не могат да строят каквито и да е сградни обекти.  Примерите са много. Частната земя е неприкосновена, но в какви устройствени зони тя попада е регулация, изцяло в правомощията на държавата и именно тя би трябвало да оптимизира кое е най-добре за цялото общество

За да се завърши стратегията за природосъобразен туризъм на плаж Корал и другите два плажа, не трябва да има национализации или харчове от държавния бюджет, а просто да се допълни закона с нова зона и да се ограничат строежите зад трите плажа за природосъобразен туризъм.  Земите си остават на съществуващите собственици и единственото разрешение в тази зона е за изграждане на къмпинги без бунгала или масивни сгради. Така самите собственици по пазарен начин ще търсят реализацията на своите терени чрез модели за природосъобразен туризъм – например платените къмпинги за палатки и каравани.  Понеже съществуващият закон вече е дефинирал трите плажа, не е трудно допълнението да бъде въведено точно за тези три плажа.  Това е пазарен начин за постигане на стратегия за природосъобразен туризъм зад тези три плажа, без да са необходими финансови средства от държавата и без да се отнема земя от съществуващите собственици.

Точният текст на законовата промяна, която е необходима:

чл. 12б. (Нов) (1) Зона "В" обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерена от края на зона "А", за съответния плаж, към сушата.

(2) В зона "В" се забраняват:

1 дейностите по чл. 10, ал.2 (*това са сегашните забрани за Зона А)

2 всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:

1 разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;

2 устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в чл.17, ал.3, ал.4 и ал.5. (*новите предложения на РБ - виж сл. страница)

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по Закона за опазване на околната среда относно опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

Преходни и заключителни разпоредби

1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона В в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

от Кирил Петков

MOVE.BG