Моята зелена община: как да се предпазим от горещините

Какви са опасностите, които горещините носят?

Защо е важно общините да предприемат мерки за защита на населението от екстремно топло време?

Как можем да се предпазим от жегите?

Време е за петата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община”. Днес ще си говорим за един от най-сериозните климатични рискове пред общините - периодите на екстремно високи температури, известни още като топли вълни, горещини или жеги.

2023 беше най-топлата година на Земята, откакто се измерват температури. Тя беше и най-топлата година в България от сто години насам. Подранилото лято през март и април тази година и температурният рекорд в Русе, измерен тези дни, са само едни от примерите от България за горещините, които не са прогноза от бъдещето, а предизвикателство от настоящето.

Как ни влияят горещините?

Периодите с екстремно високи температури през изминалите години постоянно нарастват поради промените в климата. Често обръщаме внимание само на жегите през деня, но не по-малко тревожни са и нощните горещини. През последните години значително нараства броят на тропическите нощи - това са горещите вечерни периоди, когато температурите надвишават 20 градуса, поради което не е достатъчно хладно, за да може човешкият организъм да си отпочине и да се възстанови добре.

Анализите показват, че градските райони са в по-висока степен застрашени от горещини поради по-високите нива на урбанизация и недостатъчната природа в града, като се наблюдава т.нар. феномен на градските топлинни острови - райони с изключително високи температури.

Горещините имат сериозни негативни ефекти. Сред тях са:

• Причиняват смъртни случаи - през 2022 година в резултат на жегите в Европа са починали 70 000 души. В последните 20 години броят на смъртните случаи е нараснал с 30%;
• Застрашават здравето на хората - екстремно високите температури са особено опасни за хора с хронични заболявания. Топлинните удари са сериозно състояние, което изисква незабавен достъп до спешна медицинска помощ, за да не завърши с летален край;
• Причиняват здравословни проблеми - сред често срещаните състояния са безсъние, стрес, лошо настроение, дневен и/или вечерен дискомфорт, отслабващ защитните сили на организма и предразполагащ към по-лесно разболяване;
• Оказват натиск върху здравните системи - нараства неимоверно броят на хората, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, което е особен проблем за България, където се наблюдава хронична липса на достатъчно кадри в звената по спешна медицина;
• Горещините създават среда за разпространение на заразни болести;
• Оказват негативно влияние върху биоразнообразието; 
• Оказват негативно влияние върху земеделието и застрашават съществуването му;
• Застрашават възможностите на планетата да продължи да осигурява хранителни ресурси за човечеството;
• Оказват негативно влияние върху различни сектори от икономиката, като туризъм или логистика, например;
• Довеждат до финансови загуби в секторите, чиято дейност е на открито - строителство, земеделие;
• Създават сериозни разходи за икономиката - в последните около 30 години горещините са стрували на икономиката 16 трилиона долара;
• Застрашават различните видове критична инфраструктура - енергийна система, доставка и поддържане на ВИК услуги, пътна инфраструктура, транспорт;
• Оказват негативно влияние върху социалните системи поради допълнителните разходи за обезщетения (болнични) и здравни грижи;
• Създават опасности от безводие, което е сериозно предизвикателство и включва всички изброени по-горе рискове.

Основната роля за справяне с горещините имат общините - дали и колко ще бъдат зоните със сянка (дървета, храсти), дали и колко ще бъдат чешмите с вода, дали се припознават зелените покриви и фасади, като решения за общината, как се предупреждава, известява и подготвя населението за горещините, включително уязвимите групи и бизнесът….всичко това зависи основно от общините. 

Затова днес ще ви разкажем за основните моменти в подготовката на една община за справяне с екстремно високите температури и ще ви споделим няколко добри практики от Европа.

Как общината да се подготви за защита от горещините?

За вас обобщихме накратко основните стъпки в подготовката на една община за адаптация към екстремно високи температури, като за целта сме използвали съвети от Световната здравна организация и от Климатичния център на Международния комитет на Червения кръст и на Червения полумесец. Следвайки тези стъпки, ще можете да създадете план на общината за адаптиране към горещините. Този документ може да бъде самостоятелна стратегия или да бъда част от по-мащабния и всеобхватен Климатичен план на общината, за който ви разказахме в статия 1 от поредицата ни “Моята зелена община” - вижте тук.

Стъпка 1: Създаване на определение за горещини

Основна стъпка, за да се справим с един риск, какъвто са жегите, е да имаме определение за този риск. Затова първа задача на общината е създаване на определение за праг за горещини  - това е моментът, когато топлината става опасна за здравето на хората и за нормалното функциониране на живота в общината. Прагът е различен за различните периоди - колкото по-рано настъпва една гореща вълна, толкова по-нисък е той. Например, ако жегите настъпят рано на пролет, както тази година наблюдавахме в България, то прагът за горещини би бил при по-ниска температура спрямо юли или август. Причината е, че човешките организми все още не са се климатизирали към летни температури - температурни амплитуди от минус 5 до 25 градуса в рамките на ден или два са изключително голям шок за човешкия организъм, особено за хората над 65 години и за тези с хронични заболявания.

В определянето за праг трябва да бъдат включени и фактори, като подготовка на здравната система, защото горещините изискват осигурен бърз, лесен и гарантиран достъп до спешна медицинска помощ. Под внимание трябва да бъдат взети и тенденциите за движението на температурите в общината през годините, както и в кои периоди са наблюдавани висок брой на хора, търсещи спешна медицинска помощ, или са били регистрирани смъртни случаи заради жеги.

Изключително важно е определението за праг за горещини през различните сезони да бъде създадено с помощта на метеоролози, климатолози и здравни експерти и да бъде подлагано на ревизия редовно спрямо промените в климата. 

Определението за горещини е и сигналната лампа за активиране на важни мерки за защита на населението от екстремно високите температури като:

• Създаване на точки за охлаждане - помещения с климатици и вода, където населението може да охлади и да получи безплатна питейна вода;
• Създаване на точки за питейна вода - тези точки са разположени в различни части на общината и представляват мобилни екипи, които раздават питейна вода, като самите екипи са разположени на сянка или в превозни средства с климатици, за да не се застрашава тяхното здраве;
• Телефонна линия за консултации - 24-часова линия, която се активира при преминаване на прага за горещини с цел да облекчи натиска над медицинските кадри;
• Кампания в социалните мрежи със съвети към граждани и бизнес - разпространение на най-важната информация, за да могат граждани и бизнес да бъдат подготвени за екстремно топлото време;
• Преминаване на работно време, съобразено с горещините - за общинските служители на открито (работници по чистотата, озеленяване и други) задължително избягване на най-горещите часове и подсигуряване на достатъчно количество питейна вода за хидратиране. Центровете за обслужване на граждани и бизнес също трябва да бъдат съобразени с часовете, в които е опасно излизането навън и съответно жителите няма как да използват тези центрове - например, работа от 7 до 12 часа и от 19 до 21 часа и спиране на работата между 12 и 19 часа.

Стъпка 2: Определяна на рисковите групи пред общината

Анализите на учени показват няколко обобщени типа уязвими групи към горещините, но е важно вие да ги консултирате с местни експерти, които да дадат точна картина за вашата община. Обобщените рискови групи са:

• Хора над 65 години - рядко осъзнават сериозността на горещото време за тяхното здраве и имат склонността да неглижират предупреждения;
• Хора с хронични заболявания - те са особено уязвими от екстремно високи температури, които могат да засилят техни здравни рискове, включително опасност за живота им;
• Деца под 5 годишна възраст - малките деца също са особено уязвими, защото организмите им не са укрепнали достатъчно и защото все още са изцяло зависи от възрастните - децата не могат да осъзнаят риска от игра в 2 часа следобед при 35 градуса, това е задължение на възрастните;
• Бременни и кърмещи жени - важно е да се пази здравето на майката и на плода, а при кърмещите жени - да се осигури достъп до вода, защото кърменето силно дехидратира организма;
• Жени и момичета - поради все още наложените стереотипи, жените и момичетата често са принуждавани да приготвят храна или да вършат друга сериозна физическа работа в горещите периоди (например, да чистят къща или двор уикенд следобед);
• Работниците на открито - тук влизат работниците от сектори като строителство, земеделие, туризъм. При тях излагането на пряка слънчева светлина в най-горещите часове или липсата на достатъчно вода за хидратация, може да се окаже застрашаващо за живота им;
• Хората, живеещи сами - те са уязвима група, поради липсата на човек в близост до тях, който да им помогне при проблем - например, топлинен удар или обезводняване;
• Хора в неравностойно положение - те са уязвима група поради евентуалните трудности в търсенето на помощ при топлинен удар или обезводняване;
• Хората с проблеми със затлъстяването - поради проблеми с терморегулацията на тялото;
• Хората с ниски доходи - това са енергийно бедни хора, които са уязвими към студове и горещини, защото нямат средства да си затоплят жилищата през зимата или да ги охладят през лятото до градусите, които са безопасни за здравето им;
• Мигранти и бежанци - поради езикова бариера те може да нямат достъп до информация кога предстоят горещини и какво трябва да направят. Фактор при тази групи е и страната им на произход, където прагът за горещини може да е различен;
• Бездомни хора - често нямат достъп до информация за предупреждения от властите за различни рискове, включително за горещините. Тази група не разполага и със средства, за да си осигури сама необходимото охлаждане през екстремно топлото време, често и не разполага с информация за налични общински социални центрове, където могат да бъдат на хладно;
• Хора, които не могат да четат - отново препятствие пред достъпа до информация;
• Хора, които не говорят основния език, но пребивават в общината за дълъг период - например, сезонни работници от други държави;
• Туристи - тази група може да не знае местния език, за да разбере за предупреждения или за мерки на властите, както и може да не бъде запозната със зелените площи в общината, където може да се намери прохлада;
• Животните - домашните и селскостопанските животни също са уязвима група, защото тяхното предпазване зависи от хората и грижите, които те полагат за тях. 

Стъпка 3: Определяне на рисковете от горещините пред общината

Екстремно горещото време има редица негативни въздействия, както споменахме в началото на статията. Те трябва да бъдат разделени в две основни групи:

• Преки рискове - тук влизат най-вече заплахите за здравето на хората, включително риск от обезводняване, топлинни удари, смърт. Достъпът до медицинска помощ по време на горещини може да бъде пряк риск, ако общината има само един спешен център за всички населени места; ако екипите, които работят в него, са малко; ако липсва техника и медикаменти, включително модерни линейки или достатъчно отделения за прием;
• Непреки рискове - в тази група влизат ефектите от горещините върху снабдяването с вода, осигуряването на електричество, нормалното функциониране на транспорта (например, стари автобуси без климатици), работата на икономически сектори като туризъм, земеделие, строителство и други, ефектите върху инфраструктурата - например, топене на асфалт при големи горещини. Тук отбелязваме с акцент водоснабдяването и електричеството, защото те често могат да бъдат животоспасяващи фактори - например, достъпът до вода при топлинни удари или подсигуряване на електричеството в болниците при проблеми с мрежата заради високите температури (горски или полски пожари, нанесли щети върху мрежата, или свръх потребление на климатици).

Стъпка 4: Определяне на топлините острови в общината

Както споменахме, топлинен остров е район в общината, където градусите са по-високи, отколкото в останалата част. Обикновено, това са силно урбанизираните градски райони - силно застроени части, с голям брой население, но с малко зеленина. Такива примери са централните части, където са съсредоточени основните административни, бизнес и търговски дейности, както и гъсто населените жилищни части. 

Сред факторите, които превръщат един район в топлинен остров, са високите сгради, които спират движението на въздуха, множеството сгради, разположени близо една до друга, топлината от трафика на коли, топлината от индустриалните процеси. 

Какви мерки можете да приложите към топлинните острови в общината, можете да разберете от един от примерите, за които ще ви разкажем в края на статията.

Стъпка 5: Определяне на общинските и държавни звена, с които трябва да работите

Трябва да определите структурите от общината и от централното правителство, които ще са ви необходими, за да прилагате мерките за адаптация към горещините. Сред тези звена са центровете за спешна помощ и болничните заведения, структурите, предоставящи социални услуги в общината, националните институти по метеорология, звената за гражданска защита и реакция при бедствия и аварии.

Необходимо е да създадете механизъм за координация с тези структури, както и да посочите лицата, които ще отговарят за комуникацията с тях.

Стъпка 6: Определяне на заинтересованите страни и създаване на механизъм за работа с тях

Заинтересованите страни ще ви помогнат много, за да определите правилните рискове от горещините пред общината, да създадете правилните мерки и да ги приложите успешно. Затова трябва да се свържете с тях от самото начало на изработването на мерки за адаптация към горещините и да създадете прозрачен механизъм на взаимоотношенията си с тях.

Сред заинтересованите страни могат да бъдат:

• Здравни експерти - те ще ви помогнат в изготвянето на необходимите анализи и в предоставянето на важни данни и статистики;
• Учени - ще подпомогнат основна част от създаването на плана за адаптация към горещини;
• Медии - изключително важен партньор в разпространението на информация до гражданите и бизнеса;
• Хора, които са лидери на мнение сред различни общности - те ще ви помогнат да информирате останалите граждани за мерките на общината;
• Неправителствени организации, общностни групи, представители на вероизповедания - чрез тях също ще можете да стигнете до различни групи в общината;
• Училища, детски градини, домове за възрастни и други социални домове - те са важен партньор, за да сте сигурни, че ще приложат мерките за защита на основна част от уязвимите групи;
• Бизнесът - за да гарантирате, че работниците ще бъдат защитени;
• Библиотеки, общности центрове и религиозни места - те могат да бъдат ваши партньори в създаването на точки на охлаждане, в които да се предоставя достъп на хората до прохлада в пиковите часове на горещините;
• Представителите на Червения кръст - за да координирате с тях част от спешните мерки по оказване на подкрепа за населението в периодите на екстремно високи температури.

Стъпка 8: Определяне на действията на общината при наближаване на горещините и по време на жегите

Важно е да определите действията на общината в непосредствена близост до очакваните периоди с екстремно високи температури и в самите дни на горещините. Сред възможните стъпки са:

Стъпки една седмица преди настъпване на горещините

• Прегледайте плана ви за адаптация при горещини;
• Свържете се със спешните центрове, болниците и клиниките и ги уведомете, че след седмица се очакват горещи вълни;
• Свържете се с неправителствени и общностни организации - с тях анализирайте ситуацията в места с концентрация на уязвими групи;
• Свържете се с местата, които сте планирали да бъдат точки за охлаждане - запознайте екипите и доброволците, които ще подсигурят охлаждането и количествата питейна вода;
• Свържете се с бизнеса и заедно с тях прегледайте мерките за защита на служителите;
• Открийте телефонна линия за съвети и консултации, за да намалите натоварването върху здравната система.

Стъпки два-три дни преди настъпване на горещините:

• Публикувайте съвети как да действат граждани и бизнес при горещини - публикувайте ги в социални мрежи и се свържете с медиите, за да разпространят и те информацията;
• Публикувайте местоположенията на центровете, които ще служат като точки за охлаждане и точки за осигуряване на питейна вода;
• Свържете се с отговорните лица за точките за охлаждане и точките за осигуряване на питейна вода, за да сте сигурни, че имат всичко необходимо;
• Свържете се със спешните центрове, болниците и клиниките, за да проверите тяхната подготовка и нужди;
• Свържете се с представители на уязвимите групи, които живеят сами;
• Направете инспекция на местата с концентрация на уязвими групи, за да анализирате ситуацията.

Стъпки в дните на горещините:

• Пуснете в действие 24-часовата телефонна линия за консултации, чрез която да облекчите натиска върху медицинските екипи;
• Помогнете на медицинските центрове - бъдете готови да им осигурите вода и електричество при аварии и да им подсигурите допълнителни помещения при голям брой хоспитализирани;
• Осигурете функционирането на ежедневните мерки за реакция при горещини - работата на точките за охлаждане и точките за раздаване на вода, система за контакт с най-уязвимите групи;
• Проверете сигурността на работниците на открито - необходимо е да се премине на режим на работа през хладните периоди (рано сутрин или след залез), да бъдат осигурени постоянни почивки на сянка и достатъчни количества вода за хидратиране;
• Подсигурете вода и електричество за всички - свържете се с ВИК и електро дружествата и ги помолете да осигурят вода и електричество и на хората със задължения за дните на горещини. Това е най-добре да бъде национална политика, за която общините могат да лобират пред правителство и парламент.

Стъпка 9: Организиране на обучения и провеждане на информационни кампании

Организирайте обучения за общински служители, включително за екипите на училища и социални центрове. Планирайте обучения и за гражданите, включително с участие на максимален брой хора от уязвимите групи. Организирайте съвместни обучения с бизнеса, посветени на осигуряването на мерки за защита на служителите.

Включете мерките за адаптация към горещини в Климатичния комуникационен план на общината  - как да бъде създаден този план и какво да включва, научете тук.

Стъпка 10: Вижте останалите съвети за създаване на климатични цели и задачи

Тъй като мерките за адаптация са климатични политики, препоръчваме ви да се запознаете със статиите ни със съвети как се създава Климатичен план на общината и как се създават климатични цели и задачи - от тях ще научите как трябва да се координират климатичните политики, кой трябва да ги изпълнява, защо е необходим контрол на изпълнението, на какви условия трябва да отговарят климатичните цели и задачи. Прочетете статия 1, посветена на създаването на Климатичен план на общината - тук, и статия 2, посветена на създаването на общински климатични цели и задачи - тук.

И не забравяйте, че планът за адаптация при горещини е добре да бъде анализиран и оценяван всяка година след края на летния сезон, например в периода октомври-декември, за да можете да бъдете наистина успешно подготвени от март до октомври.

Три добри примера за адаптация на общини към горещините

Пример 1: Дрезден - град, подготвен за топлите вълни чрез участието на всички граждани и заинтересовани страни

Климатичните промени засягат сериозно германските общини. Едно от предизвикателствата са именно увеличаващите се и засилващи се периоди с екстремно високи температури. 

Властите в град Дрезден предприемат иновативен подход в решаването на този проблем - създават “жива лаборатория”, в която граждани и експерти заедно да намерят решения. 

За пилотно изпълнение на инициативата е подбран един от районите на града - Горбитц. Районът е пример за топлинен остров в Дрезден, защото температурите в него са с около 5 градуса по-високи от останалата част на общината. Горещините затрудняват ежедневието на хората, които живеят или работят в този квартал. 

Екстремно топлото време нарушава нормалния живот на хората - намалява работоспособността им и създава дискомфорт в личния им живот. Горещините създават проблеми и на икономиката в Горбитц, защото останалите жители, както и туристите, избягват този топлинен остров, а работещите в квартала страдат от горещото време и не могат да бъдат ефективни в работния процес.

Друг сериозен проблем е, че хората в тази част от Дрезден са с по-ниски доходи и не могат да си позволят адекватно охлаждане през лятото. Освен това, поради по-нископлатежоспособното население, сградите са основно стари и неремонтирани, а в новите няма екстри като аранжирани площи с дървета и храсти, външни щори или по-модерни изолации.

Затова проектът създава “жива лаборатория”, в която се включват жители от района, както и представители на заинтересованите страни, сред които експерти. В групата на експертите са поканени метеоролози, климатолози, експерти по градско планиране и строителство, антрополози. 

Лабораторията има няколко важни въпроса, на които търси отговори:

• Колко сериозен е проблемът с екстремно топлото време в квартала?
• Какви са ефектите върху хората, които работят или живеят в тази част на града?
• Какви решения препоръчват експертите?
• Какво е отношението на хората в квартала към тези решения?

Общината предоставят пълна свобода в експертната работа на лабораторията. Местните власти играят ролята на координатор -  организират срещите, осигуряват бюджет за проекта, менажират технически самата лаборатория и подпомагат създаването и прилагането на мерките.

Експертите развиват сериозна дейност: провеждат изследвания на терен, правят анализ на данните за температурните движения в квартала през годините, тестват различни решения в лабораторията. Използват се компютърни модели и симулации. Също така, се провеждат анкети и изследвания с гражданите, за да бъдат проучени, първо, техните предизвикателства, свързани с горещините, а след това - да им бъдат представени различни решения и да бъде проучено мнението им, включително чрез подреждане в оценъчна скала на предложенията.

Данните са интересни. За 60% от жителите на квартала горещините са проблем, който предизвика голям стрес, като сред негативните ефекти са посочени засилване на състоянията на главоболие и безсъние. Сред предпочитаните решения са създаване на зони с плътна сянка, засаждане на дървета по улиците в близост до домовете и развитие на зелени покриви на жилищните и бизнес сградите.

Властите се вслушват в мнението на експертите и жителите. В квартала започва активно засаждане на дървета и храсти, както и монтиране на пейки, за да се създадат зони за отмора с плътна сянка на повече места (тук не говорим за паркове и междублокови пространства). 

На спирките на градския транспорт също започва активно засаждане с дървета. Общо са засадени над 1 хектар нови площи, които трябва да осигурят плътна сянка в Горбитц.

Общината предприема и пилотен проект за поставяне на външни дървени щори на три жилищни сгради, за да се тества как те ще намалят градусите. В същите сгради се предприемат и мерки за подобряване на старата вентилационна система.

Освен това, местните власти започват обучения с гражданите за тяхната подготовка за посрещане на горещините.

Проектът се оказва много успешен. Причините за това са няколко: прилагането на холистичен подход, участието на крос дисциплинарна група от експерти и включването на гражданите - както при анализа на предизвикателствата, така и при подбора на решенията. По този начин се преодоляват проблеми като незаинтересованост сред гражданите към мерките за адаптация, недоверие към експерти и общински власти и преодоляване на едни от сериозните бариери пред прилагането на политики - неразбирането и неучастието на гражданите.

Пример 2: Прага - умните карти, които помагат на общината 

През 2015 година Чехия преживява тежко лятото - над половината от месеците юли и август са с екстремно високи температури. Правителството обявява борбата с климатичните промени за национален приоритет, за да може страната да бъде подготвена за следващи горещи вълни и за други проявления на климатичната криза.

Реализирането на този национален приоритет пада основно на плещите на общините. Както споменахме в предходните статии от поредицата “Моята зелена община”, 90% от мерките за адаптация в ЕС зависят от местните власти.

Една от най-засегнатите общини от горещините в Чехия е столицата Прага. Затова властите в града решават да предприемат мерки за борба с това предизвикателство.

Какво е решението?

Иновативно, нестандартно, работещо - използване на умни карти. 

Властите в Прага се замислят върху един странен поне на пръв поглед парадокс - градът има немалко паркове и градинки, но жегите продължават да са голям проблем, включително водят до тежки топлинни удари и смъртни случаи.

А дали парковете и другите зелени площи са разположени равномерно в града?

Кой са най-топлите райони на Прага?

Дали в тях има въобще зелени площи?

За да научат отговорите на тези въпроси, властите решават да използват големи данни. Общината залага на географските информационни системи (ГИС) и на създадени с тяхна помощ умни карти, показващи картината за състоянието на града по ключови показатели. Извършва се сравнителен анализ между това какви са рисковете - в миналото, днес и в бъдеще и как общината отговаря на тези предизвикателства. 

Поставени са сензори из града, които събират данни за ключови показатели като промени в температурата, нива на слънчева радиация и влажност на въздуха. Тези данни се допълват от здравни и социални данни. По този начин се анализира дали децата, хората със хронични заболявания и възрастните над 65 години са концентрирани в топлинните острови в града.

“Наблюдаваме повече периоди на суши, по-малко валежи и повече тропически температури, откогато и да било преди.Това прави градските улици и публичните пространства по-малко приятни и по-стресови за хората,” споделя директорът на Института за градско планиране и развитие на Прага.

Чрез умните карти властите могат да проследяват ситуацията от близък план - имайки данни за всяка улица, но и да виждат цялата картина - получавайки резюме от “птичи поглед” за целия град.

Умните карти показват как жителите на града си “общуват” с околната среда, с промените в климата и с мерките на властите.

Създава се Индекс на уязвимостта на града към климатичните рискове, който става част от планирането, прилагането, мониторинга и обновяването на политиките в общината.

Данните стават основа на дългосрочната стратегия за развитие на Прага, която обявява за свой приоритет постигането на климатична неутралност до 2050 - тоест, провеждането на реформи, чрез които градът да произвежда толкова парникови емисии, колкото природата може да неутрализира по естествен път.

Каква е ситуацията в Прага?

Големите павирани площи, застроените терени и индустриалното развитие правят градовете много по-уязвими към горещини и към появата на градски топлинни острови. Това се отнася и за Прага. 

През 1994 година чешката столица преживява тежък период на горещи вълни. 11 години по-късно се оказва,че екстремно високите температури засягат по още по-тежък начин населението.

Една от най-горещите точки в Прага е историческият център - т.нар. Стар град, в който почти липсва растителност, която да пази от жегите. Затова в тази част на града се предприемат мерки за активно засаждане на дървета и храсти.

Но проектът на общината не спира до тук. 

Умните карти и индексът са надградени с 3D модел на микроклимата на общината, който се използва за прецизиране на мерките за намаляване на парниковите емисии. Този анализ става част и от критериите за извършване на големи инвестиции в общината.

А следващата стъпка, която се обмисля, е включването на картите в проект за енергийна ефективност на сградите, за да се анализира климатът на закрито.

“Искаме да разберем как да свържем информацията, която имаме за външната температура, прогнозите за времето и данните за горещите вълни и как тази информация се отнася до потреблението на енергия в сградите,” споделят от Института за градско планиране и развитие на Прага.

Пример 3: от бъдещето в България

Третият ни пример е по-различен. Той е призив към общините у нас.

В България е необходима система за известяване за екстремно високи температури. Това е система, която да съобщава на населението в различните общини, когато техният праг за горещини наближи, за да могат хората и бизнесът да се предпазят 

Подобна система има в редица държави - Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия. Такава система е необходима и на България. 

Нейното изграждане изисква сериозно финансиране, участие на експертния потенциал на цялата страна и на всички общини. Затова местните власти могат да поискат от правителството да изгради подобна система. 

За да можем скоро и ние да имаме адекватно известяване на населението за сериозния риск от екстремно топлото време.

Не трябва да забравяме, че навременното известяване може да спаси човешки животи.

Вижте всички статии от поредицата “Моята зелена община” тук.

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на столицата и на останалите общини в България. 

Запознайте се със 150 препоръки за успешен зелен преход на местните власти в България, които дадоха 55 водещи български експерти - разгледайте доклада “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.