Моята зелена община: как общините могат да работят заедно

В третата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община” ще ви разкажем за един вдъхновяващ пример за сътрудничество между общини и ще анализираме как можем да приложим подобни действия и в България.


От Марин Маринов, публикувана на 6 юни 2024

Защо е важно общините в една държава да работят заедно?

Как могат да си сътрудничат по важни теми като зеленото развитие?

Кой трябва да поеме първи инициативата?

Време е за новата статия от рубриката на MOVE.BG “Моята зелена община”. След като ви запознахме със стъпките за изработването на Климатичен план на общината (вижте статия 1 тук) и как се създават климатични цели и задачи на ниво местна власт (вижте статия 2 тук), днес обръщаме поглед върху важната тема за сътрудничеството между общините. В третата статия от поредицата ще ви разкажем за един успешен пример за общи климатични действия между общини с цел създаване и прилагане на съгласувани климатични политики и ще анализираме как можем да приложим подобни действия у нас.

Защо общините трябва да си сътрудничат в областта на климатичните политики?

Климатичните промени са едно от сериозните и дългосрочни предизвикателства пред човечеството днес и пред неговото бъдеще. Изследването Global Risk Report 2024, публикувано тази година от Световния икономически форум, доказва това - четирите водещи дългосрочни заплахи пред света са свързани с климатичните промени. Те са:

  • Екстремните прояви на климата - като например, горещини, безводие, пожари, бури, наводнения и други;
  • Сериозните промени в природните системи на Земята, предизвикани от човека - сериозна е заплахата промените в природните системи на определени места да станат необратими и част от територията на Земята да стане необитаема поради липса на нормални условия за живот;
  • Загубата на биоразнообразие - наблюдаваме продължаващо и застрашително изчезване на растителни и животински видове, което може да доведе до срив на екосистемите на Земята, а, както беше заявено преди известно време на Международния конгрес по биоразнообразие - няма ваксина, която може да ни предпази от една болна планета;
  • Изчерпване на природните ресурси - реална е опасността да изчезнат определени природни ресурси, без които животът би бил невъзможен.

Тези рискове пред света са посочени чрез изследване на мнението на пет типа експертни групи в над 100 държави, включително в България: представители на гражданския сектор, учени, представители на държавните власти, експерти от международни организации и представители на бизнеса. 

Ако съпоставим мнението на тези експертни групи с мнението на т.нар. широка група граждани виждаме припокриване. Данните от изследване на “Евробарометър”, публикувано преди няколко седмици и обхващащо и България, показва, че според 78% от жителите на ЕС проблемите с околната среда оказват пряко влияние върху всекидневния им живот и върху тяхното здраве. Освен това, за 84% от европейците е необходимо специално законодателство, което да опазва околната среда в тяхната държава. Данните от 2024 година са идентични с резултатите от подобно изследване, проведено през 2019 година, преди предходните избори за Европейски парламент.

Как, обаче, може успешно да се отговори на сериозни, дългосрочни и всеобхватни предизвикателства като климатичните промени?

Чрез сътрудничество и координация.

Често говорим за сътрудничеството между държава (разбирайки централното правителство) и експерти. Или между държава и бизнес, учени и природозащитници.

Но рядко обръщаме внимание на нуждата от сътрудничеството между местните власти - тоест, между различните общини.

Сътрудничеството и координацията между общините е особено важно и необходимо.

От местните власти зависят 70% от мерките за ограничаване на парниковите емисии в Европейския съюз и 90% от мерките за посрещане на проявленията на климатичните промени (бури, наводнения, пожари, безводие).

Затова днес ще ви разкажем за един успешен пример на сътрудничеството и координация между общините в областта на ключово предизвикателство като климатичните промени.

Добрият пример, който избрахме, е от Дания.

Има нещо…интересно в Дания

Всички знаем популярния израз от литературата - “Има нещо гнило в Дания”. Именно това осъзнават в северноевропейската държава през 2019 година - липсва сътрудничество между общините по толкова важна тема като климатичната криза. 

Климатичните промени са всеобхватни и далеч надхвърлящи политиките по екология.

Но и далеч, надхвърлящи правомощията на една конкретна община.

Климатичната криза обхваща всички региони в една държава - независимо дали са планински, крайбрежни или равнинни.

Климатичните промени обхващат и всички сектори и обществени процеси - от туризъм, логистика и строителство до земеделие, животновъдство и производство на храна. Както и от здравеопазване, образование и комуникация до индустриално производство, достъп до пазари и конкурентоспособност.

Затова в Дания решава, че е време за промяна.

По идея на местна неправителствена организация - Realdania - започва проект, специално насочен към сътрудничеството между общините по отношение на създаването и прилагането на  климатичните политики. DK2020 има за цел да насърчи общините да създадат съгласувани Климатични планове - дългосрочни програми, които следват целите на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне чрез намаляване на парниковите емисии и постигане на климатична неутралност най-късно до 2050 година.

Първоначално в инициативата се включват само 20 от 98 общини в Дания. Първите общини-участници са тези, в които политическото ръководство осъзнава, че климатичните политики трябва да бъдат приоритет и, че техният успех зависи от координацията между местните власти. 

Скоро проектът придобива голяма популярност заради успехите на 20-те общини. В DK2020 се включват сдружението на датските общини - Local Government Denmark (KL), както и всички регионални власти (еквивалент на областните управители в България). По този начин, само за три години, броят на общините в проекта нараства лавинообразно. 

Днес благодарение на инициативата 95 от датските общини имат изработени Климатични планове, които следват Парижкото споразумение за климата и които са съгласувани с останалите местни власти в страната. До края на 2024 години и останалите три общини ще публикуват своите Климатични планове. 

По този начин през 2024 година Дания ще стане първата страна в света, в която всички местни власти имат изработени Климатични планове за ограничаване на парниковите емисии и за задържане на затоплянето на нива, които са безопасни за човешкото здраве и за здравето на нашата планета.

И още нещо важно - вдъхновени от успеха да създадат заедно и съгласувано Климатични планове, общините в Дания създават нова инициатива, насочена към следващата важна крачка след планирането и създаването на плановете - изпълнението. До 2027 година всички общини трябва да са натрупали опит в изпълнението на климатичните политики и да са направили поне една ревизия на плановете си на базата на данни за тяхното изпълнение. Първите 20 общини от проекта ще завършат първата ревизия на изпълнението на климатичните им политики през тази година.

Партньори на общините в Дания са независими граждански, научни и международни организации, които помагат на местните власти с предоставянето на знания и обучения за общинските служители и с инструменти, които подпомагат процесите на изпълнение, независим контрол и качествена ревизия на плановете.

Две от вдъхновяващите постижения на проекта, реализирани чрез координация между общините, са:

  • Засаждане на 50 000 хектара нови гори - по този начин общините в Дания ще изпълнят над 80% от националната цел на страната за залесяване;
  • Създаване на 60 000 хектара от нови влажни зони - или над половината от планираните от централното правителство 100 000 хектара като цел на Дания до 2030 година. Влажните зони са ключови за поглъщането на въглерода и за възстановяване и поддържане на биологичното разнообразие.

Как сътрудничеството между общините става възможно?

В следващите редове ще разгледаме основните стъпки на сътрудничеството между датските общини, които довеждат до успех на DK2020 и които могат да бъдат приложени и у нас.

Стъпка 1: Осъзнаване на ролята на сътрудничеството между общините

Първата и най-важна стъпка е ръководството на общината да осъзнае необходимостта от сътрудничество с останалите общини по важни и дългосрочни предизвикателства като климатичните промени.

Сътрудничеството е необходимо в три конкретни посоки:

    • Сътрудничество със съседните общини за координиране на климатичните политики - например, за опазване на природни ресурси като гори и води, които попадат под обсега на няколко общини;
    • Сътрудничество между всички общини в държавата за координиране на техните политики, постигане на по-голям ефект и подпомагане на изпълнението на климатичните цели на държавата;
    • Сътрудничество между всички общини в държавата с цел подобряване на политиките на национално ниво - даването на обратна връзка от местните власти, на чиито плещи пада основната част от изпълнението на климатичните политики, е ключ за успеха на зелената трансформация на цялата държава.

Стъпка 2: Наличие на политическа воля за сътрудничество

Осъзнаването на необходимостта от координация с останалите общини не би довела до резултат, ако няма политическа воля, която да приведе това осъзнаване в действие. 

В този случай, различни странични обстоятелства трябва да бъдат оставени на заден план - например, политическа принадлежност на съседни общини, съперничество за привличане на инвеститори, предходен недобър опит от общи проекти.

Стъпка 3: Наличие на платформа, която да координира сътрудничеството

Необходима е обща платформа, която да координира климатичното сътрудничество между общините - отделни двустранни или тристранни действия, не биха довели до желания резултат. 

Подобна структура може да бъде създадена от националната представителна организация на общините или от неправителствена или научна организация в сътрудничество със сдружението на местната власт. Както подсказва и наименованието, участието на националната представителна организация на общините е задължително, за да се гарантира представителството на всички местни власти - малки и големи общини, такива с по-големи и с по-малки бюджети.

Стъпка 4: Осигуряване на капацитет на структурата за координация

Необходимо е структурата да разполага с постоянен екип, на който да бъде осигурена финансова обезпеченост, за да може да изпълнява успешно своята дейност.

Финансирането може да бъде осигурено чрез различните пера за техническа подкрепа към европейските фондове, чрез наднационални програми към Европейската комисия, чрез финансиране от други източници като Финансовите механизми на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Норвегия.

Стъпка 5: Осигуряване на партньори за техническа подкрепа

Необходимо е общините да бъдат подпомогнати от надеждни партньори, които да осигурят техническа подкрепа на общинските служители. Тази подкрепа може да включва достъп до научни данни, изготвяне на професионални анализи и прогнози, организиране на обучения за общинските служители, както и извършване на независими външен анализ на създаването на Климатичните планове, на техните цели и на тяхното изпълнение.

Както показва опитът в Дания, успешни подобни партньори могат да бъдат граждански организации, научни представители и международни организации.

Стъпка 6: Създаване на общо разбиране какво представлява климатичната неутралност

Общините в Дания създават обща рамка за климатична неутралност, по която да работят всички представители на местните власти, за да няма противоречия какво означава община с нулеви нетни емисии.

Според датските местни власти, климатична неутралност на ниво община означава:

  • Постигане на нулеви нетни емисии в секторите на използване на енергия от сградите, транспорта, земеделието и индустрията;
  • Постигане на нулеви нетни емисии на непреките емисии от производството на енергия, закупена от доставчик на комунални услуги - това са парниковите емисии, от потреблението на закупена електроенергия, топлина, охлаждане или пара;
  • Постигане на нулеви нетни емисии от сектора на отпадъците;
  • Мерки за намаляване на емисиите, които са излъчват извън общината, но са свързани с производство или потребление на стоки и услуги в рамките на общината (от граждани, бизнес или общински структури) - например, доставка на стоки.

Стъпка 7: Приемане на обща цел за климатична неутралност

Всички общини от проекта DK2020 се съгласяват най-късно до 2050 година да бъдат климатично неутрални - тоест, да произвеждат толкова вредни емисии, колкото природата може да неутрализира по естествен път. Или това означава общините да бъдат с нулеви нетни емисии до средата на века.

Част от участниците в проекта си поставят за цел преди 2050 година да постигнат климатична неутралност - например, вторият по-големина град в Дания Орхус ще постигне това през 2030, а община Роскиле, която има около 50 000 жители, ще бъде климатично неутрална през 2040.

Стъпка 8: Определяне на секторите за намаляване на парниковите емисии

Общините в Дания определят секторите, които задължително трябва да бъдат обхванати от целите и задачите на общинските климатични планове.

Тези сектори са групирани в следните категории:

  • Производство на енергия и сграден фонд - тук мерките за постигане на нулеви нетни емисии включват решения като изграждане на соларни системи върху покривите на общинските сгради, подпомагане на създаването на енергийни ВЕИ общности от гражданите, реновиране на сградния фонд, повишаване на енергийната ефективност, включително чрез обучения за гражданите как да консумират умно енергия, отказ от използване на енергия от изкопаеми горива, мерки за намаляване на използването на биомаса;
  • Транспорт и придвижване - тук мерките за постигане на нулеви нетни емисии включват откриване на станции за зареждане на електрически автомобили, изграждане на умен градски транспорт, кампании за насърчаване на гражданите да използват по-малко лични автомобили за придвижване, изграждане на велоалеи;
  • Земеделие и земеползване - сред мерките тук са поддържане и възстановяване на почвите, проактивно залесяване, пилотиране на иновативни методи за био земеделие;
  • Икономика - тук мерките включват различни решения за насърчаване на енергийната ефективност и за насърчаване на кръговата икономика;
  • Разглеждане на общинските структури като отделен сектор - тук целите за постигане на нулеви нетни емисии обхващат въглеродния отпечатък на общинските структури и сред прилаганите климатични мерки са въвеждането на зелени изисквания при възлагане на обществените поръчки, намаляване на потреблението на общинските структури (вода, енергия, храна) и въвеждане на кръгови практики в тях;
  • Въвеждане на координирани действия за намаляване на остатъчните емисии - общините от DK2020 се съгласяват да предприемат мерки за ограничаване на остатъчните емисии и да обновяват тези цели най-малко на всеки пет години.

Стъпка 9: Съгласуване на мерките за адаптация

Както общинските мерки за ограничаване на причините за климатичните промени, така и общинските политики за адаптация трябва да бъдат съгласувани между отделните представители на местните власти.

Датските общини прилагат два типа съгласуване на мерките за посрещане на проявленията на климатичните промени:

  • Съгласуване на мерките между общините, особено съседни, за постигане на по-добри резултати - по-добра защита на населението и на инфраструктурата, по-добра обезпеченост на мерките за реакция (например, при пожари), по-добра изпълнение на мерките по възстановяване (например, нарушена инфраструктура);
  • Съгласуване на мерките за адаптация с мерките за намаляване на парниковите емисии с цел постигане на по-голям положителен ефект и оптимизиране на ресурсите - голяма част от мерките за адаптация и за намаляване на парниковите емисии са взаимно свързани и могат да постигнат значителни допълнителни положителни ефекти, ако бъдат съгласувани.

Стъпка 10: Обща структура на плановете

Общините в Дания приемат обща структура на Климатичните планове, като важна стъпка за съгласуване на климатичните политики.

Плановете на общините включват четири основни съставни части, които ще споменем съвсем накратко, защото за тях ви разказахме подробно в първите две статии от поредицата “Моята зелена община” (вижте статия 1 тук и статия 2 тук):

  • Мерки за постигане на климатична неутралност - това са мерки, които създават рамката за постигане на нулеви нетни емисии най-късно до 2050 година: тоест, общините да произвежда толкова парникови газове, колкото природата може да неутрализира по естествен път. В тази точка влиза и създаване на задължителни краткосрочни цели по пътя към климатична неутралност до средата на века - а именно, цели за 2030 и 2040. Краткосрочните цели могат да бъдат разбити и за по пет години, ако това е по-лесно за структурата на работа на общината;
  • Мерки за адаптация - това са мерките как общината ще се подготви да посрещне проявленията на климатичните промени като бури, наводнения, горещини, пожари. Тези климатични политики трябва да включват цели как общината ще се подготви днес, как ще се подготви за очакваните в бъдеще проявления на климатичната криза, но и как ще се възстанови от тях;
  • Мерки за включване и за справедливост - какви мерки ще бъдат приложени за привличане на заинтересованите страни и как ще се гарантира, че ползите от климатичните политики ще се разпределят справедливо между отделните обществени групи;
  • Мерки за управление на климатичните политики и за сътрудничество - тези мерки трябва да посочват ясно кой ще координира изпълнението на климатичните цели и задачи, как ще се осигурят необходимите човешки и материални ресурси, какви са необходимите сътрудничества и как ще бъдат осигурени.

Съветите на датските общини

Накрая на днешната статия, ще обобщим няколко основни съвета от опита на датските общини по съгласуване на климатичните политики. Съветите се базират на обратната връзка от първите 20 общини, участвали в проекта.

Съвет 1: Бъдете смели

Създаването или ревизията на климатични планове е нещо ново за повечето общини, споделят участниците от DK2020. Но това не трябва да ви спира. Работата не е малка, напротив - изисква много време, ресурси и усилия, а и много труд, за да научавате постоянно нови знания.

Често ще изисква и много усилия, за да убеждавате останалите структури в общината, че създаването и прилагането на климатични политики си заслужава и, че е от полза за всички - но това е изключително важно за успеха на начинанието ви.

“Мотивацията и ангажирането са най-важните стъпки, за да създадете сплотен екип около климатичните политики”, споделя един от участниците в DK2020.

Съвет 2: Споделяйте опит и вдъхновявайте останалите

Постоянно общувайте с представители на останалите общини, за да обменяте опит. 

Разбирайте кои мерки работят добре и кои не при останалите общини, както и се интересувайте за причините.

Споделяйте и вашия опит. Обсъждайте с останалите общини вашите проблеми и вашите успехи. Техният поглед винаги ще ви бъде полезен.

Планирайте общи действия с останалите общини. Примери за подобни действия са провеждане на общи информационни кампании, организирането на общи обучения, провеждане на общи публични прояви, като голям форум, посветен на зелените решения от общините, който всяка година да се организира от различна община.

Съвет 3: Намерете мотивирани хора за климатичния ви екип и им посочете техните отговорности

Екипът е ключ за успеха на климатичните политики на общината. Намерете хора, които припознават климатичните промени като сериозно предизвикателство пред общината и вярват, че трябва да бъдат предприети незабавни мерки. Тези хора ще имат мотивацията да отделят време и усилия, за да разясняват климатичните политики на общината. Но ще имат и възможностите, и познанията да научат останалите служители за основни направления на климатичните политики.

Определете ясни отговорности на климатичния ви екип, за да знае всеки един от тях за какъв аспект от създаването, прилагането, обновяването и контрола на Климатичния план отговоря.

Съвет 4: Направете климатичните политики основен приоритет на общината

Политическото ръководство на общината трябва да разясни защо всяка една структура има роля за постигането на климатичните политики. Запомнете - това не е задача само на климатичния екип на общината, а и на нейното ръководство.

Разяснете всеобхватността на климатичната криза - как тя засяга работата и приоритетите на отделните структура - например, на туризма или транспорта. По този начин служителите ще могат да разберат защо е важно и те да участват в прилагането на климатичните политики, а не само климатичният екип.

Но и още осъзнаят, че климатичният екип на общината не са хората с тоягите, които наказват или искат от времето и ресурсите им, а са експертите, на които могат да имат доверие, с които могат да общуват постоянно и които могат да им помогнат за решаване на важни предизвикателства.

“Климатичният план трябва да достигне до всички вътрешни механизми на работа на общината. Климатичните политики са повече от технически политики и трябва да бъдат включени във всички дейности, в които участва общината и които са отговорност на кмета и на ръководителите на общинските звена,” споделя участник в DK2020.

Съвет 5: Осигурете необходимото финансиране и изграждайте климатичен капацитет на общината

Общината трябва да осигури финансиране не само за фазата на създаване на Климатичния план, но и за изпълнението на климатичните политики, и за прилагането на ефективен по прилагането.

Необходимо е да бъде заделен достатъчно ресурс за провеждане на консултации със заинтересованите страни при създаването на плана, защото от тяхното участие във фазата на изпълнение зависи в голяма степен успехът на климатичните политики на общината.

Балансирайте между отделянето на бюджет за независими външни оценки и анализи и изграждане на вътрешен капацитет на общината - както за създаване на системи, така и за обучения за общинските служители.

Съвет 6: Достигнете до всички заинтересовани страни

Запомнете, че е ангажимент на общината да достигне до всички заинтересовани страни, а не обратното. Публикуването на Климатичен план на общината и даване на срок за обратна връзка, не е достигане до заинтересованите страни.

Повечето от общините от проекта DK2020 посочват, че най-добрият подход е заинтересованите страни да бъдат включени още във фазата на планиране на Климатичния план, за да могат да участват реално в създаването на климатичните цели и задачи и след това да бъдат мотивирани да помагат за тяхното изпълнение.

Включването на заинтересованите страни гарантира и справедливостта на климатичните политики, и тяхното приемане от обществото като обща цел.

Съвет 7: Ясно посочване на отговорността за изпълнение на климатичните политики преди преминаване към изпълнението

Общините от проекта DK2020 споделят, че във фазата по планиране на Климатичния план, винаги трябва да се взема предвид фазата по изпълнението - кой точно ще отговоря за изпълнението на всяка една от мерките и кой ще контролира изпълнението.

Планирайте както изпълнението от страна на общинските структури, така и изпълнението от трети страни - кои трети страни в изпълнението на кои политики ще се включат и кой от общината ще отговаря за комуникацията с тях и за тяхното активно включване в прилагането на дадените климатични задачи и цели.

И накрая, завършваме с един важен съвет от DK2020, който е добре да не забравяме:

“Община без климатичен план е като кораб без капитан.”

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на столицата и на останалите общини в България. 

Запознайте се със 150 препоръки за успешен зелен преход на местните власти в България, които дадоха 55 водещи български експерти - разгледайте доклада “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла