Мисия Зелена София: идеи за подобряване на градското планиране

Участниците в панела за реформиране на градското планиране и за ролята на природно-базираните решения.

В панела “Подготвена градска среда: ролята на градското планиране и на природно-базираните решения” участваха следните експерти:

В този панел участваха

• Любомир Георгиев, създател на “Екипът на София“ - модератор на панела
• Ана Донева, експерт в MOVE.BG - рапортьор на панела
• Диана Димитрова, директор “Природозащитни програми”, WWF България
• Проф.д-р Ирина Рибарова, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)
• Явор Панев, архитект, част от "Екипът на София" и Фондация "Оптимистас"
• Кристиян Христов, кмет на район “Подуяне”, строителен инженер
• Мартин Янков, ландшафтен архитект, основател на “Реките на София” и на “Колективът”
• Ася Добруджалиева, проектен мениджър в “Хабитат България”, председател на Управителния съвет на Асоциация на еколозите от общините в България
• гл.ас. д-р арх. Владимир Колев, преподавател в УАСГ, част от екипа на “Институт Кръгова Икономика”
• Тома Белев, съпредседател на “Зелено движение”
• Симеон Малинов, ландшафтен архитект, част от “Екипът на София” и от Института GATE

Да помислим

Независимо дали сте представители на държавните власти, на науката, на бизнеса или сте загрижени за населеното място, в което живеете, нека започнем с три въпроса и да помислим:

• Какво искаме да подобрим в устройството на населеното място, в което живеем?
• Искаме ли да има природа около дома и работното ни място?
• Искаме ли децата ни да живеят в населено място, в което има запазени и красиви паркове, зелени площи, дървета, реки?

Градско планиране и природно-базирани решения: защо темата е важна?

Ако трябва да преведем какво означава градското планиране, то това е планът в какво населено място искаме да живеем и как искаме да го опазим, или разрушим - например, искаме ли да имаме междублокови градинки, поддържани паркове и чисти реки, или искаме презастроени пространства, изсечени дървета и речни корита с острови от отпадъци в тях.

Но не само. Светът се намира в критична точка - климатичната криза и нейните проявления са тук, както предупреди Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC). Трябва да действаме веднага - както за ограничаване на причините за климатичните промени - парниковите емисии, които произвеждаме, така и за подготовка за посрещане на последиците от климатичната криза - наводнения, горещини, засушавания, бури, пожари.

Затова градското планиране трябва  да обединява тези два аспекта - както политиките за борба с причините за климатичните промени, така и тези за адаптиране към техните настоящи и бъдещи проявления.

“Инвестирането в стратегии за смекчаване на причините за промените в климата, които същевременно носят ползи за адаптацията, следва да бъде приоритизирано, за да се постигнат трансформациите, необходими за ефективен отговор на изменението на климата,” се посочва в анализ на Колумбийския университет, посветен на градското планиране.

Интегрален подход: защо е необходим? 

От градовете и от органите на местно самоуправление (които в България са общините) зависи в голяма степен успехът или провалът на политиките за устойчиво развитие, защото 70% от мерките за ограничаване на парниковите емисии и 90% от мерките за адаптиране в Европейския съюз зависят от местните власти. Или казано по-разбираемо - в България от действията на общините в голяма степен зависи доколко страната ни полага усилия за ограничаване на причините за климатичните промени и как се подготвя за посрещане на техните проявления.

Градското планиране, според ООН, трябва да бъде средството за превръщане на стратегията за устойчиво развитие на едно населено място в реалност. Градското планиране трябва да има в своя център зеленото развитие и да отговаря хоризонтално, тоест във всички негови аспекти, на въпроса как то подпомага зелената трансформация.Този подход довежда до много положителни ефекти - здравословни, икономически, социални. Защото опазената и съхранена природа ни се отблагодарява.

Затова във водещ европейски подход се превръща включването на природно-базираните решения и поставянето им на ключово място в плана в какво населено място искаме да живеем.

Природно-базираните решения (ПБР) представляват действия, които са насочени към възстановяване, опазване и защита на естествени или модифицирани земни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми, както и към тяхното устойчиво използване и управление, според документите на ООН.

Природно-базираните решения ни помагат за едновременно решаване на няколко предизвикателства: ограничаване на причинителите на климатичните промени, подготовка за успешно посрещане на техните последици, както и опазване, възстановяване и съхраняване на биологичното разнообразие. Затова и използването им довежда до множество положителни ефекти.

“Природно-базираните решения са многофункционални, рентабилни и осигуряват широк спектър от ползи - от подобряване на общественото здраве, през намаляване на разходите за енергия и замърсяването, до възстановяване на градските пространства,” посочват от City Biodiversity Center към Local Governments for Sustainability и допълват:

“Местните власти могат да използват зелените покриви и зелената инфраструктура, за да помогнат на градовете да станат по-устойчиви на екстремни метеорологични условия, да подкрепят развитието на градско земеделие за укрепване на хранителната независимост и да увеличат зелените и сините пространства, като подобрят качеството на живот на жителите и създадат приятни зони за отдих.

Природосъобразните решения могат цялостно да променят градските пейзажи и да осигурят разнообразни ползи както за градските управи, така и за жителите.”

У нас

В България планът, който определя как да бъде организирано градското пространство и какво да се реализира в него, е Общият устройствен план (ОУП) на общината, който пък се конкретизира и изпълнява чрез подробните устройствени планове (ПУП). И двата плана се приемат от общинските съвети, а в случая със София и черноморския бряг - и от Министерски съвет.

За съжаление, скандалите около тези планове са често явление, а разговорът за климатичните промени е по-скоро ограничен. Това според нас, екипът на MOVE.BG, трябва да се промени и затова включихме темата за градското планиране и природно-базираните решения като един от петте панела на инициативата ни “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”.

“Съобразеното с климата градско планиране играе ключова роля за ограничаване на причините за климатичните промени и за подготовка за посрещане на техните проявления и позволява устойчивото развитие на условията на живот за бъдещите поколения. Отдавна е известно, че мерки като градско озеленяване, създаване на озеленени фасади и покриви или специални строителни материали могат да ни помогнат да се пазим от горещините, както и да намалим енергийните ни разходи,” се посочва в експертен анализ на баварския Институт по метеорология и изследвания на климата, атмосферата и околната среда IMK-IFU и се допълва:

“Успешното преминаване на научни и често теоретични знания в реалното градско планиране обаче задължително включва кросдисциплинарен диалог.”

Затова и в панела “Подготвена градска среда: градско планиране и природно-базирани решения” събрахме именно такава група от експерти от различни сектори. В следващите редове ви представяме техните идеи.

Решения

Препоръки по отношение на градското планиране

• Извършване на реформа в механизмите за контрол при градското планиране - въвеждане на публична отчетност за изпълнението на мерките по контрол и за приложените санкции и тяхното изпълнение, например чрез публикуване на годишен отчетен доклад
• Реформиране на процеса на създаване на дългосрочни стратегии за градско планиране чрез въвеждане на конкретика по няколко ключови направления - как ще бъдат осигурени финансовите ресурси, как ще бъде осигурен експертният капацитет по изпълнение, какъв ще бъде пътят на изпълнение по години
• Реформиране на заданията за градско планиране чрез въвеждане на конкретика за следващи стъпки - какво би трябвало да се случва при следващ план за модернизация 
• Създаване на годишни пътни карти с конкретни мерки от дългосрочните стратегии, които да бъдат изпълнени през следващите четири години
• Създаването на механизъм за включването на заинтересованите страни при изработката на стратегии и планове за действие, свързани с градското планиране и въвеждането на природно-базирани решения. Това може да се случи и чрез създаването на местни консултативни съвети за зелено развитие (местни КСЕЗС), разписани в глава 1 на този Доклад
• Подбор на проекти за тестово изпълнение в малък обсег и последващ анализ на техните резултати за евентуалното им мащабиране. Приоритизиране на мерки, които показват директното подобрение на живота на гражданите
• Повишаване на капацитета на общините чрез привличане на допълнителни експерти и провеждане на обучения за общинските служители
• Създаване на стратегия и план за действие за редовно събиране на данни по сектори и за демократизиране на достъпа до тези данни
• Въвеждане на механизъм за регулярно използване на данни за подбор на приоритетните мерки за изпълнение и за актуализиране на стратегическите цели
• При създаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни документи (стратегии, планове за действие и други) те да бъдат разписвани по начин, който посочва ясно отговорните лица и механизмите за контрол. Например, във всеки подобен документ да се следва следният модел - Посочване на конкретните ресурси - финансови и човешки, които ще бъдат необходими за изпълнението на мерките, както и как ще бъдат осигурени. Посочване на отговорните длъжностни лица за изпълнението на мерките. Посочване на длъжностните лица за контрол на изпълнението на мерките. Посочване на конкретните санкции при неизпълнение. Публикуване на годишни доклади по изпълнение на мерките, ефективността на контрола и наложените санкции

Препоръки по отношение на адаптацията

• Извършване на актуализация на “План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г” (ПДУEК), в който са и мерките за адаптация, с цел повишаване на целите и амбициите относно адаптацията. Създаване на годишни планове с конкретни мерки за адаптация за следващите четири години на основата на актуализирания ПДУЕК
• Създаване на Работна група за актуализация на ПДУEК и за изработка на годишните планове - Работната група да бъде администрирана от общината и в нея да бъдат включени задължително представители на районните администрации, на гражданския сектор, на учените, на бизнеса
• Изработената актуализация на ПДУEК от работната група и годишните планове да бъдат задължително внесени за гласуване в общинския съвет рамките на месец от финализирането им
• Въвеждане на механизъм на изпълняването на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) от граждански сдружения с цел подпомагане на събирането на данни - например, чрез подхода “citizens science”, като гражданите измерват директно реките в тяхното населено място (за целта оборудване със съответните комплекти). Подобен начин се прилага при следенето на замърсяването на въздуха в София
• Създаване на Работна група за изработване на стратегия за устойчиво управление на реките и тяхното опазване. Работната група да работи в следващите шест месеца, да бъде администрирана от общината и в нея да бъдат включени задължително представители на районните администрации, на гражданския сектор, на учените. Изработената стратегия от работната група да бъде задължително внесена за гласуване в общинския съвет в рамките на месец от създаването й
• Създаване на годишни планове за действие за устойчиво управление на реките и за тяхното опазване за следващите четири години. Плановете да бъде изработени в следващите шест месеца с участието на заинтересованите страни, включително представители на гражданския сектор, на учените и на районните администрации 
• Улесняване на публично-частните партньорства за въвеждане на природно-базирани решения при осигурени механизми за защита на обществения интерес
• Създаване на координационна група за мониторинг и контрол на изпълнението на мерките за управление на реките, заложено в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) на територията на общината - групата да бъде създадена до края юни 2024, да бъде администрирана от общината и в нея да участват представители на различните държавни органи, отговорни за управление на водите, както и представители на гражданския сектор и на учените. Групата да бъде постоянно действаща и да се събира задължително поне един път на всеки три месеца. Представителят на общината да внася задължително за обсъждане предложенията на работната група в общинския съвет
• Създаване на дългосрочна (20-годишна) стратегия за управление на канализацията в общината, в чийто център да бъде опазването на реките и устойчивото използване на ресурсите. В изработването на стратегията да бъдат включени представители на гражданския сектор и на науката. Стратегията да бъде създадена в следващите шест месеца 
• Създаване на годишни планове за действие за изпълнение на стратегията за канализация за следващите четири години. Плановете да бъдат създадени в следващите шест месеца 
• Създаване на Експертна група за контрол на изпълнение на законовите изисквания за правилна експлоатация на канализационната мрежа, включващо и почистване на дъждоприемните шахти. Експертната група да работи в следващите четири години и да включва представители на заинтересованите страни, включително на районните администрации, на науката и на гражданския сектор. Експертната група да провежда заседания на всеки три месеца
• Въвеждане на механизъм, който да разреши на общините да поддържат районите около реките, които са държавна собственост. Създаване на Работна група от общината (или от НСОРБ), в която да бъдат включени представители на общини със сходни предизвикателства, на органите на централното правителство с отговорности по темата, както и представители на учените и на гражданския сектор. Работната група да изработи в рамките на шест месеца подобен механизъм, който да бъде предложен на правителството и на народните представители с цел внасяне и одобряване от парламента чрез промени в съответните закони
• Създаване на стратегия и на годишни планове за действие за възстановяване на влажни зони около река Искър за следващите четири години. Стратегията и плановете да бъдат изработени в следващите шест месеца с участието на заинтересованите страни 
• Създаване на стратегия и на годишни планове за действие за изграждане на зелени магистрали (пешеходни зони, велоалеи, паркове, алеи край реките) за следващите четири години.  Стратегията и плановете да бъдат изработени в следващите шест месеца с участието на заинтересованите страни 
• Осигуряване на ускорено озеленяване на уличната мрежа чрез дарения, бюджета на общината, проектно финансиране. Създаване/възстановяване дейността на поне един общински разсадник за производство на едроразмерна дървесна растителност за озеленяване на публични пространства.

Препоръки по отношение на въвеждането на кръгови практики

• Създаване на десетгодишна стратегия за градски метаболизъм на общината с цел преминаване от линеен към кръгов метаболизъм/модел на потребление и преизползване на ресурсите. Стратегията да бъде базирана на анализ за ефективното използване на ресурсите, изпълнението на климатичните цели и задачи, изпълнението на мерките за адаптиране и справедливостта на мерките за отделните обществени групи
• Създаване на годишни планове за действие за прилагане на стратегията за преминаване към кръговост на общината за следващите четири години
• Стратегията и плановете да бъдат изработени в следващите шест месеца 
• Създаване на правила и механизми за рециклиране и преизползване на биологичния отпадък - например, дървесният отпадък след големите снегове да бъде преработен за направата на павета от дървен материал

Очертаните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Доклад “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”

Докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, който можете да разгледате тук, обобщава идеите на 55 водещи експерти, който MOVE.BG събра преди няколко седмици - участваха представители на местните власти и на централното правителство, експерти от науката и гражданския сектор, представители на бизнеса и на финансовия сектор.

Експертите генерираха над 150 идеи, които Ви представяме в настоящия Доклад. Препоръките на участниците са обобщени и категоризирани и могат да бъдат използвани както от Столична община, така и от останалите общини в България.

Докладът съдържа 150 идеи за зелено развитие на София и на останалите общини в пет ключови  направления:

• Въвеждане на хоризонтален подход към климатичните политики на ниво местна власт
• Извършване на успешен енергиен преход на общините
• Реформиране на градското планиране и въвеждане на природно-базирани решения
• Включването на бизнеса в зелената трансформация на общините
• Включването на гражданите и ролята на комуникацията в този процес

Разгледайте докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!