Мисия Зелена София: идеи за успешен енергиен преход на общините

Участниците в панела за извършване на успешен енергиен преход на ниво общинска власт в България.

В панела “Подготвена енергийна система: ролята на възобновяемата енергия” участваха следните експерти:

• Георги Стефанов, експерт по климат и енергия, член на УС на Българската асоциация по геотермална енергия - модератор на панела
• Ремина Алексиева, сътрудник в ЦИД - рапортьор на панела
• Драгомир Иванов, общински съветник от ПП-ДБ-СС в СОС
• Николай Налбантов, директор дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”, Министерство на енергетиката 
• Балин Балинов, координатор кампания “Енергийни решения”, “Грийнпийс”-България
• Генади Кондарев, експерт за Централна и Източна Европа в E3G
• Радостина Славкова, координатор в екип “Енергия и климат”, “За Земята” 
• Мариaна Итева, регионален директор индустриално развитие за Централна и Източна Европа и заместник-регионален директор на “Веолия” за България, член на Съвета на директорите на “Софийска вода” АД, част от “Веолия” 
• Невен Боянов, основател и изпълнителен директор на Sonnis Energy Bulgaria
• Валери Дреников, заместник-председател на Асоциацията на търговците на енергия в България 
• д-р инж. Борислав Колев, енергиен експерт

Да помислим

Независимо дали сте представители на държавните власти, на науката, на бизнеса, или сте загрижени за населеното място, в което живеете, нека започнем с три въпроса и да помислим:

• Каква е ролята на общините в енергийния преход на България?
• Какво би представлявал успешният енергиен преход на общината, в която живеете?
• Искаме ли ние като граждани/представители на бизнеса/на общинските власти да можем да произвеждаме сами енергията, която ни е необходима и да пестим част от разходите на семейството/бизнеса/общината ни?

Енергиен преход и общинските власти: защо темата е важна?

Градовете и регионите имат ключова роля за успешния енергиен преход на държавите. От действията на регионалните и местните власти (в България общините) зависи в голяма степен изпълнението на климатичните цели на глобално ниво, включително на ограничаването на повишаването на температурата съобразно целта от 1,5° С в Парижкото споразумение или на реализирането на ангажиментите, поети по време на годишните международни срещи за климата на ООН (COP) - например, целта за трикратно увеличаване на капацитета на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) до 2030 година, прието през декември 2023 г. на СОР 28.

“Бързият преход към възобновяема енергия е от съществено значение за избягване на най-тежките последици от промените в климата. Градовете [и местните власти - б.р.] са от жизненоважно значение за успеха на този процес, тъй като те са основни потребители на енергия, на които се падат около три четвърти от крайното потребление на енергия в световен мащаб,” се посочва в анализ на организацията C40, която обединява градове от цял свят за подпомагане на сътрудничеството за справяне с климатичната криза (в организацията все още няма членове от България - б.р.):

“Градовете имат силата да изпратят ясен сигнал за промяна на търсенето в енергийния сектор и притежават лостовете за въздействие на регионалните или националните политики и възможността да станат по-активни участници в изграждането на нови, децентрализирани и декарбонизирани енергийни системи. Преминавайки към възобновяеми енергийни източници, градовете могат също така да извлекат ползи - от по-малко здравословни проблеми за хората, свързани със замърсяването на въздуха, до създаване на работни места на местно ниво.”

В Европейския съюз градовете и местните власти имат решаваща роля за изпълнението на основните енергийни задачи на ключовите климатични инициативи на ЕС, като Европейския зелен пакт , Енергийния съюз на ЕС и инициативата RePowerEU. Сред енергийните задачи за Европейския съюз са децентрализирането на енергийната система, подобряването на енергийната ефективност, развитието на възобновяеми енергийни източници и овластяването на гражданите чрез подпомагане на създаването на енергийни общности.

Интегрален подход: защо е необходим?

Въвеждането на интегрален подход към климатичните политики на ниво общинска власт в България, за което настоява инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, е ключ за успешния енергиен преход на страната. Този подход разглежда въвеждането на климатичните политики и на техните цели хоризонтално - през всички секторни политики. В този подход - енергийният преход, който е основна климатична цел, също трябва да бъде разглеждан хоризонтално, независимо от размера на общината.

Енергийният преход на градовете и на местните власти включва няколко основни задачи, като тук ще отбележим  малко по-подробно две от тях, по които българските общини срещат редица предизвикателства и които бяха част от темите, обсъдени по време на събитието “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”. На първо място, това е реформирането на централизираното топлоснабдяване с акцент модернизиране на топлофикационните дружества, навлизането на възобновяеми енергийни източници в тази област и съобразяването с ефектите от климатичните промени - цели, които изисква и новата Директива за ВЕИ на ЕС. В София се намира най-голямото дружество от този тип в страната и на Балканите - “Топлофикация София”. Дружеството,  което обслужва над 70% от всички потребители на централизирано топлоснабдяване в страната,  е собственост на Столична община, а неговото модернизиране е едно от дългогодишните предизвикателства не само пред София, но и пред страната поради мащаба и ефектите на въздействие на “Топлофикация София”. 

Централизираното топлоснабдяване в световен мащаб е все още силно зависимо от използването на изкопаеми горива - над 90% дял.  Използването на едно от тези горива -  изкопаемият газ, като преходно гориво среща все по-голям отпор от природозащитни организации и от учени поради силните негативни ефекти за хората, природата и климата. В ЕС 27% от въглеродните емисии идват именно от все още недекарбонизирания сектор на производство на енергия за отопление и за охлаждане. Затова редица държави провеждат реформи за спиране на използването на биомаса, въглища и изкопаем газ, като мерките за диверсификация на горивата трябва да вървят заедно с въвеждането на решения на кръговата икономика, мерки за енергийна ефективност и да бъдат съобразени с ефектите от климатичните промени.

В последната актуализация на ВЕИ директивата от есента на 2023 г., се залага силно на навлизането на местни, децентрализирани възобновяеми енергийни източници в отоплението - от развитие на геотермална енергия и на соларни мощности с необходимите технологии за съхранение през навлизане на индустриални термопомпи за домакинствата и бизнеса до използване на акумулатори на топлинна енергия (Thermal Energy Storage), на отпадната топлина, на биогоривата и на съвременните децентрализирани мрежи от пето поколение, споделиха участници в панела.

Предимствата да се използват местни възобновяеми източници на енергия са многобройни, включително повишаване на енергийната сигурност и осигуряване на  допълнителен позитивен ефект за местния бизнес. През последните няколко години, производството на топлинна енергия от възобновяеми източници е икономически и пазарно по-изгодно от отоплението на изкопаеми горива, споделиха участници в “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето. Изравнените разходи за отопление (LCOH ) на слънчеви и геотермални системи за централизирано отопление в Европа и САЩ има стойности в порядъка на 25-45 €/MWhth, което е значително по-ниска себестойност от тази на “Топлофикация София” ЕАД, посочват участници в панела.

Връщайки се към “Топлофикация София”, в публикувания през 2023-та годишен инвестиционен план на дружеството на практика липсват дългосрочни мерки за диверсификация, спиране  на изгарянето и преодоляване на зависимостта от изкопаемия газ. Планът не е в посока декарбонизация на дружеството, а напротив, като се предвижда увеличение на въглеродните емисии с над 28% и то при оптимално функциониращи съоръжения за изгаряне на RDF, което към момента е несъстоятелно, споделиха експерти в “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”. Предвидено е и допълнително централизиране на мрежата и увеличаване на разстоянието от производител до консуматор, което ще влоши енергийната ефективност.

Друг важен аспект за успеха на енергийния преход на градовете и на местните власти е развитието на енергийни общности. Тези общности могат да бъдат създавани от различни видове юридически лица, сред които сдружения и кооперативи от домакинства, неправителствени организации, малки и средни предприятия или партньорства между тези субекти. Енергийните общности помагат за постигането на важна част от основните задачи на енергийния преход: развитие на капацитет за чиста енергия, която се произвежда на мястото на потребление и която включва гражданите, овластява ги и им помага да намалят енергийните си разходи.  

В България процесът на развитие на енергийни общности буксува и добрите примери са по-скоро изключение, въпреки че държавите членки на ЕС са задължени да подпомагат развитието на тези общности и въпреки стремглавото им развитие в съседни страни, подкрепено с държавни политики.

Разбира се, енергийните политики на местните власти трябва да разглеждат предизвикателствата и решенията холистично, обхващайки различните направления на енергийния преход, включително оползотворяване на обществените сгради за ВЕИ капацитет, подобряване на енергийната ефективност на сградите, справяне с енергийната бедност, решаване на проблемите с използването на биомаса и на твърдо гориво, оползотворяване на ресурси като утайките от пречиствателните станции, създаване на информационни кампании, привличане на инвестиции и развитие на публично-частни партньорства.

Какви са решенията за енергийния преход на Столична община и на общините в България, вижте в следващите редове, където ви представяме идеите на експертите от панела “Подготвена енергийна система: ролята на възобновяемата енергия”. В панела участваха представители на Столичния общински съвет и на централната администрация, на бизнеса, на гражданския сектор, на науката и на енергийния сектор.

Решения

Общи препоръки за енергийния преход на общината

• Изготвяне на анализ за разгръщането на местни възобновяеми енергийни източници на територията на общината
• Ревизия на “План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г” (ПДУЕК) с цел по-амбициозно планиране и въвеждане на ВЕИ, отпадна топлина и електрификация, за сметка на планираното развитие на газификацията. Извършване на нова инвентаризация на емисиите на парникови газове и намаляване на времето между две отчитания за по-прецизно следене на постигнатите резултати по поставените цели. Ревизиране и на частта за адаптация от ПДУЕК с цел прецизиране на мерките и завишаване на целите 
• Създаване на годишни планове за действие за следващите четири години на основата на ревизирания ПДУЕК. 
• Създаване на Работна група за актуализацията на ПДУЕК и за изработването на годишните планове  - Работната група да бъде администрирана от общината и в нея да бъдат включени задължително представители на районните администрации, на гражданския сектор, на учените, на бизнеса
• Изработените от работната група ревизия на ПДУЕК и годишни планове да бъдат задължително внесени за гласуване в общинския съвет в рамките на месец от финализирането им
• Изготвяне на анализ за потенциала на геотермалната енергия - дълбока и плитка
• Създаване на план за действие за преодоляването на замърсяването от отпадъчните води и използването на потенциала на канализацията чрез внедряването на мерки на кръговата икономика
• Създаване на планове за действие с конкретни цели и мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите за следващите четири години. Поставяне на акцент на въвеждането на дигитални решения. Провеждане на обучения от районните администрации за умно управление на енергията от домакинствата и бизнеса
• Въвеждане на решения, които разработват системи за съхранение на енергия (термични батерии), позволяващи да се увеличи гъвкавостта на източника и в същото време да се намали количеството гориво, използвано в производствените процеси 
• Сключване на договор с "Топлофикация София" ЕАД за предоставяне на услугата "Енергиен мениджмънт" на всички административни сгради с непостоянен профил на обитаване
• Въвеждане на иновации и нови технологии за оптимизиране на работата на мрежата, включително използване на големи данни и изкуствен интелект
• Дигитализация на управлението на енергийния сектор на територията на общината
• Създаване на стратегия за оползотворяване на покривите на общинските сгради за развитие на слънчева енергия. Създаване на специален общински фонд за тази цел. Предоставяне на остатъчната енергия към енергийно бедни домакинства с цел решаване на проблема с отоплението на дърва и въглища, които се използват от над 55 000 домакинства в София
• Преосмисляне на стратегията за устойчиво използване на отпадъците от твърдо гориво (RDF) и изграждане на съоръжения за изгарянето му на място, в рамките на Столичното предприятие за преработка на отпадъци. Топлофициране на прилежащите села и значително намаляване на отоплението с твърдо гориво в района. Мярката да бъде приложена след прозрачен процес на консултация със заинтересованите страни, поради чувствителността на темата и противоположните мнения относно RDF
• Създаване на план за привличане на инвестиции за подпомагане на енергийния преход на Столична община с активното участие на гражданите, включително с техен капитал
• Създаване на специално портфолио за енергийни инвестиции в рамките на Софийската агенция за инвестиции
• Преминаване на пречиствателните станции в общините в България към енергийна независимост чрез оползотворяване на топлината от отпадъчните води и използването на утайките за производство на биогаз (в София този модел вече се прилага)
• Изготвяне на анализ за необходимостта от реформа в нетното отчитане на електромерите (нетиране) и предоставянето му на съответните органи на централната власт
• Създаване на Столична енергийна компания. Общинските дружества освен производител на електрическа енергия са и голям консуматор. Електротранспортът, “Метрополитен”, улични осветителни уредби, общински заведения и сгради биха могли да се възползват от общинска компания за търговия и балансиране на електрическа енергия
• Създаване на десетгодишна стратегия за декарбонизация на транспортния сектор и на годишни планове за действие с конкретни цели и мерки за следващите четири години
• Превръщането на София в национален лидер и модел за подражание, създавайки центрове за ВЕИ за гражданите, тип one-stop-shop (едно гише), по райони на Столична община, спазвайки новите изисквания на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). В тези центрове да могат да бъдат получавани консултации по мерките и възможностите за финансиране, които са налични за подпомагане на гражданите и на бизнеса. Създаване на онлайн платформа, която да бъде дигиталният вариант на центровете
• Провеждане на състезания за енергийни иновации с цел разпознаване на идеи, които да решават конкретни проблеми на общината, използвайки човешкия капитал в София (най-голям брой университети в страната) - състезанието може да бъде организирано от Софийската агенция за инвестиции в партньорство с Фонд на фондовете или частни фондове/фонд мениджъри
• При създаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни документи (стратегии, планове за действие и други) те да бъдат разписвани по начин, който посочва ясно отговорните лица и механизмите за контрол. Например, във всеки подобен документ да се следва моделът - Посочване на конкретните ресурси - финансови и човешки, които ще бъдат необходими за изпълнението на мерките, както и как ще бъдат осигурени. Посочване на отговорните длъжностни лица за изпълнението на мерките. Посочване на длъжностните лица за контрол на изпълнението на мерките. Посочване на конкретните санкции при неизпълнение. Публикуване на годишни доклади по изпълнение на мерките, ефективността на контрола и наложените санкции

Препоръки, свързани с реформата на “Топлофикация София”

• Създаване на Работна група за изработване на Стратегия за цялостна и всеобхватна реформа на “Топлофикация София”  и на План за действие за декарбонизация и преход на “Топлофикация София” към ВЕИ
• Стратегията и Планът за действие да вземат предвид отраженията на климатичните промени върху отоплителния сезон (промени върху продължителност, интензитет ), както и поетите ангажименти на Столична община чрез участието й в мисията на ЕК “100 климатично неутрални и умни градове до 2030”, чрез които София трябва да се декарбонизира в следващите пет години и половина до края на настоящето десетилетие
• Работната група да изработи и препоръча и реформа в управлението на “Топлофикация София”, включително да се анализира възможността управлението на дружеството да премине на принципа на публично-частното партньорство при разписани механизми за защита на публичния интерес и чрез провеждането на независим конкурс по международни стандарти за избор на евентуален стратегически партньор
• Работната група да бъде създадена и администрирана от Столична община
• В Работната група да бъдат включени представители на различните заинтересовани страни, включително представители на Министерство на енергетиката, на Министерство на околната среда и водите ( МОСВ)и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и представители на науката, на гражданския сектор, на бизнеса, на районните администрации в Столична община
• Поставяне на мандат от шест месеца за изработване на Стратегията и на Плана на действие
• Внасяне на двата документа от Столична община в общинския съвет в рамките на месец след приключване на изработката им
• Създаване на Консултативен съвет за реформата на “Топлофикация София”, който да обединява представители на заинтересованите страни, включително на  представители на Министерство на енергетиката, на МОСВ и на МРРБ, както и представители на науката, на гражданския сектор, на бизнеса и на районните администрации в Столична община
• Провеждане на заседания на Контролния съвет поне веднъж на всеки три месеца
• Поемане на политическа отговорност за изпълнение на реформата на “Топлофикация София” чрез назначаване на съответния заместник-кмет по ресор (принцип ex-officio) за председател на Консултативния съвет - включително чрез създаване на длъжност заместник-кмет по климатични политики
• Извършване на реформа в глава 11 от Закона за енергетиката за отпадане на изискването за задължителна когенерация/комбинирано производство за получаване на премия - общината да инициира предприемането на подобна промяна в закона
• Транспониране на изискванията на новата ВЕИ директива за либерализиране на топлофикационните услуги и облекчаване на режимите за навлизане на ВЕИ в традиционните топлофикационни дружества, както и възможността за присъединяването на нови ВЕИ мощности в съществуващите топлофикационни дружества
• Въвеждане на решения за използване на геотермална енергия от “Топлофикация София”
• Въвеждане на решения за слънчева топлофикация от “Топлофикация София”
• Въвеждане на решения за използване на биогаз, получен от утайките от третирането на отпадъчните води
• Въвеждане на решения за улавяне на биогаза от депата за отпадъци - неговото улавяне и след това превръщане в биометан с цел да се подава (инжектира) към топлофикационната мрежа
• Въвеждане на решения за използване на термопомпи за оползотворяване на енергията, която днес се губи, например от отпадъчни води, сървърни помещения или промишлени процеси
• Развитието на пилотни проекти за ВЕИ капацитет първо в един или няколко квартала на Столична община
• Въвеждане на т.нар. матрична структура на управление и менажиране на проектите за модернизация на хоризонтално равнище, в тяхната цялост и с всички ресурси на компанията. Мярката е необходима, тъй като инвестиционният план на „Топлофикация София“ ЕАД през годините включва едни и същи проекти и постига сравнително малък дял на изпълнение, а част от проектите противоречат на стратегическите планове, приети от дружеството, според участници в панела
• Въвеждане на механизъм за търсене и въвеждане на иновации и осигуряване на гъвкавост за тяхното прилагане
• Изготвяне на планове за преминаване към нискотемпературна топлофикационна мрежа от ново поколение, което да бъде заложено в стратегическите документи

Препоръки за развитие на енергийни общности

• Създаване на десетгодишна стратегия и планове за действие за следващите четири години за подпомагане на развитието на енергийни общности
• Създаване от Столична община на пилотни ВЕИ общности в отделните райони на общината
• Създаване на информационна кампания за ползите от създаване на ВЕИ общности
• Провеждане на обучения от районните администрации за поддържане на ВЕИ общности
• Иницииране на законови промени от страна на общините/НСОРБ за разрешаване на гражданите/ВЕИ общностите/ да продават енергия, която произвеждат сами 
• Включване на енергийните общности в центровете за енергиен преход (one-stop-shops) по райони и в онлайн платформата, описани по-горе

Очертаните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Доклад “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”

Докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, който можете да разгледате тук, обобщава идеите на 55 водещи експерти, който MOVE.BG събра преди няколко седмици - участваха представители на местните власти и на централното правителство, експерти от науката и гражданския сектор, представители на бизнеса и на финансовия сектор.

Експертите генерираха над 150 идеи, които Ви представяме в настоящия Доклад. Препоръките на участниците са обобщени и категоризирани и могат да бъдат използвани както от Столична община, така и от останалите общини в България.

Докладът съдържа 150 идеи за зелено развитие на София и на останалите общини в пет ключови  направления:

• Въвеждане на хоризонтален подход към климатичните политики на ниво местна власт
• Извършване на успешен енергиен преход на общините
• Реформиране на градското планиране и въвеждане на природно-базирани решения
• Включването на бизнеса в зелената трансформация на общините
• Включването на гражданите и ролята на комуникацията в този процес

Разгледайте докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!