Коалиция “За зелен рестарт”, част от която е MOVE.BG, и “Коалиция за климата България” изпратиха отворено писмо до кандидатите за депутати, в което предлагат конкретни функции на Вицепремиера.
Според Закона за административно-тертиториалното устройство на Република България едно от условията за създаване на кметство е наличието на най-малко 100 души в териториите, които то обхваща. Тази цифра е резултат от въведените през 2014 г. промени в Изборния кодекс, като дотогава минималният брой жители, необходим за създаването на кметство, е 350 души. Ефектът от тази промяна е възможността, която получават по-малките населени места да избират сами своите кметове и по този начин постигане на по-голяма децентрализация.
До каква степен промяната в кодекса е положителна е трудно да се прецени, поради наличието на прекалено многото неуредици, въпроси и проблеми, които се появяват.
Съгласно закона всички селища с население повече от 100 души придобиват статут на кметства. Делението на населени места, които по начало са слети, за да отговарят на изискванията на предишния изборен кодекс, сега трябва да бъдат отделени едно от друго. Така на територията на общините се създават по-голям брой кметства, обособяват се и нови, самостоятелни населени места, в които не може да се гласува, защото са прекалено малки.
Право на глас имат жителите на съответното населено място както с постоянен, така и с временен адрес (ако живеят там повече от шест месеца).
В крайна сметка може да се стигне до сериозни парадокси, свързани с голямата вероятност твърде малко хора да избират кмет на кметство, в което реално живеят по-малко от 100 души. Това може да се случи в голяма част от новосъздадените кметства, в които хората с постоянен адрес на територията на населеното място всъщност живеят в големите градове или извън страната. Поради тази причина липсата на достатъчно хора за откриване на секция в дадено населено място (минимум 20 души) също е възможна. Тук може да се постави и въпросът доколко изборът би бил реален, най-вече в тези населени места, в които освен че ще гласуват малко хора, те ще трябва да избират измежду само един кандидат – тоест няма да имат никакъв избор и доколко това е различно от назначаването на наместник.
Друг сериозен проблем е липсата на материална база и квалифицирана администрация, която да осигури нормалното функциониране и изпълнение на задачите на кметската институция на ниво кметство. Тази пречка, която се отбелязва често, е свързана както с невъзможността да се предостави подходяща сграда, която да отговаря на условията, така и с липсата на достатъчно хора, които да станат част от администрацията на кметството.
Националният регистър на населените места към 31.12.2014 г. показва, че населените места с повече от 100 души са 3403, от тях 265 са общини.
За сравнение същият регистър показва, че към октомври 2011 г., когато се провеждат предходните местни избори, населените места с повече от 350 души са 2028, а от тях в 2012 са се провели избори за кмет. Тук става ясен почти двойният ръст на населените места, които ще упражнят правото си на глас, избирайки кмет на кметството си.
Няма как проблемите, свързани с предстоящите местни избори, да не се погледнат от финансовата им страна. Ненужно се увеличава необходимият финансов ресурс за провеждането на избори – създаването на секционни избирателни комисии и всички разходи свързани с уредбата на изборите, които не са необходими за населени места с реално население, много по-малко от воденото в регистрите. Допълнителни средства ще бъдат необходими и за създаването на материалните условия и издръжката на администрацията в новите населени места.
Статията е част от програмата на MOVE.BG в подкрепа на изборна реформа "Изборите: посока бъдеще". Очаквайте в края на месец октомври публикуването на Наръчик за изборна реформа, а дотогава следете страницата му във Фейсбук.
Източници:
Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА);
Закон за административно-териториалната уредба на Република България (ЗАТУРБ)
Изборен кодекс
Автор: Свилена Тодорова Тодорова, студент по „Политология“, IV курс в СУ „Св. Климент охридски“, Участник в програмата „Изборите: посока бъдеще“
"Интересувам се от процесите, които формират гражданското общество и определят посоката, в която то се движи. Електоралните нагласи и поведението на партиите до голяма степен са отражение на това общество и като такива също представляват интерес за мен."