Изборите са като правилата във футбола, само че приложени в политиката.
Те казват с колко играчи излиза отборът, кога се дава червен картон и кога се зачита победата. Постоянното им променяне, меко казано, разваля играта. Когато играта е политика, това означава, че промяната им разваля управлението. Само за последните 6 години, в които имаме обединен Изборен кодекс, сме променяли текстовете толкова често и толкова радикално, че винаги сме гласували с различна бюлетина. Ако последните промени се приемат, те биха били десетите от 2010 насам. Само за сравнение, известната технология на гол-линията, която трябва да засича, дали топката наистина е влязла във вратата, се подготвя от началото на 2000 г. и вероятно ще бъде използвана на голямо състезание едва това лято, 16 години по-късно, по време на Европейското първенство във Франция. В този смисъл поредният, ремонт на Изборния кодекс нямаше как да завърши с много добър край, най-малкото защото е десети.
След като толкова често променяме изборните правила, трябва да се замислим защо.
И вероятно отговорът ще ни каже и защо не се получава. Промените в изборното законодателство в България се правят толкова често не защото решават проблеми, а защото изборното законодателство отдавна е станало разменна монета в политическите сделки между партиите в Парламента. Няма как по друг начин да си обясним защо едно решение на Правната комисия се променя само за 24 часа в решение в точно обратния смисъл. Сега си представете как днес ФИФА казва, че ще се дават 3 жълти картона и тогава червен, а утре, без излишни обяснения решава, че всъщност въобще няма да се дават жълти картони, а играчите ще бъдат направо гонени. Само такъв сценарий може да разкаже как преди два дни партиите искаха да дадат на избирателите в чужбина отделни мандати, а в петък решиха, че те могат да гласуват само в консулства и посолства. Затова днес хората в Брюксел, Лондон и Чикаго протестират, защото се чувстват ощетени.
Тук вече няма значение до какво би довела определена промяна в законодателството:
дали задължителното гласуване наистина води до по-висока активност, дали избирателите в чужбина биха променили нещо и дали въобще трябва да гласуват. Няма никакво значение, защото за решенията на депутатите в Парламента не се дават и не се търсят никакви обяснения.
До кардинални промени в изборното законодателство, такива, които водят до промяна на начина, по който гласуваме, трябва да се стига, когато има ясно дефиниран проблем, и то изборен проблем, а не политически. В последните години всички партии опитват да решат големи или малки политически проблеми с промени в изборите - някой не успял да влезе в парламента, друг пък не получил мнозинство, трети не харесва как избирателната активност. Какъв всъщност е изборният проблем на България? Той е един: никой не вярва, че изборите в България са честни, че пуснатата от нас бюлетина избира парламента, който издържаме. И ако имаме нещо, което трябва да поправим е доверието в целия изборен процес. Така че хората да не се съмняват, че сами избират депутатите, кметовете и президента си. Всичко останало остава за после: дали искаме малко или много партии в парламента, дали искаме по-тясна връзка с човека или с идеологията на партията, дали гласуваме задължително или преференциално. Ако не си сигурен, че твоят глас се преброява правилно, гласуването просто няма значение. Също както, ако знаеш, че твоят отбор може да вкара 5 гола, но съдията няма да ги зачете, просто спираш да гледаш не само мача, ами и футбол въобще.
Решението на този основен проблем е първо експертно
С малко повече познания можем да направим процеса по избиране разбираем и сигурен.В него може да има повече или по-малко технология, това би било само инструмента. Но в основата си честността на изборите има само едно решение – политическо. Партиите трябва да спрат да използват изборните правила като дъвка и да се разберат, че няма да злоупотребяват с тях, а те ще са в полза за гражданите, които ги избират; че няма да ги променят, а спазват. Без това и най-добрият Изборен кодекс, няма да произведе честни избори. Ако в България някога се постигне такъв консенсус, че изборите са правила с които не си играем, а подкрепяме, тогава ще спрем да ремонтираме и изборния кодекс толкова често. А избирателите, вероятно няма да се нуждаят от законово напомняне, че имат граждански дълг да избират.
Автор: Даниел Стефанов, политолог и специалист по избирателни системи. Ментор на екипа, изготвил Наръчник за изборна реформа.
