Моята зелена община: пет добри идеи за развитие на ВЕИ от общини в Европа

В новата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община” ви разказваме за няколко интересни проекта за производство на възобновяема енергия на ниво местни власти в Европейския съюз.


От Ремина Алексиева, публикувана на 12 юни 2024

Защо е важна възобновяемата енергия?

Какви ползи носят възобновяемите енергийни източници?

Какви са успешните примери за развитие на ВЕИ проекти от общини?

Време е за шестата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община". Днес ще си говорим за ролята на възобновяемата енергия и ще споделим няколко успешни примера за ВЕИ проекти на ниво местна власт.

Защо са важни възобновяемите енергийни източници?

Енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) може да допринесе значително за справянето с изменението на климата. ВЕИ са основен способ за замяна на замърсяващите форми на производство на енергия като изкопаемите горива. Възобновяемите енергийни източници са и ключ за реформиране на енергийната система от централизирана, където домакинствата са само потребители, към децентрализирана, където потребителите могат да станат и производители на енергия.

Възобновяемите енергийни източници са важна част от двата стълба на климатичните политики:

  • мерките за борба с причините за климатичните промени - в този стълб влизат политиките за намаляване на парниковите газове;
  • мерките за адаптация - тук влизат политиките за подготовка за посрещане на проявленията на климатичните промени като бури, наводнения, горещини.

На пръв поглед свързваме развитието на възобновяемите енергийни източници основно с прилагането на мерки от първия стълб на климатичните политики, тъй като енергийният сектор е един от основните източници на парникови газове. ВЕИ мерките, обаче имат и много важно значение в политиките за адаптация, защото повишават сигурността на енергийната система чрез развитието на местен капацитет за производство на чиста енергия. Затова е ключово мерките от двата стълба на климатичните политики да се планират и прилагат синхронизирано - по-този начин, от една страна, значително се увеличават положителните ефекти, а от друга - значително се намаляват разходите

Развитието на възобновяеми енергийни източници следва да се основава на интегриран и холистичен подход във всички нива по веригата на вземане на решения.

Какви са ползите от ВЕИ?

Използването на енергия от възобновяеми източници предлага множество ползи - от една страна, подобряване на качеството на въздуха и намаляване на замърсяването, а от друга - спад на цените и прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива. Решения за адаптация, базирани на ВЕИ, стимулират намаляването на негативните последици и предлагат ползи, които други източници не могат - децентрализирано покриване на енергийните потребности, използване в управление на кризисни ситуации и за посрещане на нужди, свързани с проявленията на климатичните промени (например, пасивно охлаждане).

Възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат интегрирани във всички нива на вземане на решения и планиране - както в краткосрочен и средносрочен, така и в дългосрочен план. 

ВЕИ, енергийни общности и ролята на общините

От началото на 2019 година гражданите имат възможност да поемат централна роля в енергийния преход с утвърждаването в европейското законодателство на енергийните общности и децентрализираното използване на възобновяеми източници. Със своя пакет за чиста енергия (Clean Energy Package), Европейският съюз активно подкрепя създаването на енергийни общности с цел да направи използването на ВЕИ решения по-достъпно сред гражданите. 

Този подход сигнализира за промяна, освен в производството на енергия, и в ролята на гражданите, които вече не са пасивни потребители. В допълнение към традиционната им роля, все повече граждани се превръщат в потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия. Тези процеси могат да включват както отделни физически лица, като например домакинства, които инсталират соларни панели на покривите си, за да използват слънчевата енергия, така и създаването на енергийни общности, които обединяват гражданите с цел съвместно производство на енергия, произведена от ВЕИ.

Енергийните общности могат да бъдат създавани от различни видове юридически лица, сред които сдружения и кооперативи от домакинства, неправителствени организации, малки и средни предприятия или партньорства между тези субекти. Общинските власти в Европа все повече залагат на енергийните ВЕИ общности в своите политики, защото те са ключ за осъществяването на успешен енергиен преход на ниво местна власт.

Общините могат да предложат целеви финансови стимули, които да насърчават участието на гражданите в енергийни общности за слънчева енергия и да поощряват общественото участие в енергийното планиране. Общините, също така, имат съществена роля в предоставянето на информация на гражданите за възможните решения за развитие на възобновяеми енергийни източници и в организирането на обучения за изграждане на подходящи умения за инсталиране на ВЕИ. 

За да бъде успешно прилагането на ВЕИ политики и мерки от страна на общините, изключително важно значение има включването на заинтересовани страни от най-ранен етап, за да могат да се определят правилно конкретните нужди на общността, да се избегнат конфликти, да се намалят разходите за изпълнение и значително да се подобри успехът на ВЕИ решенията. 

Как успешно да създадете климатични цели и задачи на вашата община, включително за развитието на ВЕИ, можете да научите от първата и втората статия от поредицата на MOVE.BG, посветени съответно на създаването на Климатичен план на общината - вижте тук, и на създаването на климатични политики - вижте тук.

Какво се случва у нас?

В България все още са слабо застъпени две от формите на ВЕИ с най-голям потенциал - слънчевата и вятърната енергия. През 2023 година техният дял в производството на електроенергия в България е малко над 10%, докато в съседна Гърция е над 40%, показват данните на тинк-танка Ember. 

Страната ни има голям потенциал за развитие на ВЕИ енергия в нарушени и урбанизирани зони, но липсва пространствено планиране на национално или регионално ниво, това се посочва в нов анализ на природозащитната организация WWF България. Анализът, който съдържа картографиране на зоните с потенциал по общини, показва, че към момента в страната се наблюдава хаотично разполагане на ВЕИ мощности, водено основно от инвеститорски интерес и поради това то често довежда до конфликти между бизнес, местни общности и природозащитни организации. 

За да се избегнат подобни ситуации, от организацията препоръчват различни мерки, сред които:

  • Осигуряване на баланс между бърз енергиен преход, опазване на биоразнообразието и отчитане на нуждите на местните общности;
  • Извършване на стратегическо пространствено планиране на слънчевата и вятърната енергия на сушата;
  • Определяне на зоните за ускорено развитие за ВЕИ;
  • Извършване на тези процеси по устойчив и научно-базиран начин, който да намали максимално натиска върху природата.

Ключова роля в тези процеси могат и трябва да имат общините. Затова сега ще ви разкажем за няколко интересни примера от Европа за развитие на възобновяеми енергийни източници на ниво местна власт - ще научите както за успешни общински проекти, така и за добри общностни инициативи в общини, които са създали подходяща среда за тяхното развитие.

Добри идеи от Европа

Фрайбург - слънчевият град

Фрайбург е един слънчев град - и в буквален смисъл, тъй като градът е едно от най-слънчевите места в Германия. И в енергиен смисъл - защото градът започва дългосрочна и последователна политика за развитие на слънчева енергия. 

Фрайбург добива популярност като лидер в устойчивото развитие преди повече от 40 години. Първата стъпка е предприета през 70-те години, когато населението се противопоставя на изграждането на ядрена централа до града, което стимулира местните власт да започнат мащабна програма за енергийна ефективност с цел умно използване на енергията. А след трагедията в Чернобилската АЕЦ, управляващите във Фрайбург започват проактивно да развиват капацитет за производство на слънчева енергия. 

Създават се два основни проекта - “Фрайбург Слънчев регион” и “Фрайбург Слънчева столица”. И в двете инициативи местните власти включват активно заинтересованите страни и работят с тях - както различните общинските институции, държавните органи и образователните институции, така и неправителственият сектор, учените и изследователските институции, но, също и представителите на различните индустрии, включително на туризма, строителството, транспорта. 

Фрайбург поставя акцент на научните изследвания и иновациите, развивани от държавни и частни изследователски институции. Появяват се иновативни проекти, които спечелват световна слава на града, като например първият хотел в света с нулеви нетни емисии.

Стратегията на Фрайбург за приоритетно развитие на слънчева енергия и включването на различните заинтересовани страни довежда и до друг важен резултат - икономически. Създават се над 100 компании в града, които предлагат решения за соларна енергия, като част от тях са сред лидерите в Европа до ден днешен.

Фрайбург е пример и за добри практики по отношение на соларните проекти, които са собственост на общината. Управляващите в града активно подкрепят инсталирането на фотоволтаични (PV) инсталации на обществени сгради (особено на училища). Стратегиите биват изпълнявани чрез инструменти, които улесняват административните процедури за енергийните общности, подпомагат процеса на определяне на наличните покривни пространства за фотоволтаични инсталации и озеленяват подходящите строителни конструкции за тези инсталации.

В момента Фрайбург има за цел до 2035 година 100% от енергията в града да бъде от възобновяеми енергийни източници, а до 2050 - общината да постигне климатична неутралност - тоест, в града да се произвеждат толкова парникови емисии, колкото природата може да неутрализира по естествен път.

Маляно Алпи - малка община с големи амбиции 

Енергийните общности в Италия са разнообразни и се различават по размер, обхват и цели. Някои общности се фокусират върху задоволяването на енергийните нужди на отделна сграда или квартал, докато други имат за цел да доставят електричество и топлина на цели градове. 

Малката община Маляно Алпи, която има едва 2000 души, е пример за това как общините могат сами да създават енергийни общности. Местните власти инициират създаването на енергийна общност заедно с петима граждани, с фотоволтаична инсталация с мощност 20 kW на покрива на кметството. Общността използва дигитални инструменти, за да управлява енергийните потоци и да разпределя ползите, идващи от споделената енергия между членовете.

В дългосрочен план общността има за цел да направи енергийно независими библиотеката, гимназията и общинските училища. Друга цел е да се обменя излишната енергия между участващите семейства и малки предприятия, като по този начин значително се намаляват разходите за енергия за участващите и се помага за справяне с енергийната бедност в района. Общината допълнително подкрепя създаването на оперативна група на общността - юридическо лице, което има за цел да създаде местна верига за доставки, включваща координация и сътрудничество между техници, проектанти, монтажници и работници по поддръжката на въведените ВЕИ решения. По този начин общността функционира и като катализатор за обединяване на уменията на местната общност.

Важен опит от Италия е и силният акцент върху развитието на енергийни общности в План за възстановяване и устойчивост на страната (ПВУ). Италианското правителство заедно с общините предлага, а Европейската комисия одобрява включването на няколко мерки за развитие на енергийни общности. Една от програмите е насочена към най-малките общини под 5000 души, които най-често са най-бедни и гражданите им изпитват сериозни затруднения в покриването на енергийните си сметки. Малките общини ще получат целево над 2,2 милиарда евро европейски средства за развитие на енергийни ВЕИ общности, чрез които се очаква да станат в голяма степен енергийно независими, произвеждайки сами евтина, достъпна и чиста енергия.

Мерките в подкрепа на развитието на енергийни общности на ниво местна власт са включени в италианския ПВУ благодарение на разбирането на централното правителство за тяхното значение, но и заради силния глас на местните власт. Как общините могат да си сътрудничат успешно, можете да научите от третата статия от рубриката на MOVE.BG “Моята зелена община” - вижте тук.

Марупе - модел за развитие на енергийните общности

Латвия е добър пример за въвеждането на ВЕИ решения чрез създаването на енергийни общности в многофамилни жилищни сгради. Една от водещите общини в това направление е Марупе - град, който е предградие на столицата Рига, но е отделен в самостоятелна община. 

Марупе се позиционира като зелена община и си поставя за цел развитието на енергийните общности. Общината инициира инсталирането на фотоволтаични панели на жилищни сгради в сътрудничество с асоциациите на собствениците на сгради. 85% от инвестицията във всеки от пилотните проекти e финансиран от европейски проект, наречен “Energize Co2mmunity”, в който общината участва заедно с регионалните власти от район Рига.

Заинтересованите страни са включени активно в проекта и участват в разработването на идеи за общностни енергийни проекти, които да отговарят на местните характеристики и нужди. Основен стимул за включване на домакинствата в инициативата е значителното намаление на сметките за енергия, както и въвеждането на други устойчиви решения, свързани с общото подобрение на жилищните сгради. 

Проектът в община Марупе включва различни инициатива, свързани с предоставяне на информация за значението на енергийните общности, организиране на обучения за създаване и поддържане на ВЕИ кооперативи, както и провеждане на инициативи за ангажиране на жителите на общината - например, организирането на голям Зелен фестивал.

Важни уроци от проекта са, че многофамилните жилищни блокове имат изключително важно значение в изграждането на енергийни ВЕИ общности, но е необходимо да бъдат въведени мерки, чрез които да могат да се преодоляват различни проблеми и конфликти в управлението на етажна собственост с много домакинства в нея.

Друг важен урок е за ролята на сътрудничеството между различните заинтересовани страни - като част от проекта в Марупе са внесени предложения за законово регламентиране на енергийните общности в Латвия, каквото липсва към момента на изпълнението на проекта. По този начин една община успява да направи важна крачка за цялата страна.

Създаването на енергийни общности в Марупе превръща общината в модел, който стимулира все повече общини да си поставят конкретни цели за насърчаване на общностните енергийни проекти, превръщайки ги в неизменна част от дългосрочното си планиране в областта на климата и енергията. 

Дардесхайм - вятърният кооператив на гражданите

Общността в Дардесхайм, Германия, е успешен пример за въвеждането на 100% ВЕИ решения за местните нужди. С по-малко от 1000 жители, Дардесхайм е един от най-малките германски градове. От началото на 90-те години на миналия век досега са инсталирани 31 вятърни турбини (66 MW). Жителите са подробно информирани както за въздействието, така и за ползите от въвеждането на подобно ВЕИ решение. 

Собствеността върху акциите на вятърния парк е ограничена само до местните жители и до 2014 г. около 90% от жителите на Дардесхайм участват в инициативата. Участниците в проекта се ползват от дял от приходите от наеми и притежават акции, които предлагат норма на възвръщаемост от 8%. По този начин решението за изграждане на вятърен парк се превръща в средство за съживяване на местната икономика не само чрез създаване на нови работни места, но и чрез допълнителни приходи, тъй като общността се превръща в износител на енергия. 

Съпътстващите ползи от инициативата включват стимулиране на регионалната икономика и създаване на местна енергийна независимост. Както е предвидено още в началото на проекта, част от приходите са използвани за по-нататъшно разширяване на капацитета за производство на възобновяема енергия в региона, както и за подпомагане на развитието на местната инфраструктура и други регионални проекти. Финансирането на инициативата се основава на капиталовите инвестиции на акционерите, както и на съфинансиране чрез търговски кредити.

Атина - соларна енергийна общност на гражданите

"Hyperion” е първата енергийна общност, базирана на соларна енергия, в Атина. Създадена е през 2019 г. от двама жители на гръцката столица, а днес в нея вече членуват над 130 души, сред които счетоводители, студенти, юристи, инженери и други. Всички нейни членове имат право на един глас, а един дял се равнява на 100 евро.

Втората им фотоволтаична централа, която ще заработи през 2024 г., ще разполага с капацитет от близо 500 kW. Основателите на "Hyperion” изчисляват, че инвестицията на членовете ще се изплати за 3-4 години, а след това няма да се налага да плащат за електроенергията, която ползват, докато панелите работят. 

Инициативата използва схема за виртуално нетно измерване, което означава, че произведената от тях енергия се подава към мрежата, а членовете на "Hyperion” се ползват с намалени месечни сметки за електроенергия. Това е особено важно за Гърция, тъй като и там, подобно на България, нивата на енергийна бедност са изключително високи. 

Като следващи стъпки, енергийната общност работи по създаването на първия гръцки национален клъстер за енергийни общности, който да се превърне в звено за споделяне на знания, съвети и информация. "Hyperion”започва сътрудничество с гръцкия Институт за пасивни къщи и предлага консултации за намаляване потреблението на енергия, съвети за закупуване на енергийно ефективни електроуреди и обновяване на сградите. 

За енергийната общност, решенията, свързани с ВЕИ проекти и подобряването на енергийната ефективност, са неразривно свързани с борбата с енергийната бедност, а тяхната крайна цел е да снабдяват енергийно бедни домакинства с безплатна електроенергия.

Какво можем да научим от този модел в Гърция?

Регулаторна рамка за ВЕИ общности в Гърция

През 2018 г., още преди пакета на ЕС за чиста енергия да бъде приет (Clean Energy Package), Гърция става първата държава членка, която признава енергийните общности като юридически лица със закон 4513/2018, което позволява развитието на стотици енергийни общности в цялата страна. Тъй като националното законодателство не е съобразено с директивите на ЕС, това довежда до злоупотреби от частни субекти, които формират фиктивни енергийни общности, както и са налице значителни бюрократични процедури и проблеми със свързването към мрежата. 

През март 2023 г. със закон 5037/2023 се въвеждат разпоредби за две нови определения - общности за възобновяема енергия и граждански енергийни общности. Съгласно новото законодателство, нужният брой членове за учредяване на енергийна общност нараства до 30, намалявайки риска от появата на фиктивни енергийни общности. 

Други полижителни промени са изискванията към електроразпределителите дружества (ЕРП) да осигуряват достъп на енергийните общности до електроенергийния пазар, спазвайки принципа на недискриминация, както и възможността те да се ползват от публично финансиране. Въпреки тези усилия, значителни пречки остават налице при появата и функционирането на енергийните общности в Гърция.

Предизвикателства, които показва опитът в Гърция:

  • Липсва достатъчно мрежови капацитет. Мрежовите оператори предоставят достъп до мрежата избирателно и са резервирани към допускането на нови участници в системата. Това поставя под въпрос отчитането на енергията на отделните членове на енергийната общност;
  • Мрежовото пространство и ресурсите трябва да бъдат равномерно разпределени между различните категории потребители; приоритет трябва да бъде даден на енергийните общности, създавани от домакинства, тъй като те имат затруднен достъп до финансова подкрепа;
  • Липсва достатъчна експертност от страна на местните и държавните власти, чиято роля е изключително важна за създаването и прилагането на политики за подкрепа на енергийните общности.

Възможности, които показва опитът в Гърция:

  • Енергийни общности като "Hyperion” си сътрудничат активно с неправителствени организации, общини и други публични органи, за да споделят експертиза и да повишат успеваемостта на планираните проекти;
  • Енергийните общности все повече биват разпознати като агент, който допринася със социални и екологични ползи за местните общности. Например - жителите на определен квартал или район в градска среда имат достъп до възможно най-евтина, най-чиста и устойчива енергия, а членството в енергийна общност доказано създава предпоставки и за бъдещи дейности, полезни за общността; 
  • Енергийните общности са способ, чрез които гражданите не само се учат как да произвеждат ВЕИ енергия, но и как да подобряват енергийната си ефективност. 

ВЕИ на местно ниво в България

MOVE.BG събра 55 водещи експерти от различни сфери, които генерираха над 150 идеи в подкрепа на успешната зелена трансформация на местните власти в България. Експертите бяха разделени в пет тематични работни групи, една от които беше посветена на енергийния преход. Сред препоръките на тази група са изготвяне на анализ за разгръщането на местни възобновяеми енергийни източници на територията на общините, както и създаване на десетгодишни стратегии за подпомагане на развитието на енергийни общности в общините и на планове за действие за следващите четири години (до края на настоящите мандати на кметовете).

Запознайте се с всички препоръки на експертите - обобщихме ги в специалния доклад “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”. Разгледайте доклада тук.

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София” в подкрепа на зеленото развитие на София и на останалите общини в България.

Вижте всички статии от поредицата “Моята зелена община” тук.

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България