Днес човечеството изчерпи всички ресурси, които Земята произвежда за година и които може да възобнови. Така нареченият Ден на екологичния дълг, популярен с англоезичното име на кампанията по този повод Earth Overshoot Day, настъпи на 24-ти юли, с ден по-рано спрямо миналата година, и на практика най-рано, откакто се правят изчисленията (1961 година). Това съобщи специализираната организация Global Footprint Network, която изчислява екологичния ни отпечатък. Настъпването на Earth Overshoot Day днес означава, че оттук нататък до края на годината ще живеем на дълг и преразход, защото Земята няма да може да задоволи нуждите ни чрез възобновяеми ресурси. В България за поредна година изчерпването на възобновяемите ресурси настъпи по-рано от средните нива на глобално ниво - българският Earth Overshoot Day бе на 1-ви май.
Живот на дълг
Global Footprint Network изчислява деня на екологичния дълг за всяка една отделна държава на основата на данни от ООН, поддържани от Университета на Йорк. На основата на резултатите за отделните държави се пресмята средно кога светът минава на преразход.
Тенденцията е почти всяка година Earth Overshoot Day или превишаването на капацитета на земните ресурси да се измества все по-рано, защото човечеството използва все по-бързо и в по-големи обеми възобновяемите природни ресурси. Част от причините за преразхода са, че хората изхвърлят в атмосферата повече въглероден диоксид, отколкото могат да поемат океаните и горите и, че ловят риби и изсичат дърветата по-бързо, отколкото те могат да се възстановят.
“Превишаването на капацитета на земните ресурси не само причинява загубата на биоразнообразие, изчерпването на ресурсите, обезлесяването и натрупването на парникови газове в атмосферата, което засилва екстремните метеорологични явления. То, също така, подхранва стагфлацията (съчетание на висока инфлация с бавен или липсващ икономически растеж и висока безработица- б.а.), несигурността на хранителните и енергийните ресурси, здравните кризи и конфликтите. Регионите, градовете, компаниите и държавите, които не са подготвени за тази предвидима реалност, са изложени на значително по-високи рискове,” посочват от Global Footprint Network.
От организацията са направили изчисления за деня, в който сме изчерпвали природните ресурси за периода от 1961 година насам. Анализът на данните показва, че от 1970 година светът живее на дълг към Земята, като на тази база всяка година се трупат годишни дефицити, които представляват все по-нарастващ екологичен дълг на човечеството. Изчисленията показват, че ще са необходими поне 22 години пълна регенеративна способност на планетата, за да се възстанови загубеното равновесие, като няма гаранции, че целият екологичен дълг е обратим.
“Ние разширяваме границите на екологичните последици, с които можем да се справим - вече сме в първата четвърт на XXI век и дължим на планетата поне 22 години екологично възстановяване, в случай, че сега спрем по-нататъшното вредно въздействие. Ако все още искаме да наричаме тази планета наш дом, това ниво на превишаване на капацитета на ресурсите на Земята изисква мащабни амбиции за адаптация и ограничаване на негативното човешко въздействие, които амбиции би трябвало в името на нашето общо бъдеще да надминат всички предишни исторически инвестиции, които сме правили“, споделя д-р Луис Акенджи, член на борда на Global Footprint Network.
Къде е България?
Тази година най-рано Earth Overshoot Day настъпи в Катар - на 6-ти февруари. Последваха Люксембург (17-ти февруари) и Сингапур (26-ти февруари), а САЩ и Канада изчерпаха възобновяемите си природни ресурси на 13-ти и 26-ти март съответно. Финландия и Чехия направиха това на 6-ти и 10-ти април. Денят на екологичния дълг настъпи в Бългия на 1-ви май, а в Германия и Полша на 3-ти май. Гърция изчерпа възобновяемите си ресурси на 25-ти май, а Румъния на 31-ви същия месец,. Най-късно Earth Overshoot Day ще настъпи в Уругвай - на 17-ти декември.
Ден на екологичния дълг 2025 за избрани държави по света. Графика: Global Footprint Network.
Какво можем да направим?
В MOVE.BG знаем, че зелените иновации могат да ни помогнат да възстановим нарушения баланс между човека и природата. Затова изследваме потенциала на създателите на зелените иновации в България - стартъпите, научните проекти и гражданските инициативи, които работят в подкрепа на устойчивото развитие през иновативни практики и/или продукти. Какви предизвикателства срещата зелените новатори на България и как можем да им помогнем - научете отговорите на 16-ти септември по време на конференцията ни “Re:Think Green”, когато ще представим данните от годишното проучване “Зелени решения от България”. Местата са ограничени, вземете своя безплатен билет тук.
