Защо не го правим за климата?

Този въпрос си задаваме все по-често сега, когато светът се бори с целия си ресурс, за да се справи с глобалната криза COVID 19.


От Милена Цветанска, публикувана на 3 април 2020

Връзката, която правим между двете предизвикателства –коронавирус и климатични промени - не е произволна. Да, това са различни теми, но и в двата случая става дума за глобални кризи, които застрашават живота на милиони хора. Засега, обаче, само едната криза провокира държавите към драстични мерки. Затворени граници, спрян транспорт, замразени бизнеси и домашна изолация са само малка част от новата картина на света  – една реалност, в която на ден умират хиляди и хиляди се заразяват с опасния коронавирус.

А сега, да си спомним за една друга реалност и за една друга криза - замърсеният  въздух убива 7 млн.души всяка година, според Световната здравна организация, а изследване показва, че отровният въздух съкращава човешкия живот в световен мащаб със средно почти три години. Едва ли има някой, който да не е чувал, че вредните емисии се покачват, че замърсяването продължава да задушава градовете, че светът е на път да измери с 3 градуса по- висока температура в сравнение с прединдустриалните нива, но отговорите и действията  на държавите са бавни и недостатъчни. Затова днес учените напомнят:

Климатичната криза също е спешен глобален въпрос!

Около месец след като бяха предприети мерки срещу разпространението на коронавирус, един от най-ясните резултати е екологичен - резкият спад на замърсяването на въздуха. Природата си взе своето и отговори на факта, че една трета от хората по света живеят в изолация заради заразата. В медиите се появиха информации,, че в Париж патици са били забелязани да се разхождат близо да театър “Комеди Франсез”, глигани са били видени в Барселона, дори се твърди за сърни в метрото в Япония, а в Средиземно море се струпаха делфини. Жителите на големите градове преоткриват песните на птиците. Психолози твърдят, че промененият ни начин на живот променя и мисленето на хората – принудени да си останат вкъщи, те си дават сметка колко много им липсва природата.

Трябва ли да затворим света?

Пред Euronews, обаче, експерти разколебават тази романтична картина, като казват ,че “климатичните промени са факт, без значение какво се случва с коронавируса”. Наистина, емисиите на въглероден диоксид (CO2) и азотен диоксид (NO2) в глобален мащаб намаляха заради спад в икономиката, но “това прилича на човек , който слабее заради болест”. Можем да се съгласим, че затварянето на заводите и спирането на колите не е устойчивият начин за решаване на проблемите с климатичните промени .

Намаление на емисиите азотен диоксид в Италия - развитие между 1 януари и 11 март. Вижда се почти пълното изчезване на NO2 към 11 март в Северна Италия - седмица след въвеждането на строгите мерки в района. Източник: служба "Коперник" към Европейската комисия.

”Те не изискват светът да бъде “затворен”. Технологиите, които са необходими за живот в баланс с природата съществуват. Борбата с климатичната криза е дългосрочен процес, който изисква преосмисляне на цели индустриални отрасли, както и нашия начин на живот,”, посочва в анализ по темата CNN. 

Затова както светът се обедини, за да се бори с COVID 19, може да направи същото и за климатичните промени - инвестиране в зелени технологии, преминаване към екологично чисти енергии, както и да се стимулират хората да променят навиците си. 

 ”Днес светът има възможност да се упражни в управление на глобална криза. Не трябва да я пропиляваме”, завършва анализа си CNN.

Когато започнем да излизаме от пандемията, обаче, кое ще е по-важно за правителствата и обществата - климатичната криза или настъпилата вече икономическа криза? Дали  коронавирусът няма отново да премести глобалното внимание и ресурси от решаване на климатичните проблеми в друга посока ?

 Уроците

Когато COVID 19 отмине, е добре да сме си научили някои от уроците, които получихме по болезнения начин, живеейки в карантина:

  • Ние принадлежим на едно свързано семейство на Земята;
  • Науката е важна - развитата наука спасява животи:

Научните факти за унищожаването на природата са ясни от десетилетия, но обществото рядко се вслушва в тях;

  • Отношението към природата се отразява и на нашия живот:

Нарушаването на хабитатите и биоразнообразието създава условия за разпространението на смъртоносни нови вируси и болести като COVID 19.

  • Колкото по- бързо преминем към действие , толкова по- малко ще страдаме:

Негативните последици от климатичните промени са бавни и системни, но не по-малко смъртоносни. Затова държавите трябва да действат бързо, за да са подготвени за бъдещ лош сценарий свързан с климата, а не да чакат кризата да стигне своя връх;

  • Възможни са драстични промени много бързо:

Кризата коронавирус доказа,че е възможно да се направят радикални промени и да се дадат тежки икономически жертви, когато цената е човешкият живот. Въпросът е: Защо не го правим за климата? И не на думи, а с  реални действия.

MOVE.BG и борбата за природата

Борбата за природата има различни измерения. Едно от тях са личните действия на всеки един от нас. В подкрепа на стимулирането на по-природосъобразен живот, MOVE.BG заедно с Градски експериментариум издаде наръчник за компостиране. Свалете го безплатно сега, защото личният пример е важен и заразява останалите!

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Зелени решения за България