Широко отворени очи за екопредизвикателствата

Пикът на коронавирус пандемията отминава, светът тепърва много бавно и предпазливо ще се опитва да върне предишния си ритъм, хората излизат от тежката изолация и постепенно възобновяват общуването  помежду си. Правим тези стъпки към нормализиране на нашия живот, но вече екипирани с уроците от  COVID-19. Светът по един болезнен начин имаше възможност да се упражни в управление на глобална криза. Не трябва да я пропиляваме, а да насочим тази обединена енергия и опит в решаване на предизвикателствата на климатичните промени. С това разбиране MOVE.BG проведе втората онлайн дискусия от проекта “THE BIG CHANGE”, която беше посветена на зеления рестарт след пандемията .

“COVID -19 “затвори “света по безпрецедентен начин и фокусира цялото внимание на лидерите и обществата в търсене на решения за ограничаване на ефектите от пандемията. Тази нова ситуация постави на stand-by решаването на спешни глобални проблеми като промяната в климата и нарушения екологичен баланс,”  така Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и домакин на дискусията постави проблема, който сега стои и пред правителствата, и пред зелените организации, и пред нашите общества. Опасността е усилията за възстановяване от последиците след здравната криза, да не поставят в риск екологичните политики. 

Саша Безуханова припомни, че  2020 изглеждаше като годината, в която най-сетне трябваше се вземат значими дългоочаквани трансформационни решения, свързани с предизвикателствата пред климата и драматично нарушените баланси в природата и даде за пример дискусията за новата Зелена сделка за Европа, отложената Годишната конференция за климата на ООН и отменената  Kонференция за Конвенцията за биологичното разнообразие, определяна за най-важното събитие на десетилетието по темата за опазване на биоразнообразието.

Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България, очерта амбициозните европейски политики, свързани с промените в климата, предвидени за тази година, но не скри, че нашата страна е слабо представена в тези процеси .

”Виждаме сериозна движение на европейско ниво в посока Зелената сделка да стане част от икономическото възстановяване. И ние много настояваме всички стъпки от тази Зелена сделка да не бъдат отлагани. Ще бъде лошо изкушение да кажем, че сега друго е приоритет. Напротив, нещата са свързани”, допълни Веселина Кавръкова.

Климатичната криза също е спешен глобален въпрос - с тази загриженост участниците в дискусията набелязаха част от спешните екологични проблеми, настъпили вследствие на човешкото въздействие върху природата. Глобалното затопляне и увеличаване на парниковите газове в атмосферата, 80% обезлесяване на планетата и намаляване с 50% на биомасата за по-малко от 100 години, нарушени хабитати на животните, появата на нови заболявания. Самият COVID-19 след HIV, Ебола и SARS e поредният вирус, предаден на човека от дивия животински свят и директен резултат от дългогодишната груба интервенция в природните екосистеми.

“Дали, обаче, кризата с COVID-19 няма да се окаже добрият катализатор за мобилизиране на света за решаване на другите значими рискове за живота ни в бъдеще -  именно свързаните с климатичните промени и нарушения екобаланс? Това е сценарий, който си струва да бъде оценен и подкрепен,” посочи Саша Безуханова като насочи разговора към перспективите за адресиране на екологичните предизвикателства.

И един от ефектите от промените, които наложи работата в среда на социална изолация, е бързото разширяване на дигиталната култура, което е добър шанс за развитие и въвеждане на високотехнологичните зелени бизнеси (greentech), както и дигитално-базирани решения в областта на климата и биоразнообразието. 

Каква е гледната точка на младите предприемачи, чиито стартиращи компании са фокусирани върху търсене на зелени решения?

Доц.д-р Хюсеин Йеменджиев, преподавател в Бургаския университет и основател на Енова H2O смята,че двете кризи са все още управляеми.

“Ние разполагаме със знание, с научен технологичен капацитет, който ни позволява да посрещнем предизвикателствата. Единственото, което се изисква, е синхронизиран отговор и действия, които ангажират политиката, науката, бизнеса и обществото. Политиките трябва да са базирани на научни факти. Само по този начин те могат да получат кредит на доверие от обществото и в крайна сметка бизнесът да премине по- леко през тази криза”.

Основателят на PLAN A Любомила Йорданова се включи в дискусията от Берлин, за да сподели опита на своята компания в ангажирането на бизнеса и обществото с решения за живот и работа в баланс с природата.

”Дълбоко вярвам, че ние няма да излезем от тази ситуация същите, както сме влезли в нея, защото очите ни са много по-отворени за това какви предизвикателства предстоят в следващите месеци не само на икономическо, но и на екониво. Хората са силно концентрирани върху информацията, която получават онлайн и това ще даде подиум на нови решения,” сподели Любомила Йорданова.

Така по един парадоксален начин пандемията, която “затвори света” засили сетивата ни за средата в която живеем, за природата, която ни заобикаля и която ни напомни, че можем да дишаме по-спокойно, че можем да консумираме по-малко, че можем по-ясно да чуваме песента на птичките.

“Решения има, има и моментум. Защото опитът на света в управлението на глобалната криза, свързана с коронавируса, може и трябва да се приложи за решаване на екологичната криза,” обобщи дебата Саша Безуханова.

Разговорът посветен на зеления рестарт след пандемията показа още веднъж, че за климатичните промени трябва да се говори с факти и решения, да се говори за това как хората могат да бъдат част от промяната, а не как са част от проблема. Само така те създават мостове помежду си и разговорът вече не е труден.

Пълен запис на дискусията гледайте тук.