Пролетарската провинциалност видя в смъртта на Анджей Вайда повод да отключи отново стария спор.
Дава ли (ни) изкуството възможност да направим света ни по-добър?
Отново практиците, експертите по видимото, по обмяната на веществата, не искат да признаят - ние живеем живота, който е преди всичко свят на нашите представи за свободата, която сами си даряваме. Изкуството не храни, изкуството отключва светове, то дарява когато си разрешиш да го видиш, а после усетиш, (съ)преживявайки го.
Изкуството свързва, то прощава, събира различните, обединява, разказвайки, показвайки колко сме еднакви ние хората на земята. Изкуството е пример, кокто заразява, влизайки дълбоко през символите и образите си някъде дълбоко в нас - в нашите територии, за които дори не подозираме.
Изкуството не променя света. То променя нас и нашите представи за себе си. В това е и неговата заплашителност за материалистите, тези дето не разбират света извън видимото, изтъканото от самотни факти, а не от процеси, явления - стари колкото света и повтарящо се невидими за сричащите или не знаещите езика на душата.
За неразбралите смисъла на живота - ние живеем това, което сетивата ни "виждат" и сме точно толкова високи и или ниски колкото са пластовете от култура, над които сме стъпили, всъщност издигнали се над плоското двумерно. Всички останали измерения на нашия свят са нашите души - живи и заради изкуството, което не е преднамерена или насилена изкуственост.
Признато или не, осъзнато или до там - истинското изкуство е свобода - онова, което мразят мразещите бъдещето.
Там, в тая "невидима" думичка е дертът на решилите днес да "опровергаят" Анджей Вайда, един от тези дето си е говорел с боговете и душите ни.
Полският режисьор Анджей Вайда ни напусна на 90-годишна възраст.
Режисьорът на "Човекът от желязо", "Човекът от мрамор", "Катин", "Лех Валенса" и много други филми е възпитаник на Академията за изящни изкуства в Краков и Висшето училище за кинематография в Лодз. Още първият филм на младия Вайда "Поколение" от 1955 е заявка за големия му талант. Между1981 и 1989 е член на консултативния комитет на опозиционния на комунистическия режим профсъюз "Солидарност". Режисирал е повече от 40 спектакъла в различни театри по света, а негови филми са отличавани с Оскар и Сезар, Златен лъв на кинофестивала във Венеция и Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал.
