Вчера се спомина Нелсън Мандела.
Странно нещо е смъртта в живота на живите. Когато един живял до нас велик човек си отиде, изведнъж, всички други, останалите на земята, вкупом се сещат за него. Смъртта е сякаш прожектор, който превръща тръгналия се в знаментост. За малко.
После идва времето, което лекува болката на близките, животът, който е по-силен от всичко на Земята и Истината за отишлия си.
В тези дни след смъртта му и преди погребението на Нелсън Мандела ще бъдат казани всички прекрасни думи за един човек. Защото Мандела ги заслужава не заради нашето искрено или не съчувствие или привидно преклонение, криещо човешкия страх от смъртта. Мандела го заслужава, защото е много Голям Човек, родил се в "черна" Африка. Там откъдето днешния модерен свят си е осигурявал робите, разкоша и където всяка от великите сили векове са крали десетки милиони анонимни животи в името на своя просперитет и благоприличие.
Има нещо дълбоко двулично в хоровото плачене на света в такива моменти. Сякаш смъртта прави един човек по-различен от другите, и те, уплашени от различността му, разказват какви са искали да бъдат, но не са могли. И се "компенсират" - през гузността на думите си във възхвала на отишлия при Господ.
Мандела е друга история. Мандела е силен и без нас. Безспорно силен, защото сред мрака на Южна Африка, на място интересно за всички велики сили заради геополитичската роля на територията, един черен мъж пожелава да бъде различен и устоява през стоицизъм, който само друг велик "отсъстващ от земята" е проявил - Ганди.
27 години затвор за много хора са край на всичко. Мандела е в затвора, защото е революционер, терорист по законите на ЮАР сам си признава за невинните жертви дадени от дейността му.
Никой няма да каже днес защо Мандела е наистина велик. Мандела е голям, защото той извървява Пътя от революционер, правещ атентати и терорист до ролята на обединител в Африка, където както той, така и другите ръководители на съпротивата срещу режима в онези времена са наследници на племенни вождове.
В страна без образование, с господство на белите, властващи през силата на оръжието над разпокъсана на племена маса от чернокожи жители.
Та именно в тази страна се ражда наследника на младши клон на династията, управлявала племето тембу в територията Транскей в Капската провинция, роден като Нелсън Холилала Мандела от народността кхоса. Роден е в Мвезо, селце в близост до столицата на Транскей, Умтата.
И от един от милионите анонимни останали да живеят в ЮАР роднини на робите става Гражданин на Света.
Защото не спира да си признава, че се променя в представите си за света и че грешал. Не спира да говори, следвайки съвестта си! И не спира да обединява хора, които са разделени помежду си по племенни, дълбоки в историята си причини, и да защиатава правата на черните, истинските собственици на земата си!
Мандела е велик и всички днес плачем.
Но истината за неговата голяма роля в Световната история отново ни показва едно - Величието е Стоицизъм, Честност, Воля, дълбока връзка с Истината и Морала! И търпение!
Размерът на Мандела е този, защото той не спрял да бъде себе си и да го казва открито пред света, пред своите сънародници и да обединява всички през Ценностите, заради които и в името на които всички се кълнем, че ценим. Мандела го е правил и животът му дава "простичкия" пример колко е "просто" това, когато си по-голям от страданието, омразата и съблазънта на лесното! Когато си по-голям от Лъжата и не й се подчиняваш, а публично я назоваваш!
И обединяваш, търсейки голямото, което винаги го има и обединява човешките същества! Събиращ в името на своята страна!
Някъде тук ние ставаме малки и трябва да замълчим!
Бог да прости Нелсън Мандела!
