Потопените български села оживяват: две момичета с каузата да съхранят изгубената памет

Ляво: Семейството на Ралица и Стела на реката. Дясно: Семейството им разваля къщата си. Снимка: Личен архив. Колажът е предоставен от проекта „Изгубени под водата“.

„Миналото ни учи да разбираме настоящето. 

Историята е низ от исторически цикли, които

 се повтарят под една или друга форма.

Ако разбираме миналото, ще можем да си обясним и настоящето.“

Те искат да опазят паметта на потопените български села, мотивирани от желанието да продължат делото на своя дядо. Те започват като инициатива в Instagram, а днес вече са дигитално-базиран проект, който разказва забравената история на разрушените български села и на техните насилствено изселени жители. 

Те са две сестри - Стела и Ралица Каменови - създателките на „Изгубени под водата“. 

Стела е културолог по образование, куратор на свободна практика, част от екипите на „Sofia Graffiti Tour” и артистичната резиденция „Wоrld of Co”. Ралица завършва специалност “Филмов и телевизионен монтаж” в НАТФИЗ и се занимава с различни сфери на аудиовизуалните изкуства. Двете заедно проучват селата, като Стела отговаря за проучването, подбора на истории и текстовото оформление на „Изгубени под водата“, а Ралица за визуалната част на проекта. 

С двете момичета се срещаме, за да научим повече за тяхната мотивация да се занимават с историята на потопените български села, както и за да ни разкажат как се развива  „Изгубени под водата“, който отскоро има вече и свой собствен сайт.

Потопената памет

През комунизма над 40 български села са насилствено разрушени по време на изграждането на язовири - процес, който остава дълбок отпечатък в живота на жителите на тези места, принудени от властите да остават домовете си и свързаните с тях мечти и планове. „Изгубени под водата“ връща спомена за тези забравени селища, защото те са част от историята на България и без тях пъзелът на нашето общо минало няма да бъде осъзнат в пълнота от днешното поколение.  

 „Когато човек подхване темата за миналото, несъмнено един от важните аспекти, по които може да разгледа проекта ни, е темата за колективната памет. Тя е сложен социален процес, чрез който дадена група хора изгражда и възпроизвежда връзката си с миналото. В тази връзка колективната памет е и ключов момент в изграждането на идентичност на всеки един от нас. И когато това бива нарушено, несъмнено остава някакъв отзвук в индивида”, споделят ни Стела и Ралица.

„Интерес към миналото винаги е имало, но през последните години, в световен мащаб наблюдаваме нарастващ интерес към миналото. Появиха се и продължават да се появяват проекти, изложби, инсталации, които целят да провокират зрителя да обърне поглед назад, за да разбере по-добре къде се намира сега в настоящето“.

Семейството на Ралица и Стела на моста "Бръвта" в с. Живовци. Снимки: Личен архив. Колажът е предоставен от проекта „Изгубени под водата“.

Двете момичета започват да се занимават с темата за потопените села, мотивирани от семейната памет за разрушеното през 60-те години село Живовци край Монтана.

„Вдъхновението ни идва от дядо ни  Станкo, чийто род е от с. Живовци, едно от двете села, намиращи се на дъното на язовир “Огоста” (някога яз. “Михайловград”). Като малки прекарвахме летата при баба Маша и дядо Станко в Монтана, където всички хора от едната страна на улицата бяха изселени от с. Живовци, а от другата страна -  от с. Калиманица.  До някакъв момент смятахме, че това е много типична история, тъй като винаги сме слушали истории за изселването, за развалянето на къщите и строежа на новите в Монтана. Впоследствие осъзнахме, че подобно нещо не се среща навсякъде.

Друг основен фактор, който ни провокира да дадем начало на проекта, е и личният архив на дядо ни Станко. Дълги години той се е занимавал със събиране на материали по темата. След пенсионирането си, той прекарва много часове в библиотеки, архиви и в разговори с жители на бившето село. Всичко това беше описано и систематизирано много добре. За съжаление, когато почина, бяхме малки и сега нямаме възможността той да ни разказва и напътства.

Двете сме си говорили, че трябва по някакъв начин да уважим неговия труд, и обсъждането на подобен проект често е присъствало в разговорите ни. Така решихме да положим основите на “Изгубени под водата” и да намерим естественото продължение на труда на дядо ни. Благодарим на всички, които се отзоваха и съдействаха за осъществяването на проекта, както и на Национален фонд “Култура” за финансовата подкрепа.“

Историята като многопластов разказ

Останките от селата под яз. Жребчево. Снимки: Личен архив. Колажът е предоставен от проекта „Изгубени под водата“.

Стела и Ралица възприемат историята като „многопластова, с преплитащи наративи и гледни точки“. Този техен възглед, както и мотивацията им да достигнат до младите хора и да им разкажат за тази важна част от най-близкото ни минало, се отразяват на похватите, които използват, за да представят историята на потопените села. 

Двете момичета искат да обогатят преживяването на читателите, да допълнят историята и усещането към нея. Затова използват разнообразни източници на информация и форми на представяне на историческия разказ: откъси от литературни произведения, архивни кадри, откъси от пресата, различни визуални материали. 

„Когато надграждаме оставеното от дядо ни, неизбежно се сблъскваме с предизвикателството да отсеем най-важното от архивните материали. Целим да направим проекта интересен и любопитен, именно заради това визуалната част на проекта е от изключително голямо значение за разказа на тези истории. С “Изгубени под водата” бихме искали да провокираме използването по-съвременен прочит и представяне на исторически теми. Смятаме, че подобен подход би направил музеите по-интересни места.

„[Искаме] да намерим начин да разкажем тези малко познати истории по интригуващ и съвременен начин и да запознаем обществото с този аспект от миналото ни“.

Първите истории

Христо Вакарелски по време на теренно проучване, както и откъс от записките му, които гласят: „Главната улица продължеше по пътя който се отделяше от шосето София-Самоков, правеше една неправилна…и излизаше от селото по посока на Шишманово…“ Снимки: Централен държавен архив, Фонд 2072К. Колажът е предоставен от проекта „Изгубени под водата“. 

Работата по проекта започва с проучването на селата Живовци и Калиманица, изселени поради строежа на язовир “Михайловград” (дн. яз. “Огоста). Новите им проучвания обаче са посветени на два други язовира – Жребчево и Искър. „В чашата“ на яз. Жребчево остават селата Долнo Паничерево, Жребчево и Запалня.

За най-големия язовир в страната - яз. „Искър“ и намиращите се на дъното на язовира села - Калково, Шишманово и Горни Пасарел, ни разказват, че откриват голямо количество материали, които са им помогнали много. Сред интересните моменти от проучването им е дейността на „Христо Вакарелски, на когото в ролята на етнограф и фолклорист, е била възложена задачата да направи цялостно проучване на трите села, преди тяхното изселване. Трудът му е огромен, като вътре може да се намерят, както диалектът от този край, така и рецепти, обичаи и др.”

Инж. Иван Иванов (1891-1965). Снимки: “Водопровод “Рила - София””, инж. Иван Иванов, I част (1926), II част (1931). Колажът е създаден от проекта „Изгубени под водата“.

“Друг интересен момент  с построяването на яз. Искър е свързан с инж. Иван Иванов - бивш кмет на София, осъден на смърт от Народния съд. Впоследствие присъдата е отменена и поради нуждата от квалифициран и опитен хидроинженер, му е възложена задачата да ръководи строежа на яз. Искър. Но по време на НР България, за това негово дело не се говори, дори не е поканен на откриването на язовира.“

По време на пътуванията си се срещат и с редица хора, потомци на жители на потопени села. Чуват много истории, „като голяма част си приличат, предимно по начина, по който се е случило изселването, въпреки това всяка една история има своите специфики, тъжни и щастливи моменти. Например, масово за възрастните хора това е било голяма драма, нещо толкова нежелано, един вид откъсване от корена, докато за младите хора е било повод за радост, че отиват в по-голям град, с повече възможности“. 

Всяка една история оставя „значителен отпечатък“ върху тях и проекта. Въпреки това отбелязват, че и процесът на изселване не е единствено събитие от миналото. Случаи на изселване „продължават да се случват и в днешно време по цял свят, заради строежа на пътища, язовири и електрически подстанции, така че по някакъв начин тази тема (за изселването на строежа на нова инфраструктура, бел. ред.) продължава да бъде актуална“.

Какво следва?

Строежът на язовир "Искър". Снимки: Списание “София”, 1953. Колажът е създаден от проекта „Изгубени под водата“.

Отскоро проектът притежава „двуезичен уебсайт-изложба, който представлява артистично изследване и архив на българските потопени села“, по думите на Стела и Ралица.  Сайтът е „естествено продължение на инициативата…чрез него ще може да научите още за тези малко известни истории. Надяваме се с тази стъпка да улесним достъпа до проекта, както и да събудим интереса на повече хора по темата“.

„[Искаме] в бъдеще да създадем и физическа мултидисциплинарна изложба, която по по-абстрактен начин да потопи публиката в историите“.

Въпреки медийния интерес към „Изгубени под водата“, двете момичета отбелязват като успех нещо друго - обратната връзка от читателите и особено получените съобщения от хора, „които са потомци на изселени села и имат сходни истории в семейството си - това ни амбицира още повече да продължим с проекта. 

Определено се наблюдава интерес по темата, което искрено ни радва“. 

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!