“За нашия дом” на 24 май

Представяме ви едно изследване за историята на 110-годишната сградата, в която се помещава един от храмовете на образованието в Шумен.


От Моята българска история, публикувана на 22 май 2020

Програма “Моята българска история” получи много интересен текст за нашата интерактивна историческа карта на България по повод 24 май. Звезделина Цветкова, библиотекар в Средно училище “Йоан Екзарх Български”, ни изпрати текст за историята на сградата, в която се помещава училището. Зданието, което тази година става на 108 години, е един от най-важните храмове на образованието в Шумен: в него се е помещавала мъжка гимназия, механотехникум и спортно училище, а от 2000-ната година е дом на хуманитарната гимназия.

През 2018 година Андрей Соколов, преподавател по история в училището, прави изследване за миналото на сградата и за хората свързани с нея. Той публикува книгата "За нашия дом", за която сега ни изпрати текст Звезделина Цветкова. Тази година училището отбелязва своя 20-годишен юбилеен патронен празник.

Вие също можете да ни разкажете историята на вашето училище, град, род, улици и предмети и събития, свързани с нашето общо минало. Споделите я сега на нашата интерактивна карта.

А сега приятно четене на разказа за сградата на СУ “Йоан Екзарх Български”:

“Книгата   е първата по рода си историческата монография на образователна институция. Тя е уникална с това, че изследва събития, случки и личности, оставили своя отпечатък в  108-годишния живот на сградата, която  днес е дом на СУ „Йоан Екзахр Български“. Намерението на  книгата  е да обхване трите основни обществено-политически периода, през които функционира сградата, а именно: времето на българското царство, народната република и най-новото време. Това издание е първата част от  реализацията на  проекта, като фокусира вниманието върху периода от средата на XIX в. до 1944 година.

Една от целите на автора Андрей Соколов, преподавател по история и цивилизации в СУ „Йоан Екзахр Български“, е да популяризира имената на позабравени или пренебрегнати личности, допринесли за просветното и културно дело в шуменския край. Рачко М. Рачев е един от родоначалниците на българската педагогика в следдосвобожденския период, личност, която дава много на шуменската просвета, а днес тъне в забрава. Интерес буди и личността на архитекта, чието дело е сградата - арх.инж. Янаки Шамарджиев - шуменецът е почетен гражданин на столицата и един от водещите строители в страната, първият, който съчетава тези две специалности.

В бурните времена, годините на войните за национално обединение, 1912/13, 1915/18, се променя и предназначението на сградата, като тя продължава живота си с нов статут на Реквизиционен склад, 2-ра местна болница и квартира на 129-ти германски пехотен полк.

На няколко пъти в първите десетилетия учениците от Държавната народна мъжка гимназия са въвлечени в политическите борби, което се изразява в двете големи ученически стачки от 1919 и 1931/32 г.

Отделено е нужното място за самия учебен процес в сградата, който носи всички предимства и недостатъци на тогавашната епоха, но безспорно издига  авторитета на учебното заведение и  го налага  като водещо в региона. Материално-техническата база непрекъснато се подобрява и обновява, независимо от редица трудности и спокойно може да се квалифицира като европейска и модерна. 

При анализа на документалистиката от архива авторът проследява детайлно делото по убийството на курсистите от тогавашния институт и още един значим и специфичен за шуменската просвета факт - от 1919 година в западното крило на сградата се помещава Висшият педагогически курс, който две години по-късно вече носи името Учителски институт и е допълнен с образцова прогимназия. Той се налага като „ковачница“ на така нужните за страната педагогически кадри. Внимателно е проучено и следственото дело по убийството на трима от курсистите на института: събитие, което досега се възприема в границите на идеологемно-партийно клише, в книгата е пресъздадено чрез безпристрастно и необременено отношение към живота на обществото през изследвания период.

Лична кауза на автора при реализирането на проекта  е  да  наложи в родната история  забравената днес дата 12 април 1873 година, с която се поставя началото на модерното българско образование.  Тогава в Шумен се провежда най-големият  учителски събор, наречен „Варненско – Преславски” по името на епархията.

И не на последно място, авторът отбеляза факта, че сградата  е една от най-впечатляващите и стилни сгради в града, редом с тези на Народното читалище „Добри Войников“, сградата на Военния клуб и Съдебната палата.

Над 300 личности са упоменати по различен повод в историческия труд, като част от тях са категорично заели своето място в пантеона на българската култура и образование, като се започне с митрополит Симеон, мине се през Тодор Икономов и Велико Дюгмеджиев и се стигне до Стилиян Чилингиров.

Целият учебен процес е разгледан на фона на случващите се политически и културни събития в Шумен и страната, защото учебните заведения са отворена институция, влияеща се и откликваща на промените и желанията на обществото.

Монографията е снабдена и с обстойна библиография за цитираните трудове и подробна периодика, което позволява на проявяващите по-задълбочен, професионален  интерес да надникнат сами в духа на онази отминала епоха.

„Това първо издание на „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA“ на средно училище „Йоан Екзарх Български“ e успешен опит в изследването на една от емблематичните сгради в Шумен. Историята на сградата и събитията, свързани с нейните обитатели, са принос в краеведските проучвания,” споделя Валентина Тодорова, директор на СУ „Йоан Екзарх Български“ и допълва:

“Авторът се базира на голям обем архивни документи, както и на местния печат, като разглежда значими факти от шуменското просветно дело. Разкрива живота в популярната Шуменска държавна мъжка гимназия „В. Друмев“ и Учителския институт „Д-р П. Берон“ на фона на събитията в Шумен и страната от средата на XIX в. до септември 1944 г.

Днес няколко учебни заведения претендират да са наследници на техните постижения и традиции, но ние, подобно на онази случка в Древна Гърция, разказана от Езоп, ще кажем: Тук е Родос, тука скачай!“

Прочетете откъс от книгата тук.

За автора

Авторът - Андрей Соколов, е роден през 1967 година в гр. Нови пазар. Историк, отдаден на изследването и преподаването на история. Работи в системата на образованието - основно, средно, професионално, хуманитарно училище, запознат е със спецификата на училищното дело и живота в тези среди. Не са му чужди и проблемите на местното самоуправление - общински съветник и кмет на община Нови пазар в периода на демокрацията. За кратко работи и в отдел култура на община Щумен. Понастоящем е старши учител в СУ "Йоан Екзарх Български". През 2019 година е удостоен със званието учител на годината на община Шумен.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история