Платена съвест

Един пример от реалността за това кой и как пречи на съдебната система да функционира успешно


От МOVE.BG, публикувана на 23 март 2015

„Заклевам се … да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив…“[1]

Започна инициативата на MOVE.BG: "Право и ред: справедливост в пет стъпки", чиято цел е да обърне общественото внимание към проблемите на правосъдието в България и да стимулира открит, честен и най-вече човешки диалог за това как да направим съдебната система по-справедлива и животът на всички ни - по-добър. В рамките на следващите 5 месеца ще поставим 5 теми за обсъждане. Започваме с "Независим съд и съдебна система". Включи се в дискусията на MOVE.BG "Как да гарантираме независимост на съда и съдебната система?", която ще се проведе на 31-ви март, вторник, от 18.30 часа.

„Защо е важна независимостта на съдебната власт?“

Простият отговор на този въпрос е: „За да сме сигурни, че всеки съдия, прокурор, следовател действа по съвест – според разбиранията си за добро и зло.“ Т.е. „независимост“ означава магистратът да действа по вътрешно убеждение, а не под външно влияние на политици, подкупващи бизнесмени или корумпираните им началници в системата.

Да, той може да е лош човек и да злоупотребява с правата си, за да се облагодетелства. Но може и да е добър – от тези, които са готови да жертват себе си, за да има правда. Именно те са

героите, които трябва да се борят с корупцията и да хванат „лошите“,

включително сред колегите си. И именно гаранциите за независимост са тези правила и мерки, които ги пазят от всеки, който се опита да ги спре. Всъщност, голямата драма на българската правосъдна система е, че винаги някой и нещо пречи на „добрите“ да си вършат работата. „Лошите“ са много по-малко, но системата им позволява да виреят и процъфтяват.

Прочетете следващата история, за да видите как точно става това:

Историята

Случаят започва през септември 2004 г., когато адвокатът Христо Станчев се включва съдебната система като става следовател и веднага е назначен за началник на 4-та следствена служба на град София. Само няколко месеца по-късно, в началото на декември 2004-та , четирима негови преки подчинени внасят във Висшия съдебен съвет (ВСС) сигнал срещу него. Това са следователите Бойко Атанасов, Георги Йорданов, Светлана Стоянова-Вайзе и Вихра Попхристова, които твърдят, че той ги е принуждавал да нарушават закона, като не задържат престъпници или прекратяват дела срещу тях. Станчев нарежда на подчинените си да бъдат снизходителни по делото срещу скандално известния Боби Цанков. Следователите изнасят данни, че

потулването на едно следствено дело струва 50 000 евро, 20 000 евро е пускането от арест,

а пък лично Станчев бил прикрил данни за издирвано от Интерпол лице. Още същия месец бизнесменът Янчев, обвинен по дело за документна измама и разследван за незаконен превод на 15 000 евро в чужбина, се жалва в НСБОП, че е рекетиран в НСБОП. Той трябвало, по препоръка на адвоката си – Георги Ангелов – да подкупи Христо Станчев, за да му се размине съда. В периода 16 – 29 декември Христо Станчев се среща на няколко пъти с адвоката Георги Ангелов и бизнесмена Янчев като на срещите Станчев получава 4‘500 белязани евро.В края на месеца се провежда последната среща между тримата, на която адвокатът и следователят са задържани от НСБОП. На 26 януари 2005 г. – ВСС сваля имунитета на Христо Станчев с единодушно решение и временно го отстранява от длъжност до приключване на делото.

И тогава, когато всички очакват цялата строгост на закона да се стовари върху заловения магистрат-престъпник,

серия от „странни случки“ се случват.

Дали става дума за неправомерно влияние върху съдебната система или не – преценете:

Още през февруари същата година тогавашният главен прокурор Никола Филчев влиза в открит конфликт с Комисията по корупция към ВСС, защото не иска тя да се занимава с изнесените данни от подчинените на Станчев следователи, които са внесли сигнала срещу него. Според него и заместникът му Христо Манчев това не било нейна работа, независимо, че е създадена именно с този замисъл. Вместо да се застъпи за подчинените си, шефът на следствието Ангел Александров публично се заканва на двамата си подчинени, посочвайки, че всъщност те са обект на „много сериозна проверка“.

Все пак, Станчев е изправен пред съда, и през април 2009 г. Софийски градски съд (СГС) осъжда Христо Станчев на едва две години условна присъда, а адвоката Ангелов на 5‘000 лв. глоба. В последствие втората инстанция намаля наказанието на адвоката на глоба от 1‘000 лв.

Обществено възмущение предизвиква решението на Върховния касационен съд (ВКС), който през 2011-та година променя наказанието на Христо Станчев на глоба от 3‘000 лв. Част от основанията за смекчаване на наказанието са продължителността на делото и заключението на съда, че инициативата за подкупа не била на Христо Станчев. Малко известен факт е, че забавянето на делото става до голяма степен по вина на колегите на Станчев от следствието.

Въпреки делата и окончателната присъда, междувременно следователят не е уволнен от съдебната система, като от 2005 г. нататък той стои със статут на "временно отстранен от длъжност до приключване на делото". Това дава повод на Станчев да изчака две години, за да изтекат всички срокове и през 2013-та да поиска възстановяване му на служба в следствието и незабавното му пенсиониране,  с което да получи 20 заплати. Интересното е, че по закон магистрат не може да бъде само онзи, който е осъден на затвор. А Станчев е осъден само на глоба.

Под обществен натиск обаче ВСС отхвърля молбата му за възстановяване, тъй като приема, че осъденият за тежко престъпление не притежава необходимите нравствени и професионални качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Христо Станчев обжалва, като в момента делото му още виси пред Върховния административен съд.

Какво се е случило, в крайна сметка, със следователите, които подават сигнала?

Същевременно животът на следователите, които проявяват доблестта да сигнализират срещу престъпленията на шефа си, става черен. Те са подложени на унизително отношение от страна на преките си ръководители. Не желаейки да се подлага на това Георги Йорданов напуска системата и става адвокат, а Бойко Атанасов остава в системата. Горчива утеха за двамата следователи е награждаването им за „Магистрат на 2004-та година“ от тогавашния министър на правосъдието – Антон Станков.

Описаните по-горе факти биха накарали всеки да си направи определени изводи за системните проблеми на правосъдието.

Изводите

Този случай не е изолиран, появява се под една или друга форма навсякъде в съдебната система и е показателен за две неща:

1) Необходимостта от по-силни гаранции за независимост на съдии, прокурори, следователи; и

2) Колко е нужна подкрепата, която обществото трябва да даде на „добрите герои“ в системата, като им гарантира независимост и възможност да работят спокойно и съвестно;

Така историята става не просто възможна, но и типична, заради съществуването на конкретни системни пороци в правосъдието, свързани с липсата на независимост:

Злоупотреба с правомощия на административното ръководство.

В историята видяхме какво може да се случи на всеки магистрат, който не е удобен с поведението си, защото сигнализира за корупционна схема. Четиримата следователи са подложени на натиск и „гонитба по устав“ от шефа на следствието Ангел Александров. Животът им е превърнат в ад.

Неправомерно влияние върху и чрез ВСС върху поведението на магистрати.

Видяхме също, че натиск оказва и Главния прокурор Филчев – пряко и чрез Висшия съдебен съвет. Той на практика осуетява разследването в Корупционната комисия срещу провинилия се Христо Станчев. Вероятно по подобни механизми е бавено и делото в съда срещу Станчев, което в крайна сметка води до това да му се размине само с глоба.

Неефективност на ВСС и Инспектората към ВСС.

Бездействието на ВСС създава възможност корумпиран магистрат да се върне на работа. Отказът на Инспектората да разследва, както и като цяло неговата неефективност да разкрива корупцията в съдебната система, правят възможно съществуването на десетки подобни схеми.

Конкретни корупционни механизми.

Да, всичко изброено по-горе прави възможна и оставя безнаказана една схема за подкуп, при която разследваното лице е принудено да даде пари, за да бъде прекратено, потулено или осакатено неговото дело.

Разказът на очевидеца

Разказът на Бойко Атанасов - един от следователите, разкрили случая:

Ето какво мисли за случая разследващият журналист Лилия Христовска, която е проследила отблизо развоя на историята от самото й начало:

Как да решим тези проблеми?

Ако считаташ, че случаи като този не трябва да се повтарят и споделяш извода, че трябва да се решат системни проблеми в областта на правосъдието, за да се гарантира независимостта на магистратите и така да се подобри борбата с корупцията в държавата, включи се с твоите усилия и подкрепа в каузата за популяризиране и извършване на реформа в съдебната система!

Участвай в дискусията по темата "Как да гарантираме независимост на съда и съдебната система?", която ще се проведе на 31-ви март, вторник от 18.30 часа.

Подкрепи инициативата "Право и ред: справедливост в пет стъпки" във фейсбук.

Сподели  мнение, задай въпрос, предложи решение в коментарите под статията.

Говори с хората, убеждавай, търси съгласие и действай!

Включи се!

 


[1] Из клетвата на съдията, прокурора и следователя по чл. 155 и 156 от Закона за съдебната власт.

тагове
Право, Статия,
Автор

още от Право и ред: Справедливост в 5 стъпки