Мисия Зелена София: идеи за въвеждане на хоризонтален подход

Участниците в панела за въвеждане на хоризонтален подход към климата на ниво местна власт в България

В панела "Подготвени институции: ролята на хоризонталния подход" участваха следните експерти:

• Саша Безуханова, основател на MOVE.BG - модератор на панела 
• Марин Маринов, ръководител на Зелената програма на MOVE.BG - рапортьор на панела
• Борис Бонев, общински съветник от групата на ПП-ДБ-СС в Столичния общински съвет 
• Борислав Сандов, експерт, бивш вицепремиер по климатични политики (2021-2022)
• Мария Недина, шеф на кабинета на министъра на околната среда и водите (2023-)
• Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат и Енергия”, WWF България  
• Елица Панайотова, ръководител на “Зелена София” и фонд за чист въздух към Столична община 
• Станислав Станев, заместник-изпълнителен директор на “Софийска вода” АД, технически директор и директор бизнес развитие на “Веолия България” 
• Жоро Пенчев, експерт, част от “Екипът на София”
• Лилия Енчева-Христова, обществен посредник на Столична община

Да помислим 

Независимо дали сте представители на общинските власти, на науката, на бизнеса или сте загрижени за населеното място, в което живеете, нека започнем с три въпроса и да помислим:

• Знаем ли правомощията на местните власти - на кмета и на общинския съвет?
• Има ли общински институции, които са отговорни за прилагане на климатичните политики?
• Подготвени ли са общинските институции за посрещане на проявленията на климатичните промени като бури, наводнения, горещини, безводие?

Хоризонтален подход: защо темата е важна?

Както споменахме във Въведението на Доклада, климатичната криза не е прогноза за бъдещето, тя е тук, при нас. Според Шестия аналитичен доклад на Междуправителствената група на ООН за климатичните промени (IPCC), повишаването на температурата и последиците от това могат да станат необратими - намираме се в критична точка за бъдещето на нашата планета. С настоящите климатични политики светът няма да може да ограничи глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса и стремглаво вървим към повишаване от 2 градуса и дори нагоре. При този сценарий природните аномалии ще зачестят значително, както и значително ще бъде разширен броят на засегнатите територии и население. Последиците варират спрямо особеностите на дадените региони, като за Южна Европа, където се намира и България, се очакват значителни периоди на горещини и суши и предизвикани от тях проблеми с безводие.

Затова от ключово значение е България успешно да прилага мерки в двете основни направления на климатичните политики - мерки за ограничаване на причините за климатичните промени и мерки за подготовка за посрещане на проявленията на климатичната криза (политики за адаптация). Това е възможно само ако климатичните политики се прилагат хоризонтално - както на национално ниво, така и на местно - тоест, ако климатичните мерки и решения да бъдат включени във всички секторни политики. 

Вече над четири години MOVE.BG настоява за въвеждането на хоризонтален подход към климатичните политики. Това е подходът, който прилага и Европейският съюз от 2014 година, когато климатичните политики бяха включени в отделните политики по сектори.

“Интегрирането на въпросите на климата изисква програмите на ЕС във всички области да отчитат приоритетите в областта на климата на етапите на разработването, изпълнението и оценката на програмите,” посочват от Европейската комисия.

През 2021 година коалиция “За зелен рестарт”, която беше създадена по инициатива на MOVE.BG и в която работим заедно с WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”, призова за създаването на специална структура за координиране на климатичните политики на национално ниво - Вицепремиер по климатичен преход и зелена трансформация. Инициативата постигна успех с назначаването на първия Вицепремиер по климатични политики в България. След това препоръчахме да бъдат създадени екипи от експерти по климатични промени и зелена трансформация в отделните министерства, за да бъде реално въведен хоризонталният подход на национално ниво.

Преди броени месеци, в началото на кампанията за местните избори през 2023 година, призовахме зеленото развитие да бъде основен приоритет в управлението на Столична община, а след изборите - настояхме да бъде създаден заместник-кмет по климат и зелена трансформация.

Хоризонтален подход на местно ниво: защо е важен?

80% от градовете са изправени пред значителни опасности, предизвикани от климатичните промени - от екстремни горещини и безводие до необичайно обилни валежи, опасни бури и наводнения, а за всеки трети град тези опасности застрашават най-малко 70% от населението му. Това посочват от Carbon Disclosure Project (CDP) - световна платформа за отчитане на климатичните политики на градовете, която следи действията на над 1100 града.

Данните на CDP показват, че градовете, които предприемат интегрални и хоризонтални действия в областта на климата, идентифицират седем пъти повече съпътстващи ползи от климатичните политики в сравнение с градовете, които не прилагат холистични мерки. Всички тези ползи правят градовете по-здрави, по-щастливи и по-приобщаващи места за живеене, за работа и за инвестиции:

• 85% от градовете, които предприемат интегрални и хоризонтални мерки към климата, съобщават за ползи за общественото здраве - например, по-добро качество на въздуха, по-добро физическо и психическо здраве
• 85% от тези градове посочват социални ползи от климатичните политики - например, повишена продоволствена и водна сигурност, по-добра защита на уязвимите групи от населението
• 84% от тези градове съобщават икономически ползи - например, намалени разходи за икономиката, повече иновации в бизнеса и подобрена производителност
• 75% градовете отчитат ползи за околната среда в населеното място - например повече зелени площи в града, подобрено качество на водата и почвата

• Накрая, но не и на последно място, градовете, които предприемат интегрални и хоризонтални мерки към климата, реализират 5 пъти повече възможности за създаване на нови работни места, заради съпътстващите ползи от хоризонталното прилагане на климатичните политики

А у нас?

У нас, все още няма общини, които да прилагат подобни интегрални и хоризонтални мерки, показват данните на CDP. В България и на национално, и на местно ниво преобладава остарелият подход, при който всички теми, свързани с категориите “природа” и “околна среда”, се разглеждат под общата шапка “екология”. Това важи и за националните власти - парламент и правителство, и за общинските - както за големите, така и за малките общини.

Как това да се промени и какви са решенията, обсъдихме в панела “Подготвени институции: ролята на хоризонталния подход”, в който участваха представители на Столична община и на Столичния общински съвет, на експерти от централната власт, гражданския сектор и бизнеса. Една от основните препоръки на експертите е създаването на Институт по климат и енергия, който да координира прилагането на климатичните политики и извършването на зелената трансформация на общината, като по този начин да бъде въведен и хоризонтален подход към климата на местно ниво. 

Какви да бъдат правомощията на този Институт и какво още препоръчаха експертите, вижте в следващите редове.

Решенията

Препоръки, свързани със създаване на Институт по климат и енергия

• Създаване на Институт климат и енергия, който да отговаря за координирането на климатичните политики и зелената трансформация в общината
• Структуриране на Института на пряко подчинение на кмета и над заместник-кметовете като правомощия

Институтът по климат и енергия да има следните правомощия:

• Да извършва стратегическото планиране за зеленото развитие на общината, включително анализирайки текущите предизвикателства и добрите примери от чужбина 
• Да привлече експерти от отделните звена на общината, чрез които да бъде създаден екипът на Института (без да се раздува щатът в общината)
• Да обучи тези експерти по темите климатични политики и зелена трансформация
• Да структурира тези експерти като екипи по климатични промени и зелена трансформация, които да бъдат изпратени в отделните структури на общината и на общинския съвет - тези експерти да работят като изнесени екипи на Института в структурите на администрацията, като дават съвети на общинските служители и събират информация за предизвикателствата по темата климат в отделните общински структури 
• Да създаде и приложи механизъм, чрез който общинските експерти от различни сфери да споделят опит по темите климатични промени и зелена трансформация на ежеседмична база 
• Да въведе принципите на проектния мениджмънт с цел ефективно изпълнение и контрол на целия процес по реализиране на общински политики и мерките за тяхното постигане - ясно посочване на длъжностните лица, отговорни за изпълнението на мерките и проектите, ясно посочване на длъжностните лица, отговорни за контрола, както и въвеждане на периодична отчетност на изпълнението 
• Да въведе дигитални решения за безпристрастността на контрола на изпълнението 
• Да извършва редовни обучения за общинските служители, за да повиши капацитета на общината
• Да създаде механизъм за мащабиране на успешни пилотни общински проекти, свързани със зеленото развитие
• Да търси добри и иновативни зелени примери (научни, на граждани) от територията на общината и да помага за тяхното мащабиране
• Да създаде и приложи механизъм за публично-частно партньорство и привличане на бизнеса към мерките за зелена трансформация на общината
• Да създаде и приложи механизъм за партньорство с университетите за повишаване на капацитета на общината и за успешно планиране на зелените политики и на мерките за тяхното изпълнение 
• Да създаде и приложи механизъм за редовно събиране и публикуване на данни по различните аспекти на зеленото развитие 
• Да служи като зелен информационен център - Институтът да бъде отговорен за предоставянето на информация към медии, граждани и служители в общината по темите климатични промени и зелена трансформация. Информацията да бъде предавана по всички актуални комуникационни канали, включително уебсайт, социални мрежи, платформа за ГИС, прессъобщения към медии и други
• Да бъде активен комуникатор - чрез Института общината сама да търси гражданите, медиите и служителите
• Да създаде и приложи нови формати за привличане на гражданите към работата на общината и нейните политики - например, организиране на климатични асамблеи с представители на граждани, избрани по различни демографски характеристики, или младежки климатични асамблеи 

Неотложни задачи на Института за следващите шест месеца

• Да изработи Стратегия за зелена трансформация на общината за следващите десет години, както и да изработва годишни планове за действие за изпълнение на Стратегията за следващите четири години (Стратегията да бъде различна от настоящия “План за действие за устойчива енергия и климат”, който не обхваща зелената трансформация интегрално)
• Да създаде Работна група с представители на заинтересованите страни, която да подпомогне процеса на изработка на Стратегията. В Работната група да бъдат включени представители на гражданския сектор, на науката, на бизнеса и на държавните институции, които имат отношение по темата. Коментарите на представителите на Работната група да бъдат внесени в общинския съвет при обсъждането на Стратегията
• Да извърши актуализация на “План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г” (ПДУEК), в който са и мерките за адаптация, с цел повишаване на целите и амбициите относно адаптацията. Да създаде годишни планове с конкретни мерки за адаптация за следващите четири години на основата на актуализирания ПДУЕК. Акценти в документите да бъдат както предотвратяване и минимизирането на рисковете от горещи вълни, екстремни метеорологични явления и други  проявленията на климатичните промени на територията на общината, така и необходимите мерки за възстановяване от климатични бедствия в краткосрочен и средносрочен план
• Да създаде Работна група за актуализация на ПДУEК и за изработка на годишните планове за адаптация за следващите четири години  - Работната група да бъде администрирана от общината и в нея да бъдат включени задължително представители на районните администрации, на гражданския сектор, на учените, на бизнеса
• Изработената актуализация на ПДУEК от работната група и годишните планове да бъдат задължително внесени за гласуване в общинския съвет рамките на месец от създаването й
• Стратегиите и плановете да имат ясни, конкретни и измерими цели
• Стратегиите и плановете да бъдат написани на разбираем език за служителите в администрацията и за гражданите в общината 
• Стратегиите и плановете ясно да посочват ангажиментите и правомощията на районните администрации в Столична община
• Да изработи и приложи механизъм за комуникиране на целите и задачите по стратегиите и плановете до всеки един служител в общината - комуникиране както на големите цели, така и на отделните мерки, включително микромерки за тяхното постигане 

Препоръки за подобряване на координацията между институциите за успешната зелена трансформация на общинско ниво

• Създаване на механизъм на национално ниво за задължително участие на общините при създаване на политики по темите климатични промени и зелена трансформация
• Реформиране на Консултативния съвет за европейската зелена сделка към МС (КСЕЗС ) с цел по-активно включване на общините, които в момента не са достатъчно представени спрямо тяхната тежест
• Създаване на местни КСЕЗС или НЕСИК - на ниво общини да бъдат създадени консултативни съвети по климатични промени и зелена трансформация по модела на Консултативния съвет за европейската зелена сделка към МС или на Националния експертен съвет по изменение на климата. Както в КСЕЗС и в НЕСИК, така и в общинските консултативни съвети, да се включват представители на заинтересованите страни, включително на учени, граждански организации, представители на бизнеса и на отговорните институции
• Реформиране на длъжността заместник-кмет - заместниците на кмета да имат ясно разписани приоритети, а не общо портфолио, както е сега - по този начин ще се повиши ефективността и координиращите функции на заместник-кметовете 
• Извършване на анализ за ефективността на районирането на Столична община с препоръки за неговото подобряване
• Разширяване на Комисията по околна среда, земеделие и гори в общинския съвет с темите енергия и адаптация или превръщането й в комисия по климатични политики и зелена трансформация
• Въвеждане на механизъм за редовно отчитане на работата на кмета и на общинския съвет по темите климатични промени и зелена трансформация с цел предоставяне на информация и възможности за ефективен граждански контрол и за припознаване на зелената трансформация от страна на гражданите 
• Въвеждане на механизми за публично признаване на усилията и работата на служителите в администрацията с цел повишаване на тяхната мотивация - уважение на техния труд и осигуряване на видимост на резултатите 
• Въвеждане на функциите на електронното правителство и за мерките, свързани със зеленото развитие
• Създаване на тематичен фокус зелени иновации в рамките на Софийската агенция за инвестиции
• Реформиране на длъжността обществен посредник на общината с цел актуализиране на неговите правомощия спрямо текущите предизвикателства пред общината и нейните граждани
• Създаване на механизъм за задължителни последващи действия, които общината трябва да предприеме, след сигнали от обществения посредник, за да се преодолее настоящият правен вакуум
• Повишаване на експертния капацитет в екипа на обществения посредник чрез осигуряване на необходимото финансиране за привличане на експерти по темата климатични промени и зелена трансформация (съветници, заместници на омбудсмана)
• Създаване на комуникационна стратегия за климатичните промени и зелената трансформация, в която да се акцентира на ползите от зеленото развитие - социални, здравни, икономически ползи, както и ползи за природата, за да могат гражданите да припознаят зелените мерки и да помогнат за тяхното успешно изпълнение. Повече подробности можете да видите в главата, посветена на комуникацията и гражданите в Доклада, където създаването на подобна стратегия е детайлно разписано
• При създаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни документи (стратегии, планове за действие и други) те да бъдат разписвани по начин, който посочва ясно отговорните лица и механизмите за контрол. Например, във всеки подобен документ да се следва следният модел - Посочване на конкретните ресурси - финансови и човешки, които ще бъдат необходими за изпълнението на мерките, както и как ще бъдат осигурени. Посочване на отговорните длъжностни лица за изпълнението на мерките. Посочване на длъжностните лица за контрол на изпълнението на мерките. Посочване на конкретните санкции при неизпълнение. Публикуване на годишни доклади по изпълнение на мерките, ефективността на контрола и наложените санкции

Очертаните решения се базират на споделените идеи от участниците в този панел. Идеите са обобщени и категоризирани и не претендират за одобрение чрез пълно единодушие от всички участници в панела.

Доклад “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”

Докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето”, който можете да разгледате тук, обобщава идеите на 55 водещи експерти, който MOVE.BG събра преди няколко седмици - участваха представители на местните власти и на централното правителство, експерти от науката и гражданския сектор, представители на бизнеса и на финансовия сектор.

Експертите генерираха над 150 идеи, които Ви представяме в настоящия Доклад. Препоръките на участниците са обобщени и категоризирани и могат да бъдат използвани както от Столична община, така и от останалите общини в България.

Докладът съдържа 150 идеи за зелено развитие на София и на останалите общини в пет ключови  направления:

• Въвеждане на хоризонтален подход към климатичните политики на ниво местна власт
• Извършване на успешен енергиен преход на общините
• Реформиране на градското планиране и въвеждане на природно-базирани решения
• Включването на бизнеса в зелената трансформация на общините
• Включването на гражданите и ролята на комуникацията в този процес

Разгледайте докладът “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Създаваме заедно нашето устойчиво утре!