Моята зелена община: как да създадем климатични цели и задачи на общината

Във втората статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община” ви разказваме какви са стъпките в създаването на климатичните политики на ниво местна власт.


От Марин Маринов, публикувана на 4 юни 2024

Какво представляват климатичните цели и задачи?

Какви са стъпките за създаването на успешни климатични политики?

Кога Климатичният план на общината е завършен?

Време е за втората статия от поредицата ни “Моята зелена община”. След като в първата ви запознахме с основните общи стъпки при създаването на Климатичен план на ниво местна власт, днес ще ви разкажем за конкретните стъпки при създаването на най-важната част от Климатичния план на една община - климатичните политики и задачите за тяхното изпълнение. 

Климатичният план е стратегията, която трябва да помогне на общината да опази условията за живот в населените места, за които отговаря. Но и да помогне на общината да се подготви за проявленията на климатичните промени - бури, наводнения, горещини, безводие, градушки и други.

Успешният Климатичен план е пътят за просперитет на общината, на гражданите и на бизнеса.

За да се случи това, обаче е необходимо политиките в Плана да осигуряват интегрален и хоризонтален подход на общината към климатичните промени.

Интегрален подход означава процесите на планиране, изпълнение и контрол на климатичните политики да бъдат цялостни и всеобхватни - тоест, да бъдат взаимосвързани и да обхващат всички заинтересовани страни (включващи политики). Хоризонтален подход означава климатичните политики да бъдат част от всички секторни политики.

Защо са важни интегралният и хоризонтален подход?

Да посочим данните. Carbon Disclosure Project (CDP) е световна платформа за отчитане на климатичните политики, която следи действията на над 1100 града тип общински центрове. Данните на CDP показват, че градовете, които предприемат холистични политики в областта на климата печелят от това - стават по-здрави, по-щастливи и по-приобщаващи места за живеене, за работа и за инвестиции.

Градовете с интегрални и хоризонтални действия в областта на климата идентифицират седем пъти повече съпътстващи ползи от климатичните си политики в сравнение с градовете, които не прилагат холистични мерки. Ето и данните в детайли: 

  • 85% от градовете, които предприемат интегрални и хоризонтални мерки към климата, съобщават за ползи за общественото здраве - например, по-добро качество на въздуха, по-добро физическо и психическо здраве;
  • 85% от тези градове посочват социални ползи от климатичните политики - например, повишена продоволствена и водна сигурност и по-добра защита на уязвимите групи от населението;
  • 84% от тези градове съобщават икономически ползи - например, намалени разходи за икономиката, повече иновации в бизнеса и подобрена производителност;
  • 75% от градовете отчитат ползи за околната среда в населеното място - например, повече зелени площи в града и подобрено качество на водата и почвата;
  • Накрая, но не и на последно място, градовете, които предприемат интегрални и хоризонтални мерки към климата, реализират 5 пъти повече възможности за създаване на нови работни места, заради съпътстващите ползи от интегралното прилагане на климатичните политики.

У нас, все още няма общини, които да прилагат подобни интегрални и хоризонтални мерки, показват данните на CDP. В България и на национално, и на местно ниво преобладава остарелият подход, при който всички теми, свързани с категориите “природа” и “околна среда”, се разглеждат под общата шапка “екология”. 

Затова днес ще ви разкажем за няколко основни стъпки, които ще ви помогнат да създадете климатични цели и задачи на вашата община, които да бъдат интегрални и хоризонтални. Тези стъпки обобщихме от различни модели за създаване на климатични планове на ниво местна власт, за да ви представим основните елементи, които трябва да присъстват задължително в този процес. Използвали сме модели на доказани международни организации, като ООН и C40 - международна организация, която обединява градове от цял свят в подкрепа на изпълнението на климатичните политики на ниво местна власт (все още нито една българска община не е член на C40).

Стъпките

Стъпка 1: Създаване на климатичните политики като ясни, разбираеми и недвусмислени цели

Една от най-важните стъпки е формулирането на климатичните политики. Най-добре е те да бъдат написани като като ясни, разбираеми и еднозначни цели - по този начин климатичните политики на вашата община ще бъдат ясни както за общинските служители, така и за различните заинтересовани страни, включително за бизнеса, представителите на науката и на неправителствените организации, както и за гражданите.

Стъпка 2: Създаване на цели, които се опират на научните данни и анализи

Необходимо е целите на общината да бъдат научно-базирани, тоест, да следват данните и анализите на учените за необходимостта от намаляване на парниковите емисии и за необходимостта от подготовка на общината за посрещане на настоящите и бъдещите рискове от проявленията на климатичните промени.

Стъпка 3: Създаване на задачи, които да изпълняват вашите климатични цели

Задачите са стъпките, тоест мерките, чието прилагане трябва да води до постигане на климатичните политики. В статията използваме термина задачи вместо мерки, защото в българския език задачи посочва в по-голяма степен значението на очакваните действия - а именно, създаване на конкретни задания и изпълнение на конкретни действия за постигане на конкретна цел.

Стъпка 4:Създаване на задачи, които са ясни, разбираеми и недвусмислени и следват климатичните политики на общината

Както целите, така и задачите трябва да бъдат лесни за възприемани от различните заинтересовани страни, за да бъдат припознати.

Стъпка 5: Създаване на задачи на Климатичния план, които се базират на науката

Както целите, така и задачите на Климатичния план трябва да бъдат научно-базирани. В тази точка ще се ви обясним какво означава това.

Ако разгледаме в детайли термина научно-базирани задачи, той включва следните два елемента:

  • Научно-базирани задачи - това са задачи, които следват целите на Парижкото споразумение за климата и последните научни данни какви конкретни стъпки са необходими за ограничаване на глобалното затопляне и за посрещане на проявленията на климатичните промени. Това са задачи, които вземат в предвид ограничените ресурси на Земята и Целите за устойчиво развитие на ООН. Амбицията и обхватът на климатичните задачи трябва да осигурят запазването на природата и защитата на хората в общината от климатичната криза;
  • Конкретни задачи - задачите трябва да бъдат измерими, да имат конкретна времева рамка за изпълнение и да бъдат конструирани като конкретни стъпки за реализиране на климатичните цели.

Стъпка 6: Създаване на цели и задачи за първия стълб на климатичните политики - мерките за ограничаване на причините за климатичните промени, тоест, за намаляване на парникови емисии в общината

Създаването на тези цели и задачи за първия стълб на климатичните политики обикновено става през моделиране, базирано на данни и прогнози. Моделирането използва данни за настоящите нива на парниковите емисии и прогнози за бъдещето им развитие. За събиране на данните за настоящите нива, можете да използвате обяснението за инвентаризацията, за което ви разказахме в предходната статия (вижте стъпка 5 тук), а за бъдещите развития трябва да се консултирате с експерти, които да направят научно-базирана прогноза.

По време на тази стъпка обикновено се създава базов модел, който представлява ситуацията, ако “продължим по същия начин” - тоест, какво ще се случи без да предприемаме климатични политики. Този базов модел се надгражда с различни други модели (сценарии) за намаляване на парниковите емисии по сектори в общината, като целта е да се анализират различни варианти (сценарии) и да се избере най-амбициозният и в същото време изпълним сценарий. 

Моделирането трябва да ни покаже какви научно-базирани цели са необходими на общината ви и какви са пътищата за тяхното изпълнение, тоест, какви задачи за тяхното изпълнение са необходими.

Задачите за намаляване на парниковите емисии обикновено съдържат в себе си действия за два типа промени - технологични и системни. Технологичните промени означават смяна на дадена замърсяваща технология - например, замяна на дизеловите автобуси на градския транспорт с електрически. А системната промяна означава извършване на промяна на цялостна обществена система - например, увеличаване на процента на рециклиране на отпадъците.

Не трябва да забравяме включването на заинтересованите страни в процеса по създаване на тази част от климатичните политики.

Тази стъпка може да доведе до създаване на отделен документ - Стратегия за борба с климатичните промени, която да бъде неизменна част от Климатичния план. Но мерките за ограничаване на причините за климатичните промени могат да бъдат и само част (глава) от Климатичния план - подходът зависи от модела на планиране на дългосрочни документи в общината и от това кой подход би довел до по-голям ефект в дадената община.

Стъпка 7: Създаване на цели и задачи за втория стълб на климатичните политики - мерките за адаптация 

В този етап трябва да използвате данните от анализа на рисковете, който вече сте направили, следвайки стъпките от първата ни статия (вижте стъпка 6 тук). За всеки риск, трябва да създадете конкретна цел за преодоляването му и конкретни задачи за изпълнението на целите.

При създаването на политиките за адаптация отново трябва да осигурите включването на заинтересованите страни.

За конкретни примери за адаптация, ще ви разкажем в четвъртата статия от настоящата ни поредица.

Както и при предходната стъпка, и тук можете или да създадете стратегия за адаптация на общината, която да бъде неизменна част от Климатичния план, или да структурирате мерките за адаптация като отделна глава в Плана.

Стъпка 8: Създаване на ясна времева рамка 

Ясната времева рамка се отнася както за поставяне на конкретни срокове (конкретен месец и година) за изпълнение на целите и задачите, така и за създаването на механизъм за обновяването им спрямо нови предизвикателства и реалности - този механизъм трябва да има ясно определена ритмичност, например, извършване на анализ за необходимостта от обновяване на задачите на всеки 18 месеца.

Стъпка 9: Създаване на цели и задачи, които са дългосрочни, а не завършват с изборния цикъл в общината или на централно ниво

Климатичните политики са дългосрочна визия за развитието на общината и затова техните цели и задачи, както и тяхното прилагане и контрол, не трябва да зависят от изборните цикли. Нито от общинските, нито от тези на национално ниво.

В България изпълнението на тази стъпка има своите сериозни предизвикателства. У нас няма финансова децентрализация на местните власти и общините се финансират основно с трансфери от националния бюджет. Тези трансфери зависят от централното правителство и парламент - в момента, 71% е делът на трансферите от националния бюджет в общинските бюджети, 15% идват от местни данъци и 14% са от други собствени приходи (такси, наеми, глоби, други неданъчни приходи). 

Затова е изключително важно в общината да бъде изграден капацитет за кандидатстване по различни европейски програми - не само по фондовете на ЕС у нас, но и по други програми (директно към Европейската комисия или към финансирани от нея наднационални програми), за които е необходим екип, владеещ английски език.

Необходимо е, също така, общината да създаде план за привличане на бизнеса към климатичните политики, включително чрез публично-частно партньорство, при което, обаче е важно да създадете ясни механизми за защита на обществения интерес. Повече за привличането на бизнеса към зелената трансформация на местните власти можете да научите тук.

Стъпка 10: Извършване на анализ в кои други общински дългосрочни документи е необходимо да интегрирате определени цели и задачи от Климатичния план

Тази стъпка е ключ към реализирането на хоризонтален подход към климатичните политики или казано по-разбираемо - включването на климатичните политики във всички секторни политики.

Голяма част от климатичните политики навлизат в обсега на други сектори, защото климатичните промени са всеобхватни и далеч надхвърлят термина екология. Например, реализирането на мерките за първия стълб на климатичните политики - ограничаване на парниковите емисии - обхваща различни сектори като производство на електроенергия, производство на енергия за отопление и готвене, реформиране на транспорта към нулеви нетни емисии, реформиране на индустрията за намаляване на нейния въглероден отпечатък и т.н.

Също и мерките за втория стълб на климатичните политики - мерките за подготовка за посрещане на проявленията на климатичните промени - обхващат различни сектори. Подготовката за посрещане на обилни валежи, например, означава участие на различни сектори - туризъм, здравеопазване, логистика, индустрия, образование и т.н.

Затова извършването на анализ, който да покаже в кои други общински дългосрочни документи е необходимо да интегрирате климатичните цели и задачи, е от ключово значение за успеха на Климатичния план и за осигуряване на неговата хоризонталност и интегралност.

Стъпка 11: Определяне на всички заинтересовани страни от климатичните политики и извършване на анализ как те ще бъдат включени в тези политики

Този анализ трябва да покаже какви ще бъдат ползите за отделните трети страни от климатичните политики, за да могат тези ползи да бъдат ясно комуникирани. Анализът, също така, трябва да покаже и какви ще бъдат предизвикателствата и как ще бъде отговорено на тях - как ще отговорите, например, на притеснения, страхове или скептицизъм, които могат да бъдат предизвикани от различни фактори, като липса на достатъчно познания за климатични промени и за необходимостта от прилагане на климатични политики.

Терминът заинтересовани страни включва гражданите в населените места от вашата община, представители на бизнеса, науката, неправителствените организации, общностни групи и други. Необходимо е да включите представители на всички обществени сектори в анализа на заинтересованите страни - например, представители на образованието, здравеопазването, културата, туризмът, логистиката, земеделието и животновъдството, енергийният сектор, транспортът и т.н.

Стъпка 12: Определяне на секторите и обществените групи, които ще бъдат ключови за изпълнение на политиките за ограничаване на причините за климатичните промени

Необходимо е да извършите анализ, който да покаже кои са ключовите сектори и обществените групи за изпълнение на климатичните мерки за намаляване на парниковите емисии: кои са техните представители, как те ще бъдат включени в изпълнението на климатичните цели и задачи, как ще осигурите комуникацията с тях и тяхното включване в прилагането на климатичните цели и задачи. 

Стъпка 13: Определяне на секторите и обществените групи, които ще бъдат ключови за прилагане на мерките за адаптация 

Необходимо е да извършите анализ, който да покаже кои са ключовите сектори и общественитгрупи за изпълнение на климатичните мерки за подготовка за посрещане на проявленията на климатичните промени: кои са техните представители,, каква ще бъде ролята им в момента, когато проявленията се проявят, например, при буря или безводие, както и каква ще бъде ролята им при възстановяване от климатичните промени - например, възстановяване на разрушена пътна инфраструктура.

Стъпка 14: Разделяне на заинтересованите страни на две категории, спрямо необходимостта от включването им в планирането, изпълнението, обновяването на климатичните цели и задачи и оповестяването на действията по прилагането на Климатичния план на общината.

Необходимо е да разделите заинтересованите страни на две групи:

  • Дълбоко включена в процесите група от заинтересовани страни - това са представители на тези обществени групи и сектори, които трябва да бъдат включени пряко в прилагането на Климатичния план, например в намаляване на парниковите емисии. В тази категория влизат задължително представителите на науката, бизнеса, гражданския сектор и засегнатите институции. За тази група е необходимо да изработите постоянен механизъм на тяхното участие, да ги запознавате в детайли, дори технически такива, по изпълнението на целите и задачите и да им посочвате чрез постоянна комуникация къде могат да се включат. Изключително важно е тези страни да бъдат включени още от планирането на Климатичния план, както и във всеки един етап от създаването на климатичните цели и задачи, защото по този начин те ще разберат значението им и ще се участват активно в изпълнението на климатичните политики. Към тази тази група трябва да бъдат включени задължително и граждани - например, чрез провеждане на ежегодни климатични асамблеи, отворени лекции, обучения;
  • Активно включена група - това е широката група от граждани, които също трябва да бъдат постоянно включени в планирането, изпълнението и обновяването  на климатичните политики и в оповестяването на прилагането на Климатичния план. Използвайте различни методи за включването на тази група: например, провеждане на кампании в социални мрежи, извършване на ежегодно изследване на общественото мнение към Климатичния план, организиране на фокус групи по социално-демографски критерии.

Стъпка 15: Извършване на анализ какви са необходимите сътрудничества за изпълнение на климатичните политики и какви са конкретните цели на тези сътрудничества 

След като сте наясно със заинтересованите страни и сте определили климатичните цели и задачи, време е да анализирате какви типове сътрудничества ще са ви необходими със заинтересованите страни за изпълнението на климатичните политики. 

Определете за всяка климатична задача с кого е необходимо да си партнирате, какъв тип партньорство ще ви бъде най-полезен за реализиране на мерките, какво очаквате от това сътрудничество и кой от общината ще отговаря за него.

Стъпка 16: Създаване на механизъм за ежегоден анализ на работата ви със заинтересованите страни

Необходимо е да създадете механизъм, чрез който на годишна база да анализирате как работите със заинтересованите страни - как се прилага механизмът за включване, кои са неговите силни и слаби страни, как може да се подобри.

Стъпка 17: Създаване на списък с приоритети

След като сте създали дълъг списък с цели и задачи по двата стълба на климатичните политики, трябва да създадете и списък с мерки с висок приоритет - това са задачите, които трябва незабавно да бъдат изпълнени. 

Можете да използвате различни критерии за подбор на приоритетните задачи, сред които:

  • Мерки, които ще доведат до значително намаляване на парниковите емисии;
  • Мерки, които имат значителен потенциал за адаптация - тоест, ще намалят значително определени климатични рискове и техните евентуални човешки и материални щети;
  • Мерки, които ще създадат големи допълнителни ползи - например, отказ от изкопаеми горива, като стъпка за значително подобряване на качеството на въздуха;
  • Мерки, за чието изпълнение е възможно да изгубите средства, ако не кандидатствате веднага по определен механизъм за финансиране или ако не ги изпълните до определен срок;
  • Мерки, за които в момента е налична политическа воля и подкрепа.

Стъпка 18: Създаване на механизъм, който да гарантира справедливостта на климатичните политики

Необходимо е да анализирате какви са положителните и какви са отрицателните страни на предложените от вас цели и задачи, дали от ползите могат да се възползват всички обществени групи, как можете да премахнете евентуални негативни ефекти и да ги превърнете в позитивни чрез координация на климатичните политики с останалите политики в общината - например, приоритетно включване в програмите за преквалификация на работници от секторите в преход.

На този етап трябва да анализирате ефектите от климатичните политики върху две ключови групи, за които говорихме в първата статия от поредицата ни (вижте стъпка 7 тук) - а именно най-уязвимите групи от климатичните промени и най-чувствителните към климатичните политики. Отговарянето на предизвикателствата, които срещат тези две групи, ще ви помогне да изпълните успешно климатичните политики - справедливо, с разбиране от всички обществени групи и без социално напрежение. 

Разбира се, тази стъпка трябва да се повтаря и при анализа на изпълнението и ефектите от климатичните политики, както и при тяхното обновяване.

Стъпка 19: Създаване на ефективна мониторингова система - система за наблюдение, оценка и докладване на изпълнението на климатичните политики

Тази стъпка включва няколко ключови елемента за успеха на Климатичния план:

  • Създаване на ясен механизъм за мониторинг - кой ще отговаря за наблюдение на изпълнението на климатичните политики, какви ще бъдат неговите правомощия, включително по отношение на налагане на наказание за неизпълнение и пред кого ще бъде отговорен той, как ще бъдат включени заинтересованите страни;
  • Създаване на механизъм за оценка на изпълнението на климатичните политики - кой ще отговаря за извършване на тази оценка, как ще се гарантира независимостта на оценката, как ще бъдат включени заинтересованите страни в този процес;
  • Създаване на механизъм за докладване на изпълнението на климатичните политики - гарантирането на прозрачност е ключ за осигуряване на доверие. Затова трябва да бъде създаден план за редовно докладване на изпълнението на Климатичния план, който да гарантира предоставянето на информация на време и до всички заинтересовани страни, включително медиите.

Тези три механизма трябва да действат като единна мониторингова система, която да гарантира, че общината разбира как се изпълняват климатичните политики и, че ще може да си вземе необходимите бележки, за да подобри тези процеси. 

Необходимо е да посочите длъжностните лица, които ще бъдат отговорни за ежедневното поддържане на мониторинговата система, какви ресурси ще им бъдат необходими и откъде ще бъдат осигурени. Важно е, също така, да определите откъде ще събирате необходимите ви данни за мониторинга, кой ще отговаря за събирането, колко често ще се съберат данните и на кого ще бъдат докладвани.

Важна част от системата за мониторинг е създаването на индикатори за извършване на мониторинга. За всяка една цел трябва да бъде създаден индикатор, който да следи нейното развитие. Индикаторите обикновено измерват три типа прогрес:

  • Измерване на изпълнението на конкретните задачи за постигане на целта - измерване какво точно извършихме: това е пряко действие, което може да бъде измерено веднага. Например, закупуване на 15 електрически автобуса за градския транспорт до края на годината, като част от целта за намаляване на емисиите от транспорта;
  • Резултат от изпълнението на задачите - измерване какво постигнахме след като извършихме задачите: това е резултат, който изисква известно време за измерването му. Например, конкретното намаляване на парниковите емисии и подобряване на чистотата на въздуха от закупуването на 15 електрически автобуса;
  • Въздействие от изпълнението на задачите - измерване на ефекта от задачите: това е резултат, който изисква малко по-дълъг период за измерването му. Например, промяна на навиците на гражданите към редовно използваме на градския транспорт поради подобреното качество и условия след пускането в експлоатация на 15 модерни електрически автобуса.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОИСР) има разработена матрица от шест критерия за оценка:

  • Съответствие - довеждат ли мерките до правилните резултати?
  • Кохерентност - колко добре резултатите пасват на целите?
  • Ефективност - изпълняват ли мерките поставените им задачи?
  • Ефикасност - добре ли се използват ресурсите?
  • Въздействие - до каква промяна водят мерките?
  • Дългосрочност - колко дълго ще продължат ползите от мерките?

Ако общината има успешна мониторингова система за други стратегически документи, тя може да бъде приложена и към Климатичния план.

Стъпка 20: Създаване на Комуникационна стратегия за Климатичния план

Ако не разясним Климатичния план и неговите цели, вероятността планът да не бъде изпълнен успешно е голяма. Затова планирайте създаването на Комуникационна стратегия. 

Какво трябва да включва тази стратегия, научете от експертите, които MOVE.BG събра преди няколко седмици в рамките на инициативата “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” - в нея се включиха 55 водещи български експерти, които генерираха над 150 за успешна зелена трансформация на София и на останалите общини в България. 

Една от темите е посветена на ролята на комуникацията - запознайте се с идеите на експертите тук.

Стъпка 21: Създаване на ясен план какви човешки и материални ресурси са необходими и на механизъм, който показва как трябва да бъде осигурено това финансиране

Един от възможните варианти за осигуряване на необходимия човешки ресурс е създаването на специална дирекция по Климатични действия, чийто екип от експерти да работи като изнесени екипи за помощ, командировани в отделните структури на общината, които имат отношение към изпълнение на климатичните политики. По този начин, тези екипи ще могат да събират и обратна връзка какво е необходимо да се координира или финансира по-добре.

Дирекцията по Климатични действия може да бъде структурирана като Институт по климат и енергия за по-големите общини (виж подробно разписана тази идея тук) или като дирекция в по-малките. 

Поради липсата на финансови възможности за наемане на нови хора, дирекцията може да бъде създадена от експерти от общината, които да бъдат обучени и преквалифицирани.

Стъпка 22: Създаване на ясна структура на отговорност за изпълнение на целите и задачите в Климатичния план

Ясно и еднозначно посочете кои са отговорните лица за изпълнението на климатичните политики и кои са лицата, които ще извършват контрола по изпълнението. В Климатичния план трябва да бъдат включени и типа санкции при неизпълнение - санкции както към замърсителите, така и към общинските органи, натоварени с изпълнението и контрола на климатичните политики.

Стъпка 23: Създаване на план/пътна карта за изпълнението на задачите

Като последна стъпка, ви препоръчваме да създадете пътна карта за изпълнение на Климатичния план - в нея включете основната информация за климатичните задачи

  • Тяхното описание накратко;
  • Сроковете за изпълнение;
  • Длъжностните лица, които ще изпълняват мерките;
  • Откъде ще бъдат осигурени финансовите и човешки ресурси за изпълнението на задачите;
  • Къде ще ви е необходимо допълнително съдействие, от кои институции и заинтересовани страни и как ще ги привлечете;
  • Посочете длъжностните лица, които ще осигуряват контрола върху изпълнението;
  • Какви са предвидените наказания за неизпълнение на мерките;
  • Как ще събирате данните и дали те ще бъдат с отворен достъп;
  • Какъв е процесът на информиране на заинтересованите страни и на широката публика;
  • Какъв е процесът на обновяване на климатичните цели и задачи.

В следващата статия от поредицата “Моята зелена община” ще ви разкажем за добрите мерки за адаптация.

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на столицата и на останалите общини в България. 

Запознайте се със 150 препоръки за успешен зелен преход на местните власти в България, които дадоха 55 водещи български експерти - разгледайте доклада “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла