За развитието на София в градоустройствено отношение ни разказва нашата читателка Маргарита Василева.
Не е много далеч времето, през което тъкането е заемало основна част от живота и бита на българката. Това е и един от типично женските занаяти, които са били разпространени по нашите земи. В миналото момата е изтъкавала чеиза си, докато в днешно време е по-вероятно за първи път да види тъкачен стан в етнографския музей. Особено място сред предметите от чеиза заемали кенарените платна, с които невестата дарявала своя свекър. Те служели за изработката на ризи. На домашните станове, които били характерни за всяка къща, се изтъкавали и всички предмети за домашна употреба – черги, рогозки, козяци, възглавници, кърпи, престилки.
Бабата на моята баба ѝ е изтъкала шаячен плат, когато е била на една годинка – през 1938 г. Уплътняването му се правело чрез тепане – накисване във вода и удряне по тъканта. Когато баба пораснала, си изплела дантела, пришила я в единия му край, и си направила кувертюра за легло – за чеиза.
През следващия етап от развитието на занаята започват да се правят по-големи текстилни изделия – килими. Килимарството е най-добре развито през периода на Възраждането (ХVІІІ – XIX в.). Двата основни центъра на занаята са били градовете Котел и Чипровци. На тях са наречени и двете основни техники за производство на килими – котленска и чипровска.
През 1970 г. в град Елена също се създава фабрика „Текстил“ в резултат на обединението на три цеха – Жакардов, Персийски килими и цех за текстилно боядисване. Основната дейност на предприятието била ишлемеджийска преработка на текстилни материали. Текстил е събирателно понятие, с което се означават всички изделия, които се произвеждат чрез плетене, тъкане или пресоване на влакна. Ишлемето представлява изработка на продукт с материали, предоставени от клиента, срещу заплащане за брой.
Какво е Жакардов цех и кой е бил Жакард? Жозеф Мари Жакард, живял между 1752 г. и 1834 г., е френски тъкач на коприна, търговец и изобретател, с изключителен принос за технологичната революция в текстилната промишленост. Жозеф Жакард създава тъкачен стан, който автоматизира процеса на създаване на текстилни изделия. Жакардовият стан е смятан за първата програмираща машина – първообраз на съвременния компютър. Устройството се управлявало с помощта на перфорирани карти, които се подавали нанизани в лента към механично четящо устройство с дървени бутала. В зависимост от това дали буталата преминавали през дупките в картите, или не, станът изпълнявал различни задачи. По този начин се създава гладък плат с релефно очертание и повтаряща се шарка. Разбира се, като почти всяко нововъведение, и въвеждането на тези машини в производството довело до недоволство сред обществото, тъй като предизвикало освобождаване на работници. С това събитие се свързва и появата на термина „саботаж“ – от „сабо“ – дървените обувки на работниците, които те поставяли в жакардовите станове, за да блокират работата им.
Персийският килим е ръчно изработено текстилно изделие, което води началото си от Персийската империя. Може да се изтъче, както на хоризонтален, така и на вертикален стан. Най-напред се натягат нишките на основата, след което се изтъкават няколко реда вътък. Впоследствие започват да се правя възлите, които се завързват за основата. Вътъкът служи за тяхното фиксиране на реда. Структурата се уплътнява посредством специален гребен. Краищата на завързаните влакна се изрязват с ножица. Останалата част от тях образува мъхестата повърхност на килима. За изработката на по-големи килими са използвани шаблони. Целият дизайн се нанасял върху милиметровахартия, като всяко от квадратчетата отговаряло на един възел. След това хартията се нарязвала на парчета и всяка тъкачка получавала част, която да изработи.
В цеха за текстилно боядисване се багререли преждите за производството на фабриката, както и прежди по заявки на клиенти.
През първите години след своето създаване дейността на фабрика „Текстил“ е насочена към тъкането на жакардови, двуцветни и трицветни килими, ръчна изработка на еленски губери, тъкане на битови домашни черги и др. ръчни изделия.Предприятието е разполагало със събирателни пунктове в цялата страна, в които освен че се е предлагала продукцията му, хората са поръчвали изделието, което са искали, да им бъде изтъкано.
За разнообразяване на продукцията през този период са изработени 96 модела за обикновени жакардови тъкани, 7 модела за четирицветни покривки, 9 модела трицветни килими, 8 модела двуцветни килими, 16 модела „Еленски битови губери“, 13 модела домашни битови черги и др.
През 1988 г., фабрика „Текстил“ се обединява с Комбината за услуги „Балкан“, като променя името си на „Комбинат за текстилни изделия и битови услуги „Балкан“. През 1990 г., е взето решение за отделяне от предприятието на цеховете за текстилно производство на жакардов плат, за битови тъкани и други, създавайки общинска фирма „Текстил“ - Елена. След редица преобразувания, фирмата се регистрира като еднолично дружество с ограничена отговорност през 1992 г. със запазване на предмета на своята дейност.
След разрастването на фабриката в нея работят около 400 души. С течение на времето и намаляване на търсенето, броят на работниците спада до 100. През април 2000 г., цеховете преустановяват дейността си, като по този начин приключва цялаепоха в текстилната промишленост на гр. Елена.
До преди няколко години в града със сигурност все още имаше жена, която продължава да тъче на домашния си стан. Знам това, тъй като другата ми баба, чието име нося, държеше да ми подари ръчно изтъкан еленски губер, направен специално за мен. Понеже вече не можеше да го изработи сама, поръча това на своя приятелка, която също е била работничка във фабрика „Текстил“. Затова си мисля, че е възможно в нашия дом да се намира един от последно направените еленски губери. Надявам се, че греша. И тази надежда е породена от възраждащия се интерес към българските занаяти. От факта, че ежегодно се провежда Фестивалът на чипровския килим в гр. Чипровци, както и че неуморните жени в гр. Костандово продължават да създават килими-шедьоври. Знаете за тях, нали?
*От авторката, Маргарита Василева:
„Винаги съм харесвала литературата и историята и избрах да се отдам на тяхното логично съчетание - правото. Свързвам и двете с миналото. Осъзнавам, че е невъзможно да бъде напълно запазено, но със сигурност би могло да бъде описано, а поради това и запомнено.
Затова си мисля, че всеки човек трябва да се стреми към това да знае, да помни и да разказва. Да задава въпроси, както на себе си, така и на другите за тези преди него.
Да се отнася с уважение към труда и усилията им. Да влиза в музей не единствено, за да си направи снимка. Да разгледа какво има в кашоните на тавана и в мазето му, преди да реши, че не са му нужни. И ако реши, че не са, вместо да ги изхвърли на боклука, да се опита да им намери нов дом - музей, училище, библиотека, ДА "Архиви" или да ги дари на човек, който обича да пази паметта, даже и чуждата.
Живея на място, където са са случили много исторически събития, и за което е писано много - гр. Велико Търново.“
Моята българска история
Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.
Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.
Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!
Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!
Моята българска история- твоята история е нашата обща история!