За предизвикателствата пред развитието на съвременна култура и анимация в България, както и за първия анимационен сериал по български фолклор, разговаряме с Димитър Петров, създател на “Студио Змей” и член на клуба на MOVE.BG „The ChangeMakers of Bulgaria” (CM).
Писмото беше изпратено на 7-ми ноември до г-н Васил Терзиев, избран за кмет на Столична община, както и с копие да заинтересованите страни, сред които избраните за съветници в Столичния общински съвет.*
Уважаеми г-н Терзиев,
Пожелаваме успех на Вас, на екипа Ви и на Столичния общински съвет в решаването на неотложните предизвикателства пред София. Едно от тези предизвикателства е изоставането на столицата в зелената трансформация, заради което призоваваме да бъде създадена специална длъжност за координиране на зелените политики в новата структура на Столична община - заместник-кмет по климатични промени и зелена трансформация.
Подходът на новата общинска администрация към климатичните промени и зелената трансформация трябва да бъде холистичен и хоризонтален, за да може София да бъде сред градовете лидери по зелено развитие и по икономика на бъдещето в Европа.
Основополагаща стъпка по този път е създаването на специална структура, която да координира зеленото развитие на София - заместник-кмет по климатични промени и зелена трансформация.
Защо е необходим зелен заместник-кмет?
София изпитва сериозни затруднения в зелената трансформация, които застрашават икономическото развитие на града, здравето на неговите жители и опазването на природата в столицата.
Изоставането на София в зелената трансформация на икономиката и обществото застрашава бъдещето на столицата и просперитета на нейните граждани.
Затова е необходимо да бъде създадена координационна длъжност - заместник-кмет по климатични промени и зелена трансформация - която да се заеме приоритетно с решаването на ключови предизвикателства пред града:
- дългогодишният проблем с мръсния въздух - през последния месец фините прахови частици в София надвишиха със 78% опасните за здравето на хората нива, а през предходната година ФПЧ надвишаваха няколко пъти с 300% тези нива;
- забавеното преминаване към умен градски транспорт с нулеви нетни емисии - едва 10% са електрическите автобуси в София, умното управление на разписанията продължава да бъде мираж, а гражданите все още преимуществено използват личен транспорт, създавайки задръствания и вредни емисии;
- проблемите с поддържането и развиването на зелени пространства във всички зони на града - София е 16-то място по показателя за равномерно разпределение на зелените площи сред столиците в Европа, според Европейската агенция по околна среда, като определени столични квартали са с огромни липси на зелени площи;
- липсата на умна система за събиране, преработка и преизползване на отпадъците - едва 2% от битовите отпадъци в София се събират разделно, като липсва общинска кампания, която да убеди гражданите и бизнеса, че отпадъците са ресурс, а не боклук;
- недостатъчното развитие на възможностите за производство на слънчева енергия - едва 10% е делът на ВЕИ енергията в крайното енергийно потребление в София, липсва проактивно отношение на общинската администрация към развитието на ВЕИ енергия, включително създаването на соларни инсталации на емблематични общински сгради, които да служат като модел за бизнеса и домакинствата;
- липсата на общинска стратегия за подпомагане на създаването на енергийни общности, движени от хората в града - в момента в София няма енергийни ВЕИ общности, а именно те са пътят за овластяване на гражданите и за производството на евтина, достъпна и чиста енергия;
- нерешеният проблем с енергийната бедност - над 55 000 домакинства в София продължават да използват дърва и въглища за отопление, като голяма част от тях са енергийно бедни семейства, които нямат средства сами да преминат към по-чисти форми на отопление;
- липсата на интегрален подход към темата за адаптиране към климатичните промени - общинската стратегия за адаптиране изтече през 2020 година, нова все още не е изработена, а в същото време София все по-силно изпитва проявленията на климатичната криза, като наводнения и продължителни горещини; липсва подход, който да следва утвърдения европейски модел за въвеждане на природно-базирани решения;
- липсата на дългосрочна програма на София за развитие на иновативна и споделена икономика - Столична община не използва възможностите, с които градът разполага, включително човешкия потенциал, научната база и развитата предприемаческа екосистема, за да привлича инвеститори от Европа и света и да създаде среда за развитие на икономика на бъдещето
Време е за действие
Столична община трябва да гарантира просперитета на своите граждани, което означава да тръгне приоритетно по пътя на зеленото развитие и на целта на Европейския съюз за икономика и общество с нулеви нетни емисии.
Зелената трансформация ще донесе просперитет за обществото и за икономиката в София, за семействата и за развитието на децата, за околната среда и за природата. Затова и редица европейски столици като Атина, Рига, Хелзинки, Париж, Мадрид и Берлин вече тръгнаха по този път.
Вярваме, че заявената визия за промяна в управлението на София включва и преосмисляне на политиките към зелената трансформация и превръщането им в приоритет за развитието на столицата.
Готови сме да споделим в среща с новата общинска администрация повече за възможностите, които би създало зеленото развитие и за необходимостта от създаването на координационна структура под формата на зелен заместник-кмет.
С уважение,
Саша Безуханова,
Основател на MOVE.BG и инициатор на Коалиция „За зелен рестарт“
Веселина Кавръкова,
Изпълнителен директор на WWF България
Меглена Антонова,
Изпълнителен директор на „Грийнпийс“ - България
Светослав Стойков,
Съосновател на „Институт Кръгова Икономика"
*Научете още за Коалиция “За зелен рестарт” тук.