Каузата за възстановяване на Студентския дом като културен институт: Срещаме ви с Христиан Даскалов

Време е за ново интервю от #CMeet me Questions - рубриката ни, чрез която ви запознаваме с личностите, които правят положителната промяна в България възможна, тук и сега. Личностите, които са членове на “The ChangeMakers of Bulgaria” - клубът, създаден от MOVE.BG, за да свърже в национална мрежа двигателите на положителната промяна от цяла България.

Днес ви срещаме с Христиан Даскалов,  директор на Националния студентски дом (НСД).  От 2018 година Христиан работи активно за възстановяването на НСД като културен институт. В момента Националният студентски дом предлага богата програма и едно от местата за алтернативно изкуство в България. 

Какво още предстои, какви са предизвикателствата и решенията по пътя към възстановяването на културната дейност на НСД, разказва ни Христиан в следващите редове. През юни Христиан ще бъде гост на специалния community формат за обмен на идеи, който организира MOVE.BG  - “CM Meetups”. Форматът е ексклузивен и предназначен само за членове на “The ChangeMakers of Bulgaria”. 

Промяната от първо лице

Разкажи ни за себе си в няколко изречения. 

Казвам се Христиан Даскалов и съм директор на Национален студентски дом към Министерството на образованието и науката от есента на 2018 г. насам. В свободното си време преподавам управление на технологични проекти в Технически университет - София и консултирам технологични компании относно тяхното позициониране в България. Моите лични и професионални интереси са на пресечната точка между образованието, науката и технологиите. Преди да поема ръководството на НСД, ръководех продуктов стартъп, наречен "OS.University", чиято основна цел бе разработката и утвърждаването на технологичен стандарт за дигитална валидация и верификация на придобити знания и умения. Автор съм на книгите "Стейкхолдър мениджмънт във висшето образование, науката и иновациите", "Академия 4.0 - Университет върху блокчейн" и "Домът и Университетът. Споделени истории от Царство България", които могат да бъдат намерени свободно в интернет пространството.

Разкажи ни за "Национален студентски дом" в няколко изречения.

Национален студентски дом е построен на пл. “Народно събрание”№10 през 1933 г. след продължила близо три десетилетия фондонабирателна кампания, водена от студентската младеж. Създаден като класическа клубна сграда за нуждите на студентите, през втората половина на 20-и век той се превръща във водещ за страната културен център, "студентско НДК". Създават се множество самодейни състави във всички сфери на изкуствата, организират се национални и международни фестивали с десетилетни традиции. 

След 1991 г. управлението на Дома е поверено на Министерството на образованието и науката, а от 1999 г. - на създадената на подчинение на министъра едноименна администрация - "Национален студентски дом". След 1991 г. културната и просветна дейност в Студентския дом е постепенно преустановена. В кабинетите в административната част на сградата са настанени националните студентски организации, които ползват съответните помещения безвъзмездно и до днес за организация на своите проекти и програми. В Големия кино-театрален салон на Дома е настанена трупата на "Младежки театър", която причинява пожар през 2001 г. и скоро след това изоставя опожарената сграда.

Възстановяването на културно-просветната дейност в НСД започва на самодейни начала след 2018 г. Оттогава в Дома започват да гостуват или да се съ-продуцират по над 120 културни и образователни проекта годишно, организирани от студенти, младежи или независими творци. Програмата на НСД включва алтернативни концерти, спектакли, изложби, представяния на книги, филми, образователни и обществени форуми с подчертано социален характер. При наличието на свободен капацитет, залите в сградата могат да се ползват и за репетиционна дейност от частни културни организации като по този начин се генерират средства за самоиздръжка на културно-просветния институт.

Разкажи ни за твоя проект за възстановяването на Националния студентски дом като културен институт.  Как и кога се роди идеята за него? Каква е неговата цел?

Работата ми по възстановяването на Национален студентски дом като водещ културно-просветен център в България започна през есента на 2018 г. Идеята за това Студентският дом да изпълнява подобни функции не е моя, а датира от 1904 г. - идея на студентския лидер, в последствие председател на Съюза на българските писатели, Стилиян Чилингиров, и неговия ментор, проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение в периода 1903-1907 г. Моят проект е свързан с възвръщането на старата слава на Студентския дом и осмислянето му през призмата на новото време и новите потребности на студентската младеж.

Сравнявайки миналото и настоящето, по какъв начин проектът израсна?

В периода 2018-2019 г. подехме кампания за възстановяването на Студентския дом, която бе по-скоро с характера на дарителска, с акцент върху доброволния труд за облагородяването на сградата. 

Доколкото сградата е паметник на културата и без разрешение на Министъра на културата там не могат да се извършват мащабни строително-монтажни работи, тази кампания бе силен импулс в началото, но в дългосрочно отношение не водеше до стратегическа промяна - връщахме дарения на строителни материали, тъй като нямаше как да ги оползотворим, отхвърляхме креативни идеи за различни намеси по сградата от творчески или чисто ремонтен характер, доколкото за реализацията им нямаше професионална техническа документация, която да съгласуваме. Самото съгласуване на готов работен проект изисква, след оформяне на цялата необходима техническа документация, 2 до 3 години поради неописуемата липса на административен капацитет в структурите на Министерството на културата, ангажирани с опазването на недвижимото културно наследство. 

Всичко това ни накара да променим в движение стратегията си и да работим с това, което имаме, във вида, в който го имаме без изпълнението на мащабни преустройства, разчитайки че ще намерим своята ниша в културния живот на София - непретенциозна, алтернативна, полу-ъндърграунд, но търсена и необходима за мнозина творци. 

Днес проектът за превръщане на Студентския дом в активен културно-просветен център с богата културна програмата е де-факто завършен, въпреки нуждата от основен ремонт на цялата сграда. Изключение прави единствено Голямата зала на Дома, чието връщане в експлоатация при спазване на високите стандарти за сигурност и безопасност, не може да се случи без широкомащабна инвестиция.

По какъв начин допринасяш за положителната промяна в България чрез дейността си? 

Давам сцена за изява, поле за работа, понякога дом, на творци, създатели, активисти, мечтатели, които търсят такъв извън съществуващите комерсиални решения. Генерираната в Студентския дом културна продукция и просветна дейност остава за поколенията, част от нематериалното културно наследство на България.

Кои бяха предизвикателствата, пред които се изправи, развивайки дейността си в България? На какво те научи преодоляването им?

Апатия, безразличност, арогантност, невежество, корист и други човешки пороци, демонстрирани от отговорните фактори в обществено-политическия елит на страната, ирелевантно от партийните му окраски. Преодоляването им ме научи на търпение.

Какъв е резултатът от дейността ти до момента?

Удовлетворяващ в личностно, професионално и обществено отношение.

Какво все още не си успял да постигнеш, но си пожелаваш да го направиш?

Да възстановя Голямата зала на Студентския дом - разработена е проектната документация, но не е решен въпросът с финансирането на инвестиционния проект.

Кой е най-големият урок (личен или професионален), който си научил до този момент? 

Не бих казал, че е урок, а по-скоро тест, който съм приложил и който е валидирал моята хипотеза. Промяна в обществения сектор може да се случи, като се прилагат успешни подходи и доказани инструменти от стартъп-сектора - като design thinking, agile development, minimum viable product (MVP), lean startup и др. Прилагането им, обаче, следва да се прави с разбиране, че еко-системата, в която това се случва, е далеч по-малко гъвкава и не винаги отворена към иновациите (и иноваторите). Намирането на оптималната скорост и темп на налагане на този подход е въпрос само по себе си на предприемаческо търсене и намиране.

Може ли в България и ако да - как?

В България може. Търпението, което се изисква, не е непременно недостиг (in the long run) и само по себе си изгражда необходимия за постигането на целите характер. Ключът към успеха е смиреността. Да бъдем смирени пред дефицитите на средата и времето; пред лицето на по-големите социални, икономически, екологични и други нужди на времето, в което живеем.

Проектите ни могат да бъдат успешни и без това смирение, но тогава следва да се лишим от илюзиите си за полезното им въздействие. Защото ползата, или стойността, не подлежи на еднозначна дефиниция, а е винаги въпрос на обмяна, респективно на споделено разбиране.

Познаваш ли други като Христиан?

За нас ChangeMaker е всеки, който има позитивен и значим екологичен, социален или бизнес отпечатък и който е:

• иновативен: използва нов модел или стар модел по нов начин, с който решава проблеми;
• с кауза: работи в полза на обществото, в социален или икономически план;
• активен: действа за позитивно развитие и постига реални резултати.

Ако припознавате себе си или някой ваш познат в отговорите на Христиан, можете да номинирате следващите двигатели на промяната тук.