Кръговата икономика помага за радикална промяна на икономическия модел

Светослав Стойков. Снимка: личен архив.

Необходимо е цялостно преструктуриране на господстващия в момента линеен икономически модел и въвеждането на практики на кръговата икономика е изключително необходим и важен елемент в този процес. За съжаление, обаче, липсва сериозен и структуриран дебат по тази тема в България. Това ни споделя в специално интервю Светослав Стойков, съосновател и председател на Управителния съвет на “Институт Кръгова Икономика”. Преди броени дни организацията се включи в инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации "За зелен рестарт".

Коалицията събра над 50 експерти от бизнеса, науката и неправителствения сектор, които дадоха своите решения за радикална трансформация на българската икономика по пет ключови направления. "За зелен рестарт" настоява мерките да бъдат част от изработването на български план по европейския механизъм за икономическо възстановяване след коронавируса “Следващо поколение ЕС”, както и в прилагането на Европейския зелен пакт, популярен като Зелената сделка. 

Кръговата икономика беше една от петте теми, по които експертите даваха своите предложения заедно с климат, енергия, зелени и стартъпи и иновации и биоразнообразие и земеделие. Какво представлява кръговата икономика, защо е важна, къде се намира България и кои са успешните примери, научете от интервюто ни със Светльо в следващите редове. 

Какви екологични проблеми и как решава кръговата икономика?

Общоприетата цел на кръговата икономика е да намали въздействието на линейната икономика върху околната среда, посредством предотвратяване на разхищението на ресурси и повишаване на ефективността на процесите във всеки един етап от живота на даден продукт или услуга. 

Непрекъснатите предупреждения за замърсяване на природата в резултат на остатъчни продукти, породени от индустриални процеси, както и свръх консумацията на ресурси, насърчават развитието на кръговата икономика.Тя има потенциала да реши всички екологични проблеми, които обществото ни е предизвикало и продължава да предизвиква от зората на индустриалната революция до ден днешен. Това, обаче, може да се случи единствено паралелно с адресиране и преразглеждане на съществуващите общоприети икономически и социални парадигми, в резултат на които с течение на времето се е нарушил балансът човек-природа. 

Наивно е да вярваме, че единствено чрез въвеждане на зелени, щадящи природата технологии ще достигнем до икономически и социален просперитет в глобален мащаб. Без цялостно преструктуриране на съществуващия линеен модел единственото, до което биха ни довели иновациите е увеличаване на социалното неравенство, заради ограничения достъп до тези иновации.

Разполагаме ли с нужните инструменти и решения, за да живеем в баланс с природата? Или някои от решенията водят до друг тип вреди на околната среда?

В днешно време имаме всички инструменти за да живеем в баланс с природата. Единственото, което ни липсва като човечество, е осъзнаването на нуждата да го направим.

С какъв темп се развиват кръговите икономически решения и тяхното прилагане?

Според данни от началото на годината, кръговите процеси са 8.6% от всички икономически процеси в световен мащаб. Само две години по-рано, през 2018, този процент беше 9.1%. Главните причини за тази негативна тенденция са следните: непрекъснато увеличение на добива на природни ресурси и на произведените от тях продукти, и не на последно място - изключително ниските нива на повторна употреба на добитите и преработени природни ресурси след цикъла на употреба на продуктите. За съжаление, тези проблеми са заложени в самия модел на настоящата линейна икономика, при която природен ресурс се добива, преработва се в продукт или в част от продукт, и накрая следва неизменното му изхвърляне след първоначалната употреба. 

Прогнозите за глобалното развитие на кръговата икономика не изглеждат особено позитивни под влиянието на т.нар. “business as usual” модел, където единствената цел на бизнеса е непрекъснатото увеличение на постъпващите към него паричните потоци. Светлина в тунела представляват редицата държави, които постепенно приемат принципите на кръговата икономика, осъзнавайки нуждата от радикална промяна на настоящия бизнес модел. 

Интересното в случая е че, този импулс за  приемането на кръговата икономика идва от две коренно различни направления - големият бизнес и малките граждански организации. От една страна, малка част от големия бизнес ясно осъзнава, че няма да може да продължи още дълго без да преструктурира модела си на работа. От друга страна - натискът на младите върху бизнеса се усилва чрез ежедневните решения, които те вземат в ролята си на потребители и на активни граждани. По целия свят можем да наблюдаваме създаването на национални и регионални граждански и бизнес инициативи, целящи подпомагането на прехода от линейна към кръгова икономика. 

Потока на материали в България в милиона тона, 2017 година. Снимка: ©️ Европейски съюз-източник ЕК.

България изостава ли?

В известен смисъл, да. Ако вземем за пример Европейския съюз, 13 от 27-те членки имат готов,а изработена национална стратегия за развитието на кръговата икономика. У нас, след проведена обществена поръчка на 6 април тази година Министерството на околната среда и водите подписа договор за изготвяне на национална стратегия за периода 2021-2027 г. В “Институт Кръгова Икономика” с интерес очакваме да видим и коментираме резултатите. Това, което липсва в обществото, е сериозен структуриран дебат за посоките на развитие на този преход. Надявам се да не видя инсинерацията на боклук, като част от предложените мерки в тази стратегия. 

Хубавото е, че в България се наблюдава сериозно раздвижване на зелената стартъп екосистема. Съществуват редица добри идеи, които с малко експертно побутване биха могли да се превърнат в кръгови продукти и/или услуги. 

Разкажете ни за някои модерни иновации, които чертаят бъдещето на кръговата икономика?

По-голямата част от кръговите процеси, които наблюдаваме, преструктурират цялостно бизнес модела на компанията. Едно от любимите ми направления в кръговата икономика е “продуктът като услуга”. Чудесен пример за това е “светлината като услуга” - бизнес модел, който бе разработен в Philips, като в последствие се разпространи и сред други производители на осветителни тела, а и бе добре приет в ESCO (energy service companies) сектора. Идеята е следната: клиентът има нужда от определени нива на осветеност в производствени или офис площи. Фирмата доставчик разработва и изпълнява проект за осигуряване на нивата на осветеност спрямо законовите изисквания, като се задължава и с поддръжката на новите инсталации. По този начин клиентът получава нужното му осветление без да прави, каквито и да било преки инвестиции. Услугата се заплаща на месечни вноски спрямо постигнатите от изпълнителя резултати. 

Друг любим мой пример е Fairphone. Компанията си е поставила за цел да революционизира пазара на мобилни телефони. Правят това с модулен дизайн на телефона, който предлагат, като по този начин увеличават значително периода на употребата му. Когато след известно време потребителят поиска по-бърз телефон или такъв с по-добра камера, той не е длъжен да купи изцяло ново устройство както досега, а може да смени само един определен модул. Този иновативен дизайн, заедно с политиката на фирмата за обратно изкупуване на използваните модули и не по-малко важно усилието им за осигуряване на нормални работни условия и заплати на работниците в мините, от които взимат ценните метали за продуктите си, ги превръщат в един истински пионер на кръговата идея.

Какви проекти реализиратe вие?

В “Институт Кръгова Икономика” работим в няколко направления: образование, бизнес консултиране, както и оказване на неформален натиск за изследване на възможностите за формиране и въвеждане на кръгови стратегии на градско и общинско, както и на национално ниво. В сферата на образованието провеждаме обучения за принципите на кръговата икономика, регенеративния дизайн и устойчивото развитие. Планираме да разработим и няколко курса съвместно с водещи университети за въвеждане на свободно избираем предмет “Кръгова Икономика” в учебната им програма. 

В стартъп средата работим с иновативни компании, като консултираме разработването на нови продукти или оптимизирането на съществуващи такива според принципите на кръговата икономика и устойчивото развитие. Не на последно място, изказваме експертно мнение при обществени консултации, изпращаме писма и провеждаме разговори с институции и с представители на общинската власт.

С какви проблеми се сблъсквате?

Сблъскваме се главно с неразбиране и с непроумяване на нуждата за систематична промяна. Едва след като в резултат на множество дискусии докажем конкретните ефекти от промяната на линейния в кръгов модел започват да гледат на нас малко по насериозно. 

Работа в групи по време на "Световната седмица на кръговата икономика в градовете", София, организатор "Институт Кръгова Икономика". Домакин: MOVE.BG.

Мислите ли, че след COVID-19 пандемията осъзнахме спешността на глобалната екологична криза?

Нека не се лъжем. Осъзнаване има, но не е масово. Изключително зависи в какви среди се движи даден индивид. Да, в моите кръгове осъзнаването го има, но то не се появи в резултат на коронавируса, а много преди това - като резултат на един критичен поглед върху процесите, движещи световната икономика.  

Сега говорим за зелен рестарт и зелено възстановявани на българската икономика - виждате ли такива нагласи в обществото и в управляващите?

Виждам идеализъм, виждам устрем, виждам желание за промяна в част от обществото. Виждам много умни млади хора, желаещи да преструктурират системата. Работата на всички нас е да създадем критична маса, за да реализираме зеления рестарт. Работата ни е да убедим широката общественост, че такъв рестарт е нужен. За настоящите управляващи зеленото възстановяване на икономиката не седи да дневен ред. Надявам се при следващите да е различно.

За зелен рестарт

Запознайте се с предложенията на българските експерти и допринесете със свои предложения за зелен рестарт. Сега е моментът за радикална трансформация на българската икономика и преход към незамърсяващи производства и практики.

Създаваме заедно нашето иновативно утре!